БАТАК. Както "Знаме" писа, част от петдневната тържествена програма по повод 149 години от Априлската епопея, е и възстановката на едно от най-болезнените и героични събития в българската история.
Силно въздействаща бе възстановката „НА КОЛЕНЕ, ЛЮБЕЗНИ! ДОЛУ ШАПКИТЕ! НАПРЕДЕ НИ Е БАТАК!“. Тя възкреси паметта за героичната саможертва на батачани през пролетта на 1876 година. Събитието се организира от РК „Родова памет“- Батак и Национален съюз „Единение“ с подкрепата на местната община. Историческите сцени, бяха пресъздадени с много чувство и преклонение към онези смели батачани, които през 1876 година отстояваха вярата и свободата си с цената на живота.
Идеята за свободата и подготовката за въстанието е осъзната и желана. След като Петър Горанов се връща от събранието на Оборище всички се готвят за бъдещото въстание - и млади, и стари, всички… Революционният дух и самоувереността на батачани растат. Както и по други места откритието на цифрата 1876 според славянското писмо означава ,,Туркия ке падне“, предизвиква още по - голям възторг. Батачани се отдават на веселия, каквито в селото никога не е имало и Великденските празници минават с песни, с хора, със стрелби.
На 20 април в Копривщица пуква първата пушка. Възванието не е получено в Батак, но трима батачани донасят радостната вест. На 22 април Батак осъмва въстанал. Петър Горанов призовава батачани на оръжие и обявява Батак за свободна република. Тясната долина на Стара река затреперва.
Паметно е шествието.
Батачани се прегръщат, разплакани от щастие. Лицата им греят, неузнаваеми са от възвестяването на дългоочакваната свобода. Градът е обграден с позиции на въстаници. Текат приготовления по защитата на града. Въодушевлението е голямо и всеобщо. На 30 април Батак осъмва обкръжен от осемхилядна башибозушка сган, предвождана от Ахмед ага Барутанлията. Батачани героично защитават позициите, къщите и семействата си. Училището приютява 200 жени, деца и старци. В Богдановата, Кереловата, Келешевата къща намират укритие много хора, и църквата Света Неделя е спасително място. На 4 май Ахмед ага получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „да пресуши баташкия корен“, за да не останат живи свидетели на нечуваните злодейства.
Думите са безсилни да предадат героизма и величието на батачани.
Възстановката на живи картини от Априлското въстание в Батак доказва, че паметта за героите на България живее чрез делата на новите поколения. Възстановката остави силен емоционален отзвук сред присъстващите.
Батак не е само име, Батак е памет, която носим в душите си!
Таня КОЛАРОВА,РК „Родова памет“-Батак
