През 1975 година театрален феномен приковава вниманието на почитателите на Мелпомена в цялата страна – постановката „Тит Андроник“ на Вили Цанков. Премиерата е поставена на 7 януари и в следващите месеци всички говорят за нея. И я гледат. Тя ще се играе над 50 пъти – с н.а. Георги Черкелов в главната роля. Свързваният главно с ролята на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“ актьор за 50 години е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното, но той е пресъздал най-много централни герои в Шекспирови пиеси - незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Тит Андроник...
Отзивите може да се намерят в местния и в централния печат през годината, като под местния разбирайте вестник „Септемврийско знаме“. Във вестник „Отечествен фронт“ Евгения Иванова ще напише: „Спектакълът прилича на ритуал, в който е пресметната всяка стъпка, всеки жест, всеки израз“. Както ще каже Пенка Калинкова: „Лошите не са само лоши, добрите не са само добри“. Васил Урумов отбелязва: „Режисьорската воля е непреклонна и не позволява на никого да излезе извън очертаните стилни рамки на спектакъла: максимална простота и логика на словото, органично поведение на сцената. Намерена е онази мярка на съотношение и взаимно проникване между слово и музика, музика и пластика, пластика и цвят, което изпълнява строго функционални задачи за обемно овладяване на сценичното пространство, за тотално въздействие върху публиката...
Сътрудничеството на композитора Иван Спасов и на сценографката Ирина Маричкова
градивно се вплита в цялостното решение на спектакъла. Спасов - останал най-верен на постановъчното кредо „минимум средства – максимум изразителност“, а Маричкова - проявила стабилен усет за асоциативно внушение на костюма и елементи от него върху „неутралния“ декор с постоянно метафорично значение“.
Режисьорът е „лош“. Както ще си спомни пред „Знаме“ актьорът Петър Райжеков: „Имах момент, който няма да забравя. Трябваше да въртим два пъти в един ден “Тит Андроник” - от 17 и от 19 часа.
И аз, като новак, отидох на сцената и попитах Вили Цанков с костюми ли ще репетираме
или без костюми. Той ми вдигна луд скандал. По-късно усетих, че режисьорът имаше нужда да се разтовари, защото постави “Тит Андроник” за 37 репетиции. Вечерта бяхме заедно на маса. Все едно, че нищо не се бе случило. Така бе с големите режисьори“.
Георги Черкелов играе Тит Андроник в неподражаемия си стил - интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази, д вътрешно достойнство и достолепие. Тамора е Илка Зафирова, а з.а. Катя Паскалева е дъщерята на Тит Андроник – трагичната Лавиния. Тя играе и в „Чайка“ на режисьора Николай Поляков, която се поставя на пазарджишка сцена през същия сезон 1975-76. След огромния успех на „Тит Андроник“ премиерата на „Чайка“ затвърждава реномето на пазарджишкия театър – той е заявил амбициите си да бъде не сред водещите в България, а да бъде водещ.
В „Тит Андроник“ по Уилям Шекспир се изявяват плеяда любими актьори
– Иван Раев е Марк Андроник, Кирил Кавадарков – Сатуриян, Гроздан Герцов – Басиян, Арон е Иван Григоров, Петър Райжеков е Марций, Димитър Еленов – Лувий (бъдещият художествен ръководител на Бургаския театър ще направи ролята на живота си като Мак Мърфи в „Полет над кукувичето гнездо“ през 80-те години на сцената на Бургаския театър, а спектакълът ще получи Голямата наградата на Съюза на артистите в България, б.р.), Квият – Младен Младенов, директорът на театъра Васил Спасов е Емилий, Албена Петрова е Дойката, с роли са ангажирани още доайенът Спас Захариев, Велико Стоянов, Пламен Дончев, Георги Братованов, Радослав Стоилов, Алекси Алексиев, Георги Гърдев... Катя Паскалева играе последните си роли на пазарджишка сцена като Лавиния в „Тит Андроник“ и Нина Заречная в „Чайка“. През всичките си години в Пазарджик тя съчетава театралните роли с ангажименти в киното – по същото време се снима във филмите „Краят на песента“, „Гола съвест“, изстрелялият я в звездна орбита „Козият рог“, „Мъже без работа“, „Бяла одисея“, „Нона“, „Иван Кондарев“...
Големият зрителски интерес, който постига „Тит Анроник“ е обясним,
но инерцията на драматичния театър „Константин Величков“ е започнала по-рано, аа е набрала особена скорост предишната година, с поставянето на “Януари“ на Радичков от Крикор Азарян. Както ще си спомни Адриана Палюшева пред „Знаме“: „Имахме редица блестящи постановки, докато се стигне до “Януари” на режисьора Крикор Азарян. За “Януари” получихме много национални награди, а Пазарджик стана столица на театралния живот на България. Всяка вечер салонът се изпълваше с гости. Идваха хора чак от Русе, от Кърджали, от Смолян, за да гледат нашите представления - “Януари”, “Океан”, “Дипломат”, “Голямата печалба”, “Събота 23”, “Тит Андроник”, “Както ви харесва”... Защото това бяха постановки на европейско ниво. Защото ние живеехме в някаква театрална магия“.
Всъщност началото на възродения през 1969 година пазарджишки театър е експлозивно, а летвата е вдигната високо-високо от нахъсани амбициозни младоци
- голобрадата чета на Азарян от Пловдив
Арменецът е поканен за директор, но отказва. И обещава, че макар да работи в София, тук ще прави постановка всеки сезон. Но препоръчва за директор актьора в Пловдив Васил Спасов. Така тук пристигат голяма част от актьорите на пловдивската Младежка сцена – Катя Паскалева, Северина Тенева (дъщерята на Драган Тенев, б.р.), Адриана Палюшева, Стефан Германов, Радослав Стоилов, а през втория сезон – Милен Пенев, Илка Зафирова. От Пловдив идват още з.а. Георги Манев, Тодор Велков, Георги Гърдев, Жорж Кулев, Мила Футекова. Самият Азарян по-късно ще признае, че в София първите му години във Военния театър са били като законен брак, който е сключен по съображения, а не по любов, а любовта му е била Пазарджик. Тук той ще направи „Албена“ на Йовков още в първия театрален сезон на възродената пазарджишка сцена. И наистина се чувства като у дома си – а и
директорът Васил Спасов е съпруг на сестрата на Крикор – Тереза
По този начин Пазарджик се превръща в място за поклонение на театралите през 70-те години на 20-и век, както ще отбележи Пенка Калинкова, докато анализира какво е привлякло пловдивските актьори в Пазарджик. „В Пловдив те отиват като школска тайфа, като компания от ВИТИЗ. И раждат хубави неща – всеки има своя индивидуален успех, всички, или повечето, заедно създават със своя режисьор Крикор Азарян „Уестсайдска история“ – това е върхът в съвместното им пловдивско изживяване, но и срещат съпротивата на средата – от по-възрастната уседнала трупа, актьори, която се чувства пренебрегната, от връстници, дошли поотделно от тайфата. Не се случва нищо драматично, но е достатъчно конфликтно (младостта приема болезнено всяко ограничение) за да се вдигнат и преместят почти вкупом в Пазарджик – напускат 16 души, половината отиват в Пазарджик, особено след като има покана и възможност за това. В Пазарджик се създава нещо ново – 5 години не е имало театър, специално се строи театрална сграда по проект на арх. Стоян Хаджистоянов, те даже играят в сграда, която в движение се довършва. Всички са връстници и съмишленици, възрастните актьори, останали от предишната трупа, са малко, и стреснати от енергията на младата сила, са по-скоро фон, канава...“.
Ако Леон Даниел беше казал, че театърът е винаги в края на пазара,
на тържището, след „Албена“, „Януари“ и „Тит Андроник“ театърът в града с Пазара особено ярко блести в центъра на картата на България, намерил мястото си сред пазарджишките забележителности – Часовниковата кула, читалище „Виделина“, храм „Света Богородица“ и споменатия Пазар. Както ще каже бившият директор на театъра Владлен Александров: „Тук винаги се е правил добър театър. Даже по-добър от столицата. Защото този театър е освободен театър. Неслучайно е построен върху бившия затвор - като отрицание на ограничението. Тук винаги е имало дух на свобода да изразиш себе си“.
Валери МАЛКОВСКИ
Георги Черкелов дълги години бе възприеман като „лошият Велински“ заради „На всеки километър“
Катя Паскалева игра последен сезон в Пазарджик с роли в „Тит Андроник“ и „Чайка“
--230.jpg)
