Правителството на Малинов го нарече „първият финансов министър на България“
ПАНАГЮРИЩЕ. На 8 май се навършиха 200 години от рождението на Симеон Хаджикирилов – ковчежникът на Панагюрски революционен окръг, който ще принесе в жертва на Отечеството си всичко, което има, ще загуби имот и близки в името на Освобождението, а когато си отиде от този свят, ще бъде определен от кабинета на Александър Малинов като „първият финансов министър“.
Роден е в Панагюрище на 8 май 1825 г. Потомък е на богатия панагюрски род Хаджикирилови, а баща му – хаджи Кирил е виден търговец, известен из цялата околност – припомнят от Историческия музей в бунтовния град. Когато става на седем години, той е изпратен при даскал Кесарий, родом от Казанлък. При него учи до дванайстата си година, след което е изпратен в Копривщица,
където даскал е Неофит Рилски
Седем месеца по-късно Неофит Рилски става учител в Панагюрище, когато е построена и сградата за училище. Така Симеон се връща в Панагюрище и учи още една година. След това заминава за Пазарджик, завършва образованието си и се захваща с търговия.
Трагична вест обаче го принуждава да се завърне в родния си град – баща му е отровен от турците през 1845 г. Тук той продължава неговите търговските дела. Също така следва завета и примера му – открито се опълчва на гоненията на турците спрямо българите. В домът си събира по-будните панагюрци и им говори как
„трябва да се сломи турския ярем”
Вследствие на тази си родолюбива дейност е подложен на преследване от турците, което го принуждава да се установи в Цариград и да продължи търговската си дейност.
След няколкогодишно изгнание Симеон отново се връща в Панагюрище. Установява търговски връзки с Цариград, Виена, Будапеща, Пирот и други селища, където изнася сурови и обработени кожи, дребен и едър добитък, шаяци и други стоки. Така завързва запознанства с видни чужденци, свободолюбиви и просветени българи, с които обсъждат как да се отхвърли османската власт. Последната неведнъж и два пъти го
„затваря и измъчва, но не успява да сломи борбения му дух“
Когато през февруари 1876 г. пристига в Панагюрище Георги Бенковски, за да се поставят на основите на организирането на българското въстание, Симеон Хаджикирилов предоставя с готовност своя дом и табхана (работилница за обработка на кожи), където да се събират комитетските дейци. Панагюрецът е избран за ковчежник на Революционния комитет, да събира парите за оръжие и барут, дори пръв внася голяма сума в турски лири. Значителна част от своето материално състояние той влага в подготовката на Априлското въстание.
Повечето срещи на посветените се осъществяват нощем, като
на прозорците се слагат „двойни“ черги,
за да не се вижда светлина и да не заподозрат турците какво се крои. Близките на Симеон Хаджикирилов приготвят храна за комитетските дейци и им прислужват. Също така се включват в непосредствената подготовка на въстанието – пекат сухари и шият дрехи за въстаниците. По този начин се показва още веднъж отдадеността на Хаджикириловата фамилия на святото дело.
В това време на изпитание
Симеон Хаджикирилов умело използва положението си пред турските власти,
за да обикаля Панагюрския революционен окръг, проповядвайки свободата и будейки заспалите съвести. Неговата приближеност с Бенковски му помага да „запали искрата“ у мнозина и да увлече млади и стари в подготовката на въоръжената съпротива. Освен това той „особено много“ се грижил за българските училища и учители като е помагал финансово за тяхната издръжка.
След преждевременното избухване на въстанието Симеон Хаджикирилов взема дейно участие в сраженията с турците.
Облечен във въстаническа униформа, с оръжие в ръка,
обикаля всички райони, където се водят боеве, окуражава въстаниците и дори сам се сражава с многочисления неприятел. Но в тази неравна борба, той е ранен и пленен от османците.
След потушаването на въстанието, е отведен при Хафъз паша, началник на турската армия, като „главен комита“. Подложен е на зверски мъчения, след което е откаран в Пазарджик, а не след дълго – в Пловдивския затвор. През този период е подложен на разпити, още изтезания и е полумъртъв от глад и жажда. Като член на Революционния комитет, той е
заплашен от смъртна присъда
Но благодарение на застъпничеството на английския консул, е освободен, заедно с други затворници.
Завръща се в Панагюрище, където открива, че цялото му състояние е разграбено, къщите му – опожарени, а голяма част от близките му са загинали. Но той не пада духом, горд е, че е принесъл в жертва всичко, което е имал в името на родината. Щастлив е да дочака Освобождението и въпреки тежкото си материално положение, помага с каквото може при обществените дела на свободно Панагюрище.
Земният си път Симеон Хаджикирилов завършва на 27 януари 1910 г. За да го изпрати, се стича цялото население на Панагюрище, а от Народното събрание и правителство присъства нарочен представител. В изпратената съболезнователна телеграма
държавната власт го нарича „пръв финансов министър на България“
Неговото име в Панагюрище носи улица.
Синът на Симеон Хаджикирилов – Тодор, също е революционен деец. Когато на 2 септември 1885 г. в Панагюрище избухва бунт и близо 2000 панагюрци, предвождани от Събко Милков, Антон Оряшков и Тодор Хаджикиролов, излизат на площада с развято знаме и с възгласа: "Съединението прави силата!", Тодор Хаджикирилов дава първия изстрел на Съединението. Но това е друга история.
Валери МАНОВ
