Заради Уличките и Славееви скали си струва да загърбите спа релакса
ВЕЛИНГРАД. Множеството туристически маршрути за пешеходци, байкъри и офроудъри край курорта са особено живописни по това време на годината, а заслугата за трасирането им основно е на сдружение „Байкария“ и ТД „Алабак“. Дни преди да падне последният сняг кръстосваме гората над спа столицата - и там все още имаше полянки със сняг, достатъчен за няколко снежни човека. Нашата цел обаче са „Уличките“ – скален култов комплекс на траките на високо плато в едноименната местност, на 5 км северозападно от Велинград, в подножието на Елин връх.
Уличките е малко светилище от три реда гранитни скали с фигури по тях. Комплекс от причудливи скали, разположени на височина около 1100 метра, сред хубави полянки и дъбова горичка. По скалите личат множество култови ямки на тракийското племе беси. Към момента не са правени археологически проучвания на обекта.
Най-западните родопски светилища се намират около Велинград
Уличките е едно от тях. Името си носи от тесните римски пътища, които го достигат, Главният друм навремето минавал покрай река Елина и свързвал прохода Юндола с Тракийската низина. Друго предположение свързва името със зелените алеи, които се образуват върху плоската равнина между скалите с най-причудливи форми, но приличат на улици.
Гълтаме сутрешното кафе и тръгваме. Ако излезем от „Каменица“, маршрутът е по-лесен, но е час и половина .
Избираме по-късия и по-стръмния,
който започва от „Лъджене“.
Минаваме през местността „Гергевана“, която ни посреща с параклиса "Свети Георги“. Старите предания гласят, че на билото Гергьовица се е намирал манастир, разрушен през годината при помохамеданчването. През 20-те години на нашия век каменчани разкопават мястото и откриват основите му, но и костите на трима от загиналите монаси, както и ценна владишка корона. През 1991 г. населението с доброволни вноски възстановява и изографисва параклиса „Св.Георги”. В памет на тримата монаси има плоча. Ние продължаваме по табелите и маркировката по нашия маршрут – Стария чарк-Уличките.
Според табелата, Уличките са на 50 минути път пеша, но всъщност
катеренето до тях отнема два пъти повече време
и по този тур, освен ако не си планински маратонец, който вместо с кенчета с бира, се зарежда с енергийни напитки. Е, ние не сме и малко по-късно ще ни се иска да изпием всичката бира преждевременно. Откъде да сме знаели, че на Уличките има хубав заслон. Преди това обаче вървим на запад през м. „Никульова черква“ и параклиса на Свети Никола. Дотам се стига по мек коларски път. В местността „Марчова кория“ пътят се раздвоява – наляво за Юндола, надясно за Стария чарк. На другия ден ще тръгнем наляво, но сега избираме десния маршрут. Бързо навлизаме в живописна алея, после излизаме на река Еленка. Това е Стария чарк – малки полянки, в центъра на които шурти чешмичка.
.jpg)
Всъщност не шурти - точно сега се е вледенила
Мястото е тихо и спокойно, в лоното на борови насаждения и птичи песни. Има и малък заслон.
През 1384 г. на река Еленка е построен първият чарк за разбичване на дървен материал, направен от хора от местния известен Пеев род.
Продължаваме и вече става наистина стръмно. След трийсетина минути сме горе. Виждаме толкова „живи“ каменни образи - сфинкс, горила, куче, костенурка, жаба…
На някои от мегалитите са изкопани ямки – по-малки и по-големи, някъде симетрично разположени. Наследство от древните обитатели на тези земи.
Тук може да обикаляш с часове „камъните“
и да правиш нови и нови свои открития. А в зависимост от слънцето формите да се променят… Съдейки по заслона, изграден от ТД „Алабак“, други туристи обичат най-вече да ядат и пият, като оставят боклука в торби на място, вместо да го свалят долу.
А долу, под светилището някога имало крепост, вероятно разрушена при Великото преселение на народите (IV - VII в.). Следите от човешко присъствие са от 5000 г. преди Христа. Това светилище е със скален център, но скалите под него продължават надолу към река Елина. Скалите са високи до 8 м, широки 4-5 м и дълги 30-40 м. Подобни издълбавания по тях, освен тук, се срещат и в местностите “Паничките“, „Марина черква“, „Върбица“. Наблизо се намира и друг тракийски обект - Градот. В него са открити каменни идоли на животни. Местните любители на древността предполагат, че както Уличките, така и Градот,
са създадени от една и съща цивилизация
– едното място за жилище, а другото за обреди.
Оттук в далечината се виждат далечните Славееви скали. Скален комплекс в подножието на връх Черновец (Арапчал) и център на голям некропол. Тръгваме натам на следващия ден, отново от „Гергевана“ и Никульовата черква… За разлика от вчера, сега маршрутът е по-лесен и за около час и половина стигаме целта си. Не че и тук няма стръмно – последният участък преди светилището. Но не е като Уличките…
Нашият гид казва, че
траките са погребвали между камъните починалите
– върху мъртвеца поставяли огромен камък, който да се вмести между вертикалните. На други места поставяли огромна плоча върху вертикалните скали, където полагали човека, напуснал физическия свят. Такива места за погребения имало на много голяма площ в района, като центърът е скалният комплекс Славеевите скали. И над самия Велинград, където са скалите Баба и Дядо, имало некрополи, а след параклиса ,,Свети Никола“. Вече сме на Славеевите скали. До голямата води дървена стълба. Вероятно този некропол е бил обграден с каменна стена, от която се виждат останки, личат и пропускателните пунктове.
От върха на скалния масив се открива
удивителна панорамна гледка към Чепинската котловина
Велинград и заобикалящите го родопски дялове Алабак, Къркария и Баташка планина. Скалният феномен е 10 метра висок и е във формата на полувенец. По Славеевите скали няма нито една култова ниша. Точно под тях обаче са открити доказателства за тракийски гроб, покрит с голяма каменна плоча. През март 2009 г. обектът е регистриран в Археологическата карта на България, а последвалите сондажни разкопки установяват наличието на долмен (мегалитно съоръжение), уникален за Родопите.
Откритият археологически материал датира в широки граници – основно от Бронзовата епоха. Преобладаващите видове са няколко типа купи, чаши и съдове с голям обем. По облите камъни до тракийските гробове , преровени още от римско време, има издълбани паници, някои от тях доста големи.
Точно под Славееви скали пък туристическата маркировка продължава за към Юндола. Но ние свърваме надясно и на изток. До Юндола ще отидем пеш следващия път. Тези два дни пропуснахме спа релакса в курорта, но пък разходката до Уличките и Славееви скали беше чудесно преживяване, което си струва да повториш.
Ангел АНАТОЛИЕВ
