ПАЗАРДЖИК. На 30 април на 91-годишна възраст ни напусна ст. н. с. д-р Асен Гьошев. Той бе „двигател” на внедряването на промишлената технология в зеленчукопроизводството в окръга като главен директор на Промишлено-аграрния плодово-зеленчуков комбинат (ПАПЗК) в Пазарджик. На Гьошев е заслугата и за създаване на четири сорта главесто зеле, и за рекордни земеделски добиви и преработката им в новосъздадения консервен комбинат в рекордни количества... За това припомнихме преди три години, малко след издаването на автобиографичната му книга "Живях в бързея на времето", но сега ще разкажем други истории, споделени от него в разговорите ни след това.
Асен Гьошев е роден в Пазарджик през 1933 г. Завършва средното и висшето си образование със сребърен медал и отличен успех. Агроном, лозаро-градинар, учен, изявен общественик.
Промишлено-аграрен плодово-зеленчуков комбинат-Пазарджик (ПАПЗК) се изгражда в изпълнение на решенията на XI конгрес на БКП, в началото на февруари 1977 г. Това е производствено държавно подразделение в структурата на Държавно стопанско обединение „Булгарплод“ (София). Девет месеца по-рано,
през май 1976 г. в Пазарджик Тодор Живков открива тържествено новия консервен завод „Марица“,
построен от италианска фирма. В новата стопанска държавна организация ПАПЗК се включват новият консервен завод, стопански комбинат „Булгарплод“ с подразделенията си, изкупвателно-търговската дейност и оранжериите за зеленчуци в Пазарджик, Велинград, Стрелча и оранжерията за цветя във Велинград, ТКЗС-тата стават дирекции, а председателите – директори, а Гьошев е назначен за главен директор с трима зам.-главни директори – по планирането, по производствената дейност, по трудовите ресурси и по материално-техническото снабдяване, плюс главен счетоводител, главен инженер и началник-административен отдел. Връзката на центъра с подразделенията
се осъществява с радиотелефон, какъвто всеки директор има в джипа си
Първата задача на АПС, новото ръководство, е осигуряването на необходимия брой машини за механизираното отглеждане и преработване на доматите и зеления фасул. Обсъдено е каква валута е нужна, а проблем се оказват тракторите. „Нашите изчисления показваха, че за да изпълним производствената програма, ни бяха необходими три трактора „Интернасионал“, произведени в САЩ, клас 2 тона. Бяха ни отпуснали само 96 000 долара – сума само за един трактор. У нас трактор от този клас бе съветският „Сталинец-100“ – верижен и неподходящ за работа в зеленчукова градина“, спомня си Асен Гьошев. „След оперативката при мен дойде италианският специалист Мартели, присъствал на нея, и чрез преводачката каза, че италианската фирма „Фиат“ произвежда трактори от този клас и допуска, че са по-евтини. Предложи да се свърже с тях.
Този италианец в този момент ми се привидя като „ангел-спасител“,
уверява Гьошев. Два дни по-късно се оказва, че италианците имат на склад трактори от този клас и струват по 36 000 долара единия.
Но изникнал и друг проблем – по отношение на другите машини. При носещите греди на браздирите за грубото оформяне на лехите през есента – нужна е специална стомана. Главният инженер Костадин Исидоров поема ангажимент да реши проблема и след седмица го прави. Оказва се, че на гарата има бракувани релси, чиято стомана е с по-добри качества – и оттам ги продават като старо желязо за скрап.
Друг проблем, който възникнал, била машината за обезвласяване на доматените семена, за да може да се изсяват на купчинка от 4-5 броя – проблемът бил в грубата материя, която обезвласява семената. Започнали опити с различни тъкани, а решението намерил Иван Клански – главен агроном в Мало Конаре.
Мокет се оказала подходящата материя
Така с ум, находчивост и съобразителност се решавали проблемите за успешно внедряване на промишлените технологии. Както пише „Септемврийско знаме“ от 23 април 1977 г. за резултатите от едногодишната дейност на ПАПЗК: „В ПАПЗК в Пазарджик са съсредоточени 82,3% от зеленчуците в окръга, което означава, че през 1977 г. тук ще се произвеждат 105 000 тона зеленчуци, от които 80 800 тона домати. В промишлената зеленчукова градина, на площ от 30 000 дка, са внедрени съвременни технологии при производството на основните зеленчуци… Рязко се повишава и степента на механизация в овощарството… През настоящата година комплексът трябва да произведе
обща продукция за 112 милиона лева,
от която 44 милиона от консервната промишленост, 62 милиона от селскостопанската и 6 милиона от страничните дейности. Комплексът ще изкупи 192 000 тона плодове и зеленчуци и ще реализира стокооборот за 6 250 000 лева.. От всички 13 100 души работна ръка 10 600 са ангажирани в селскостопанска дейност и 2500 в консервната промишленост и търговията…“. В статията се описват и плановете за зеленчуци, плодове, животновъдството (на старта в комплекса има 9500 говеда, 38 000 овце, 39 000 свине и 100 000 птици).
„Безспорно първата година от дейността на ПАПЗК бе най-трудна“, спомня си Асен Гьошев. „Още от самото начало бях наясно, че
ролята на науката ще е решаваща
и аз трябваше да организирам по най-ефективен начин участието на учени от ИЗК „Марица“-Пловдив. Единият от проблемите бе неосигурен удобен транспорт за научните сътрудници, а другият – в много от стопанствата ръководствата се отнасяха формално и неуважително... С главния счетоводител Димитър Стефанов уточнихме финансовото обезпечаване, после се срещнах с директора на Института в Пловдив и той с готовност прие да съдейства. Определихме състава на групата, осигурихме им „Ниса“, уточнихме обиколката на посевите да бъде веднъж месечно. Само след първите посещения скептиците разбраха ползата и голямата резултатност от тази експертна група. Освен това
техните компетентност и организационни умения се оценяваха публично всеки месец
– на специално табло – оценката на ръководители и специалисти.
Проблем се оказа, че скъпата техника, с която отглеждахме домати и зелен фасул, не се използва пълноценно. Затова включихме производството на домати върху висока леха за прясна консумация чрез разсад на пипер, зеле, дини, фуражни култури. В резултат на това техника и технология, предназначени за тясно специализирано производство, успешно бе използвана за отглеждане и на други култури.
Неслучайно ПАПЗК „Марица“ стана национален първенец,
за което писа и „Септемврийско знаме“ на 21 февруари 1978 г. За 2-3 години след пускане в експлоатация на новия консервен завод Пазарджишки окръг осигури 95% от потребностите му за суровина от зеленчуци. Този голям скок в производството на зеленчуци бе възможен главно поради това, че науката успешно бе решила проблема за създаване на подходящи сортове средно ранни домати и зелен фасул за механизирано отглеждане и прибиране, както и това, че бе създадена комплексна технологична линия за механизирано отглеждане на основните зеленчукови култури. Защото нуждите от обществено производство на зеленчуци вече не можеха да се задоволяват без интензификацията.
Превозването на хилядите тонове суровина за новия консервен завод не беше лека работа – с ръководството на Държавно предприятие „Автомобилен транспорт“ имахме много добра координация – директор бе героят на социалистическия труд Костадин Машев.
Доматите за преработка превозвахме в гондоли от фибростъкло,
а доматите за белене – в дървени палети, зеленият фасул – също със самосвали“.
Един ден новият първи секретар на ОК на БКП Георги Танев повикал Гьошев – в кабинета му бил членът на Политбюро Пеко Таков – по особена задача. Той му казал: „Аз съм председател на Българо-анголското дружество за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. Анголските другари са чули за вашия комплекс и искат да им помогнем в отглеждането на зелен фасул по механизиран начин. Другата седмица идва делегация от Ангола, трябва да подготвим договор по този въпрос…“.
А Гьошев си спомня: „Това беше много сериозна задача. Технологията за механизирано отглеждане на зеления фасул не беше сложна. Имахме необходимите машини, специалисти и механизатори.
Нямахме обаче информация как се отглежда зелен фасул до екватора
Знаехме, че там кубинските войски защитават новата демократична власт. Сигурността ни е гарантирана. Сформирахме група от специалисти и механизатори. От София ни дадоха специалист-мелиоратор, подготвихме комплект машини за отглеждане на 500 дка зелен фасул. Всички с машините се качиха от Бургас на съветски кораб и ги изпратихме по живо по здраво! И така ПАПЗК стъпи на африканска земя. След 6 месеца, една сутрин, заедно с Иван Порязов – научен сътрудник от ИЗК „Марица“ и специалист по зеления фасул, кацнахме на летището в столицата Луанда. Беше неделя и групата почиваше, но на другия ден, на път към производствения участък, който беше на 15 км от столицата и на 100 км от екватора, срещнах самосвал, натоварен със зелен фасул от нашия посев.
Върху „пазарджишкия“ фасул стоеше кубински войник с автомат „Калашников“
„Тука е така, всичко се охранява от кубинците“, казаха ни домакините. За отглеждане на фасула ни предоставили терен, върху който никога не било отглеждано културно растение – или поне в близките един милион години. Девствена целина. Милен Стайков, който ме посрещна в Ангола, сподели, че в началото започнали работа като в България – сутрин от 8, на обяд почивка и от 14 до 17 часа… След 3-4 дни при българите дошъл съветски офицер от близката радарна станция и им казал: „Престанете да работите от 10 до 14 часа – защото тук през това време слънцето излъчва убийствена радиация от над 50 рентгена на час…“. Пред Гьошев зам.-министърът на земеделието на Ангола изразил задоволството си от работата на българите. Договорът с братската държава бил за 2 години.
А ПАПЗК става притегателно място за посещения.
Тук идва Михаил Горбачов след като става секретар на ЦК на КПСС
по селското стопанство – толкова е впечатлен, че вместо предвидените 30 минути води тричасов разговор и иска група от специалисти, главно от Звъничево, които в Ставрополския край отглеждат над 500 дка царевица за зърно и получават над 1 тон зърно от декар. Впечатлени са и идвалите няколко пъти Станко Тодоров – тогава министър-председател, министърът на земеделието Григор Стоичков. През 1978 г. Тодор Живков посещава ПАПЗК „Марица“ заедно с президента на Мексико Хосе Лопес Портильо. И други държавни глави идват да гледат комплекса с най-модерните тогава потъващи хидранти за напояване.
През юли 1979 г.
Асен Гьошев е избран за първи секретар на Общинския комитет на БКП
в Пазарджик и е горд, когато през 1984 г. Пазарджишката селищна система е обявена за национален първенец измежду селищни системи I категория (София, Пловдив) за 1983 година. От „ревност“ някои пазарджишки „другари“ не искат да се шуми около този факт и на връчване на знамето за национален първенец не присъства никой от секретарите на Окръжния комитет на БКП. Връчва го зам.-председателят на ОНС от БЗНС Спас Попчев… „Другарите“ даже изкуствено надуват показателите на Пещерска община
и се стига до абсурда Пещерската селищна система да е първенец в окръжното съревнование, а Пазарджишката – в националното
Но подобни „подводни камъни“ Гьошев ще се натъква и при строителството на пешеходната зона на Пазарджик, и когато става генерален директор на държавните оранжерии в България, където е от 1986 г. Още първата година е преизпълнен годишния план, особено износа за западните страни (т.нар. „второ направление“) – за пръв път от 1978 г- работниците получават премии към заплатите си, и то солидни. Гьошев поставя началото на газификацията на оранжериите, на холандската технология на безпочвено хидропонно отглеждане на оранжерийни домати, преизпълнението на плана продължава, валутата се разпределя по предприятията…
Валери МАНОВ
