Възпитанието, самосъзнанието и отношението ни към другите са важни на пътя
ПАЗАРДЖИК. В момента цялата държава е настръхнала срещу безобразията по родните пътища. На различни места, включително в нашата област, се организират протести и мирни шествия. Много експерти - всеки, според компетентността си, предлагат мерки, с които да се ограничат кървавите инциденти, които отнемат животи и рушат съдби.
Ние пък поговорихме с един от хората, които са до водачите при първите им опити с волана, спирачките и педала на газта. Владислав Монтанов е автоинструктор от 17 години и собственик на автошкола „Фърст Драйв Монтанов“ в Пазарджик. Именно при автоинструкторите бъдещите водачи градят първите си навици за отговорно и разумно шофиране. Монтанов бе един от първите автоинструктори в страната, които започнаха да качват в YouTube видеа с кормуване на курсисти на различни етапи от своята подготовка, с идеята и други да се учат от грешките им и от неговите насоки в реални ситуации. Направи го още преди 6 години и макар в страната тази практика вече да е доста популярна, пазарджишките му колеги рядко прибягват до нея.
- От тази година важат някои нови правила за провеждането на шофьорските курсове. Ще направят ли те бъдещите водачи по-надеждни и безопасни на пътя?
- Човечеството еволюира с много бързи темпове. Всички нововъведения се правят с цел подобряване качеството на живота. Същото се отнася и за обучението на кандидат-водачите. И при него промените са за добро. Не бива обаче да забравяме, че това дали един човек ще стане добър шофьор и дали ще е безопасен на пътя, зависи най-вече от самия него - от възпитанието му от ранна детска възраст, от неговото самосъзнание и отношението му към другите. На шофьорският курс бъдещите водачи придобиват начални знания и умения за боравене с автомобила, което в никакъв случай не ги прави добри шофьори! След този начален етап отговорност на всеки е да надгражда уменията си индивидуално. За съжаление, мнозина тръгват в грешна посока. Надценяват способностите си зад волана, възможностите на автомобила, не съзнават, че преценката им на пътните условия все още е слаба, високата скорост ги изкушава. А това води след себе си лоши последици.
- Какво още може да се направи, за да са повече разумът и отговорността зад волана?
- Като начало - да се подобри пътната инфраструктура. Пътищата ни са в ужасно състояние, доста кръстовища са зле регулирани, на много места липсват маркировки и пътни знаци. Знаете ли колко често ми се случва да обяснявам елементите на пътя, по който се движим, и да няма очертана маркировка или половината настилка да е изронена и в дупки?! При това ви говоря за отсечки извън населените места, където ограничението на скоростта е 90 километра в час, т. е. кара се бързо и тези недостатъци могат да направят бели. Но пак си мисля, че е до самосъзнание. В България вече има школи, които се занимават с подобряване на шофьорските умения, след придобиването на правоспособност. Така че, който желае и, разбира се, има възможност, може продължи да се усъвършенства, с помощта на професионалисти, дори след като е взел книжка.
- Приемат ли достатъчно сериозно курсистите частта от теоретичната подготовка?
- Да, в последните години наблюдавам доста сериозен интерес и отговорност към теоретичната част от курса. Има дори кандидати, които се подготвят самостоятелно, още преди да са се записали на шофьорски курс. Но не липсват и изключения - курсисти, които се опитват да наизустяват въпросите от листовките, учат ги без разбиране, просто бързат да отхвърлят тази част от обучението, което, разбира се, е грешка.
Що се отнася до рисковете, свързани с алкохола и наркотиците, впечатленията ми са, че доста от начинаещите курсисти разбират достатъчно добре до какво води употребата им. Най-малкото - всеки ден новините започват с черна статистика. Някои приемат тази тема сериозно и отговорно, особено ако са имали личен опит или ако познават хора, пострадали от шофиране под въздействие на упойващи вещества. Други обаче като че ли гледат на тези неща по-повърхностно.
- Какво сочи Вашата практика – стават ли все по-самонадеяни бъдещите водачи?
- Да, за съжаление. И това далече не се наблюдава само сред младите, но и сред шофьорите с опит и навъртени километри зад гърба си. Сигурен съм обаче, че те не изграждат тези свои навици на шофьорския курс. Обикновено се случва след това, когато добият малко повече увереност зад волана. При нас, в началния стадии на обучение, 90% от кандидатите са неможещи и като се добавят и притесненията, които ги съпътстват при шофирането, като цяло са доста внимателни и обрани. Някои обаче бързо забравят този етап и скоро вече се дразнят на бавния учебен автомобил на пътя пред тях, дори когато самите те са карали на него курса си.
- Като човек, завършил „Автомобилен и мотоциклетен спорт“ в Национална спортна академия, със сигурност познавате високите скорости… Какво не знаят младите шофьори, изкушени от тях?
- Професионалните пилоти знаят, че контролът върху автомобила не е само въпрос на умения, а и на условия – пътна настилка, трафик, реакция на другите водачи. Колкото по-висока е скоростта, толкова по-малко време имаш за реакция. Една неочаквана неравност или препятствие може да доведе до катастрофа. Дори с най-добрите спирачки и гуми, ако караш с 150 км/ч, разстоянието, което ще ти трябва, за да спреш, е няколко пъти по-дълго, отколкото при 90 км/ч. Високите скорости увеличават натоварването върху автомобила и шофьора. Реакциите се забавят, а центробежните сили при завой могат да доведат до загуба на сцепление или недозавиване на автомобила. При сблъсък с висока скорост силите върху тялото са огромни, човешкият организъм е като рохко яйце. В моторните спортове има строги мерки за безопасност – каски, предпазни колани, предпазни клетки, монтирани в автомобила, противопожарни системи и най-важното специални трасета. На пътя тези неща липсват, а рискът е не само за шофьора, но и за другите участници в движението.
- Може ли да се дадат някакви препоръки и на родителите на кандидат-водачите?
- Може, например за първия автомобил. Той трябва да е съобразен с възможностите на начинаещия. Повечето родители, поне на моите курсисти, са достатъчно отговорни. Предоставят автомобили на децата си, едва след като са се убедили, че те наистина могат да шофират. Понякога дори се допитват до мен как се справят децата им, нужни ли са им допълнителни часове, редно ли е веднага да им се купува кола, на какви модели да се спрат за първа кола и т. н.
- Защо решихте да качвате видеа в TouTube?
- Идеята ми я даде моя бивша курсистка, която беше гледала клипове от други държави. Така започнах да снимам, винаги със съгласието на кандидата. Направих го единствено с образователна цел, за да видят хората, на които тепърва им предстои да се учат, за какво става въпрос. Както и за родители – те пък да знаят как протича обучението на децата им.
- Каква обратна връзка получихте?
- Доста положителна. И то не само от мои курсисти и от хора, които в момента караха курсове, включително от други градове и области. Вече взели книжки също споделяха в коментарите или в лични съобщения, че с моите видеа си преговаряли определени кръстовища в Пазарджик, преминаването през тях, особеностите, на които трябва да обръщат повече внимание. Ясно съзнавам, че когато си без опит и с минимални умения и шофираш в трафика, а инструкторът ти говори, трудно можеш да асимилираш и запомниш всичко или пък да обърнеш достатъчно внимание на възникналите ситуации. Подложен си и на стрес, който при някои хора хич не е малък. Но като се прибере вкъщи, всеки на спокойствие може да разгледа, разучи или просто да си преговори различните ситуации, правилата за тях, практичните съвети.
- Да, обаче спряхте да снимате клипове. Защо?
- Вече нямам физическа възможност. Редактирането на видеа си е доста трудоемка задача и се изискват доста познания, качествен софтуер и техника. Плюс това, не всеки иска да бъде сниман, най-вече заради хейта, който след това може да го залее. Използвам случая да призова гледащите видеа с обучаващи се, понеже мои колеги продължават да записват, да проявяват повече разбиране към човека пред камера. Заставайки пред нея, той е проявил достатъчно смелост и заслужава адмирации. Никога да не забравят, че той е там, за да се учи и че е съвсем нормално да не е перфектен.
Катя ФИЛИПОВА
