В по-новата история на МБАЛ Пазарджик никой не е заемал по-дълго тази отговорна длъжност
ПАЗАРДЖИК. Едва ли има човек с бяла престилка в областта, който да не познава Елена Станчева и по един или друг повод, дългосрочно или за по-кратко време, да не е работил с нея. Или поне да не му е съдействала. Тя е най-дългогодишната главна медицинска сестра в МБАЛ-Пазарджик. Заема тази длъжност повече от 15 години. Поговорихме си за това по повод 7 април – Световния ден на здравето и професионален празник на здравния работник. А миналата седмица тя имаше и рожден ден.
Разговорът ни започна с уточнението, че Александра Крайчева е била главна сестра на тогавашната окръжна болница по-дълго време. Но в по-новата история на най-голямото лечебно заведение при нас няма друга главна сестра с по-богат стаж и опит. Освен това, помолихме г-жа Станчева да обясни разликата между главна и старша сестра,
тъй като тя не се разбира от повечето хора, които са далече от медицината:
- По йерархия главната сестра е след изпълнителния директор. Тя отговаря за всички специалисти по здравни грижи и за санитарите. Медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите, санитарите са на нейно подчинение. Същата функция, само че по отделения, изпълняват старшите сестри. Главната сестра е над тях.
А ето и историята на госпожа Елена Станчева.
Родом тя е от Генерал Тошево, Добричко, но от 45 години живее в Пазарджик. В нашия град я довежда любовта – тя е съпруга на уважавания кардиолог и началник на Второ вътрешно отделение и експерт медицинска дейност д-р Георги Станчев, който е родопчанин.
- Обичаме да се шегуваме, че той е от Родопите, аз - от Добруджа, но прекарахме живота си с прекрасното си семейство в Тракия.
Елена Станчева избира лесно професионалния си път – от малка обича да помага на хората. Биологията и химията са и страст в училище и е
печелила много олимпиади
Тя винаги е мечтала да се посвети на една от най-хуманните и благородни професии.
Завършва тогавашния Полувисш медицински институт „Д-р Ненчо Николаев“ във Варна. Първата й диплома е за медицински лаборант. Веднага след това се омъжва и идва в Пазарджик. Първата й работа в нашия град е в Катедрения филиал по фармакология към Медицинския институт в Пловдив, тогавашната окръжна болница е негова база.
След това – до 2007 г . Елена Станчева работи в Микробиологичната лаборатория на МБАЛ-Пазарджик.
- В онези години мечтата ми беше не да стана главна сестра, а да създам хоспис. За целта придобих бакалавърска степен по „Управление здравни грижи“, а по-късно завърших и магистратура. Подходих с голям ентусиазъм - обикалях из България, проучвах хосписите, черпех информация и опит. Хосписът беше и е необходимост в Пазарджик, но, за съжаление, в онзи период не получих подкрепа от държавата.
През 2007 г., в областната болница се освобождава позиция за главна сестра и тогавашният директор – д-р Петко Митев, ме окуражи да се явя на конкурс, който спечелих. Признавам си, в началото бях уплашена, защото нямаше кой да ми подаде ръка. Не ми беше лесно, но смятам, че се справих успешно с безценната помощ на старшите сестри.
По това време по българо-швейцарски проект в София Елена Станчева защитава и тясната си специалност „Превенция на вътреболнични инфекции“, веднага след което, благодарение на високия й успех и показаните качества, получава покана от Силвия Шиндлер да бъде
преподавател по практика на специалисти по здравни грижи
по тази специалност. А нововъденията, които утвърждава в“ МБАЛ-Пазарджик“ именно по отношение на вътреболничните инфекции, нарежда сред нещата, с които много се гордее.
Изпълнителните директори, с които г-жа Станчева е работила, освен споменатият вече д-р Петко Митев, са и д-р Пенко Кацарски, д-р Васил Вълчев и д-р Красимир Темнилов.
- През изминалите години лечебното заведение промени облика си, материалното обезпечение, апаратурата. Условията на труд се подобриха, привличат се и нужните специалисти. Аз лично съм благодарна и на четиримата изпълнителни директори, че са ми давали свободата да работя и са ми имали доверие.
Като синдикален председател на организацията на ФСЗ КНСБ в болницата, за първи път успяхме с общи усилия да достигнем основните заплати на персонала по отрасловия колективен трудов договор и се надявам тенденцията към повишаване на доходите да продължи. Миналата година с д-р Красимир Темнилов получихме престижната награда „Прометей“ за безопасни условия на труд от Федералния съвет по здравеопазване на КНСБ, в изпълнителния комитет на който съм член.
Сред най-тежките моменти като главна сестра Елена Станчева нарежда периода на Ковид пандемията:
- В началото личните предпазни средства не достигаха. Нужна бе сериозна организация за борбата с един непознат и страшен вирус.
Няма да е пресилено да кажа, че се озовахме в окото на бурята
Трябваше да изпълнявам ролята и на главна сестра, и на специалист по превенция на ВБИ, разбира се, с безценната помощ на доц. Пишмишева, началник на Инфекциозно отделение. Стресът не само за мен, но и за останалите колеги беше огромен. Тук е мястото да благодаря на всички старши сестри за тяхната всеотдайност.
Но пък в дългата практика на Елена Станчева е имало не един и два вълнуващи момента. За тях тя продължава да разказва с голямо вълнение:
- Например дарението, което „МБАЛ-Пазарджик“ направи на пострадалите в Мизия непосредствено след наводнението, което придружавах лично и бях потресена от тяхната трагедия. На някои от пострадалите оказах психологична подкрепа, защото вече бях завършила магистратура по консултативна психология.
С психологията е свързано и друго трогателно преживяване:
- Вярвате или не,
в един и същи ден получих шестица на защитата на дипломната си работа и първата шестица като оценка от първия ми пациент
Буквално се наложи да дам първата си консултация само час-два, след като си взех дипломата. Докато пътувахме за Пазарджик, разказвах по телефона как е минала защитата. Друга пътничка бе чула темата на дипломната ми работа - „Нуждата от психологична подкрепа на онкоболни“. А когато слязох, тази жена ме чакаше пред автобуса с думите: „Имам нужда от Вашата помощ!“. Макар все още да нямах опит, реших че ще помогна на тази жена да излезе от ужасната криза, в която беше изпаднала. Диагностицирана неотдавна, тя смяташе, че животът й свършва, имаше дори суицидни мисли.
Две години по-късно първата ми пациентка отново ме потърси, но този път, за да ме покани на златната си сватба. Не можете да си представите каква промяна беше настъпила у нея, едва я познах. При първата ни среща тя бе много слаба, носеше черни дрехи, а при втората - тоалетът й беше ярко червен и лицето й сияеше.
Огромен е приносът на г-жа Станчева, заедно с д-р Савова, и за възстановяване на параклиса в двора на болницата.
- Спомням си как трябваше да отида до София, за да взема обещано дарение –
плочки за пода на параклиса, в един страховит снежен ден
– студ, виелица, сняг до колене. Тръгнахме със стара линейка, а на връщане, както си бе натоварена, тя потъна в снега, при това - на една страна. За малко не се обърнахме, добре, че шофьорът беше опитен. Аз само се прекръстих и прошепнах: „За Божие дело сме тук! Дано да се приберем живи! Бог да ни пази!“.
Г-жа Станчева не крие, че случаите, в които е успявала да помогне на болни хора или на хора в нужда, я радват най-много:
- Успях, макар и трудно да намеря дом на бездомен човек в Стрелча.
Друг случай – паднало от четвъртия етаж момиче от ромски произход на 21 години бе със счупен прешлен и спешно трябваше да се направи стабилизация, а те нямаха необходимите средства. И до днес не знам кой бе изпратил родителите й при мен. Казват, че в живота няма случайни неща. Търсих много, обръщах се към какви ли не организации за подкрепа и в крайна сметка на помощ ни се притече г-жа Долорес Арсенова, политик, която дари по-голямата част от средствата.
Момичето бе оперирано, в противен случай щеше да остане инвалид за цял живот,
а имаше 4-годишно дете.
Удовлетворение г-жа Станчева е изпитала и при работата си по Стената с историята на МБАЛ-Пазарджик и особено от разговорите със семействата на всички бивши изпълнителни директори и главни сестри. Нейна е и инициативата за първия Албум на специалисти по здравни грижи „За тогава, когато сега ще стане някога“. А по време на 140-годишнината на най-голямата болница в областта Елена Станчева организира първата научна конференция за специалисти по здравни грижи с техни и нейни презентации. Участвала е в много инструктажи и колегиуми за повишаване на професионалната квалификация на своите колеги. Канила е утвърдени лектори, включително от УМБАЛ „Пирогов“.
В регионалната колегия на Българската асоциация по здравни грижи (БАПЗГ) – Пазарджик Елена Станчева е председател на Комисията по професионална етика. През годините е печелила различни грамоти и награди, участвала е в организацията на спортни мероприятия, тържества и екскурзии, за които твърдо вярва, че сплотяват много колектива.
Стилът си на управление г-жа Станчева определя като ситуационен и комплексен:
- Зависел е най-вече от ситуацията.
В критични моменти като наводнения,
преместване на отделение от едно място на друго, поведение на персонала по време на Ковид и т. н., съм била изключително категорична ,но пак с добро отношение , мотивация и личен пример. При конфликти задължително съм изслушвала и двете страни. Давала съм винаги, когато е било възможно втори шанс, защото е човешко да се сгреши и аз добре го разбирам.
Психологията много ми е помагала, защото да бъдеш главна сестра, е изключително отговорно. Дипломата е задължителна, но недостатъчна. Нужни са и качества – организационни, интелектуални, способност да вземаш решения в трудни моменти, човещина и емпатия към човешките съдби. Нито за миг не съм забравяла, че зад всеки пациент и служител стои човешка съдба. Просто трябва да имаш добро сърце и съпричастност.
Елена Станчева е главна сестра на МБАЛ-Пазарджик до 24 февруари тази година. След това поста, след конкурс, поема младата сестра - Гергана Гергинчева, която посреща с кошница цветя и символични подаръци.
- Не се явих на последните два конкурса, след като навърших пенсионна възраст, защото смятам, че е редно да дадем път на младите. Новата главна сестра може да разчита на подкрепата и помощта ми, докато се нуждае от тях. Ще направя, каквото зависи от мен, за да й предам опита си.
А от края на февруари г-жа Станчева работи по тясната си специалност - главен инспектор „Вътреболнични инфекции и болнична хигиена“.
- Благодаря на д-р Темнилов за възможността да продължа да работя в болницата, която толкова обичам – подчертава тя. А в заключение добавя:
- Много душа и сърце съм влагала и продължавам да влагам във всичко, което съм правила и правя. Моето символ верую винаги е било: „С доброто напред!“. Използвам случая да поздравя всички медицински служители по повод 7 април - Международния ден на здравния работник, като им пожелавам здраве, всеотдайност и търпение в трудните времена ,в които живеем.
Мария ДЪБОВА
За тази професия е нужно голямо сърце
Г-жа Станчева си спомня за Ковид пандемията като за изключително тежък момент
Голямото й семейство, съпруга е на кардиологът д-р Георги Станчев
