Земляци опушкали героя, задето ги вдигнал на въстание срещу султана
Както писахме неотдавна, единодушно Общински съвет-Лесичово гласува площадът в Церово вече да носи името на поборника Гене Телийски. Предложението бе на Инициативен комитет „Априлска епопея връх Еледжик-1876 г.“ и бе подкрепено и от подписка.
Главният организатор и ръководител на Априлското въстание на връх Еледжик Гене Телийски дава цялото си състояние в полза на подготовката на въстанието, в което взима участие цялото му семейство. Председател на военния съвет и главен войвода при отбраната на въстаническите позиции, организирана от него. Загива на 1 май 1876 г. в местността Градището край Мухово. По-долу ви предлагаме извадки от книгата "Споменът за бунтовното време 1876 година" , събрала събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски.
Биографията на Гене Гергьов Телийски и на другите главатари и пр., и пр. от Церово и от другите села
Гене Гергьов Телийски е роден на 15-ий април 1830 г. в с. Старо Церово, Т. Пазарджишка околия, от български и православни родители: Георги Стойов Телията и Николина Георгьова Телийска. Той имаше ръст среден, глава умерена, чело отвесно, очи сиви, поглед проницателен, гърди широки. Строг, неотстъпчив и хитър характер. Хубавец с юнашка натура. Учил се в родното си село при учителя Вълко Юмеров и е изучавал в тогавашно време само буквара, наустницата и псалтира.
До 15-годишната си възраст той се е занимавал в селото си с бащиния си занаят, земеделието и отчасти с търговия, защото в ония години само баща му е бил по-виден селянин и е имало само една тяхна махала в Церово. Още от 20-годишната си възраст той е почнал да се меша в общите работи. По-видните селяни от окръга са почнали да го дирят и викат за всяка обща работа в Т. Пазарджик, па и церовците, като виждали, че той е остроумен и честен мислител и любител на общите и селските работи, се залюбили в него и не го оставяли надире за всяка селска и обща работа. След 25-годишната си възраст той е взел връх на всичките общи и селски работи и нито един обществен въпрос не е решаван без него нито в окръга,нито в родното му село. Даже когато е имало нужда да се упълномощават лица из окръга и родното му село, да се явяват пред турските съдебни и административни власти, той е бил поставян на първо място по тия дела. Той е можел да чете и пише чисто български, а също и на турски език, който е бил усвоил твърде добре и е можел по турски език да се разправя и отговаря на най-образованите турски съдии, администратори и пр. Още от младите си години той е бил против турците и против системата на тяхното управление и във всяко чисто българско събрание той е изказвал мнението си за тяхното изгонване от България.
В 1872 г. беше приготвил със сина си Ангел Г. Телийски, с Цвятко К. Бръшков, Гене Балабанов и с другите селяни от околните села план да се направи същото, което се готвеше в Орханието и пр., но се предвари и потуши делото в Орханийско и планът остана неосъществен. (94)
При дохождането на войводата Бенковски в Панагюрище и пр. той взема самоволно живо участие във въстанието и се постави начело на това въстание, та се образува Церовското въстание в осемте села в Еледжишкия балкан. Той падна убит в това въстание, в местността Градището, муховска местност, близо до къщата на муховеца Ангел Гергювчето, на 1 май 1876 г. вечерта, на 45-годишна възраст. След въстанието турците го нарекоха Телли паша и туркофилските момичета от Пазарджишкия и Софийския окръг му извадиха и пяха, и сега даже пеят песента „Бог да убие Телията, Телията Телли паша, че измами и излъга осем села сиромаси, голи боси, голи боси, гладни жадни, па ги заведе горе доле, горе доле в Еледжика. Да превземат Турско царство, а то царство не превзе се, но добитъкът изкла се, ограбиха, оплениха, оплениха обезчестиха, обезчестиха изгориха осем села сиромаси, сиромаси голи боси, боси голи, жадни гладни.“
Гене Г. Телийски е бил председател на Церовския главен комитет и председател на Военния съвет на Еледжишкия балкан и воевода на Еледжишкото въстание. Така също е бил народен представител от страна на Церово и на някои още други села в оборище по решаването на въпроса кога и в кой ден да стане въстанието и пр. и пр.
Убиването на войводата Гене Г. Телийски (Телли паша) и приключенията, които са срещнали наследниците му
Войводата Телийски останал със сина си Ангел Г. Телийски при последните произшествия в Градището при колибите.
След разбиването на въстаниците на Еледжика и бягството на семействата от жилищата им, като видели, че турците вече превземат всички въстанически укрепления, слезнали при церовските колиби в Градището. Посред хвърчащите куршуми дошли до муховските къшли на Стойно Гергювчето. Часът бил 12 по турски. Запрели се до къшлата на Гюргювчето, на мястото, називаемо Градище. Из гъсталака се явили хора с български гласове. Взели да говорят помежду си: „Бей, ето го тоя, дето ни накара та въстанахме против турския цар, та изгубихме живота, имота и децата си и всичко, що имахме! Удряйте да го убием!“. Гръмнали няколко пушки върху тях и сполучили да застрелят смъртно войводата Гене Г. Телийски над лявото рамо в гърба. Хилядите неприятелски куршуми от турците не случиха да пронижат и усмъртят въстаническия предводител, който развяваше гордо българското знаме по Еледжишките върхове. Намериха се българи от една кръв хайдушка да пронижат и убият българския герой Гене Г. Телийски. Развитата му мускулатура и яко телосложение помогнаха на ранения да не падне мъртъв на същото място, макар че потече от неговите юнашки жили като из изворче кръв. Насърчаваше сина си Ангел, като как да се носи с турските съдебни власти, ако се хване и заведе пред съд. При това му и заповядал как да гледа майка си и как да възпита останалите подир него малолетни братчета. И след всичко това заповядал на Ангел , та седнали на едно място да починат.Течението на кървите не спирало. Ставали от туй място и на 20 разкрача разстояние пак заповядал да седнат, но вече от ту място войводата не могъл да стане, а син му Ангел се отдалечил от него на около 10 крачки разстояние и се качил на един дъб да се пази, да не бъде убит. От дъба наблюдавал как се е мъчил баща му Гене, мъченически пъшкал и викал в агония, почти в безсъзнание. Син му бил в надежда, че баща му ще стане и дойде при него на дъба, за да отпътуват след туй за другаде. Мъченическите гласове и викове са продължавали до среднощ (часът около 6 по турски), в което време с дрезгав и отпаднал глас престанал да вика. Ангел пренощувал в дъба. Като съмнало, рано преди слънце, съгледал от дъба, че покрай тялото на мъченика минал Иван Керака, муховец, който като че ли знаел, че на дъба е Ангел. Дошел право под дъба, погледнал нагоре в ошумения дъб, съгледал го и попитал Ангела: „Ти кой си, бе?“. Отговорил му: „Аз съм“. И като го познал, казал му да слезе и той набързо слязъл. Попитал го: „Гладен ли си?“. Ангел му отвърнал: „Гладен съм“. След това го попитал: „Абе, бай Иване, ти мина край габъра, огледа ли баща ми?“ Отговорил: „Не“. (Предполага се, че Керака да е един от убийците на Гене Г. Телийски.) Тогава Ангел го помолил и заедно отишли, намерили тялото на Телийски, завлечено на брега надолу, малтретирано и охлузено, още топло. Съблечен, ограбен, оръжието му земено. Книги, що намерени, разкъсани около него. Мравките и мухите полазвали вече по устата и очите му. Сега вече Ангел се убедил, че баща му е умрял. След като се простил с него, с мъртвите му останки, заплакал с висок глас за загубата на баща си и се разделил от него с голяма и дълбока скръб.
Муховецът Иван Керака завежда Ангел в местността Въртяшката, гдето имало събрани още муховци, с цел да го нахрани, ала намерението му е било да бъде и той убит. Благодарение на известния муховец Вълко Стойнов, един добър съучастник и деятелен работник по въстанието, другар на Телийски, извикал го и му явил да бяга, че гласили заговор как сгодно да убият и него (Ангел). Той казал (на присъстващите), че ще отиде по нужда. Като влязъл в гъстата гора, без да се вижда, задимил шумака и за 10 минути стигнал реката Тополница, където срещнал лесичовеца Цвятко Ковача, жена му и двете му деца да бягат. Минали през реката, гдето вече се намирали в по-безопасно място от турците, черкезите и башибозуците, и се скрили в гъсталаците. По едно време едно от малките деца на Цвятко силно заплакало, тъй щото бе твърде възможно с тоя си плач да обади на турците (къде се намираме), затова баща му Цвятко го дръпна от майка му и го хвърли в реката да се удави. На брега на реката пренощували гладни и на сутринта рано Ангел Г. Телийски съблякъл военната униформа и с Цвятко Колев Ковача съблекли един убит селянин.Ангел облякъл дрехите му и оставил Цвятко. Минал реката и отишел в Драгомеришката усойна. Събрали се с Петра Гривеков, Кръстю Иванов и др. Петър казал на Ангел да се предпазва, че имало заговор от церовци да бъде убит, както щели да бъдат избити всичките членове на Церовския Главен революционен комитет и цялото семейство на Гене Г. Телийски. Тогава Ангел взел за другар Гривеков и отишли с него в местността Коевица. Събрал се с Милош С. Крайчов. Той се смилил и съжалил Ангел, казал му: „Ангеле, ела близо до мен да отидем при другарите ти: Стефан Ковача (Циганчето), Цвятко К. Бръшков, Никола Кодуков, Нене Им. Ебагов, Георги Благоев, свещ. Георги Иванов, С. Сердаров, Н. Кочов, Гене Кюркчията и Гене Балабанов, защото имало заговор от български предатели, които са се събрали в местността Райковица (?) в дерето, под командата на Ивана и Петър Кошлукови, Минчо Амуджов, Иванчо Т. Гумнеров и др., та са решили, ако ви срещнат, да ви избият всички“.
Тръгнали сега двамата, обладани от страх и трепети чисти, българи да не ги убият. Докато си мислили това, ето същите тия въоръжени изскачат и молят бае Милош да се отдалечи от Ангел Телийски, та да го застрелят. Той не го оставя. Яката го защитава и брани. Завел го при гореспоменатите негови другари. И като се събрали с тях, те му казали, че тези същите са пушкали, а именно Иван Кошлуков щял да убие Нене Ив. Ебагов, ако не е бил Никола Кошлуков да го отърве.
Освен другарите си те заварили на това място свещеник Георги Иванов, че обядва със семейството си. Понеже Ангел не бил ял от три дни и бил гладен, осмелил се, та му поискал, като казал: „Дядо попе, да ми малко хляб и сланинка!“.Той го изгледал кръвнишки и му казал: „Да те яде сърце и болест! Иди в селото, па си вземи. (А както знаем, в това време селото вече беше изгоряло.)
„Знаме“
