В редакцията получихме писмо от Инициативния комитет на Ансамбъл "Пазарджик", членове на който са утръднени и обичани имена - Иванка Паунова, Цанко Ненков, Александър Тодоров, Силвия Ненкова, Гергана Ламбрева, Георги Ламбрев, Пламен Туджаров, Иван Чардаков. Получихме го часове след Празника на Пазарджик. А "Знаме", на страниците на единствения областен вестник и на един от най-четените сайтове в областта, вече писа по темата за преговорите между община Пазарджик и Инициативния комитет на ансамбъла. И без значение на изхода от преговорите за заплащането, излезе с категорична позиция, провокирана от изказвания на хора, които не правят разлика между ансамбъл "Пазарджик" и другите представителни ансамбли на града. В нея обяснихме каква е разликата.
Сега поместваме писмото без редакторска намеса и оставаме отворени за продължение на горещата тема..
Ако се замислим: Какво е значението на една лентичка?Вероятно ще ни изникнат няколко варианта: панделка за подарък, капитанска лента в спорта, лента за превързване на рана и... протестна лента! Но скоро имаше празник!
Ден на Пазарджик - 21 май, деня на Светите равноапостолни Константин и Елена!
И артистите на Ансамбъл „Пазарджик“, както винаги впрочем, бяхме на мястото си. Пред публиката и пазарджишката общественост, на сцената в центъра на града!
А много хора питаха: -"Какви са тези ленти? Защо ги носите?"
Отговорът ... дори и да не се казваше - пак беше достатъчно красноречив!
Артистите, както винаги, си свършихме работата - тегнещото мълчание идва от натрапчивата мисъл - "НЕ МОЖЕ ТАКА, НЕ ТРЯБВА ТАКА"!
А мълчаливата форма на протест се изразяваше в лентичката с надпис! С една - единствена дума : ПРОТЕСТ !!! Лентичката бе малката, мълчаливата и визуална форма на протест. Протестите по-често са шумни и големи мероприятия. Но мълчаливата форма на протест е не по-малко силна!!! Теорията за мълчаливите протести се състои в това, че когато каузата е справедлива и обществено значима - може и да не се крещи за нея! Мълчанието само по себе си е оглушително!!! Ситуацията в Ансамбъл Пазарджик, никак въобще не се е променила. Обещаната среща не се състоя ...
И така, в навечерието на празника на българската култура , писменост и просвета - 24 май, ние артистите, оставаме унизени от отношението на “поредните" управляващи: “обещаващи”, “загрижени”, “съчувстващи” , а всъщност обясняващи как не може и как няма да имаме достойно възнаграждение за трудът ни !
Дали ние като артисти сме достойни да почитаме предстоящият празник?
Дали трудът ни, който грозно и лаишки се измерва в часове, минути (едва ли не в килограми, сантиметри), намира място някъде сред културната общественост?
Не знаем…
Числовата стойност на нашите трудови възнаграждения усилено се приравнява до тези, на най-нискоквалифицираните работници (с цялото ни уважение към тях и трудът им!!!). Но с единствената разлика, че ние като артисти имаме нужното образование, квалификация и способности да извършваме качествено нашата работа.
Дали е възможно при такова унижение и отношение, хората на изкуството да придобият празнично настроение или пък гордо да се нарекат българи???
Не знаем…
Може би развихрилата се парвенющина е по-достойна да празнува…
Изводът е, че отношението към артистите не се е променило, за жалост!
...
Обществото отдавна е наясно, че фолклорна институция, като "Ансамбъл Пазарджик" - е като солта на масата. Когато я има, може и да не я виждаш, но ако я няма - веднага се забелязва!!!
Артистите от Ансамбъла го знаем!
Остава да го разберат и ръководните кадри, отговорни за това!!!
П.П.
Искрено желаем и се надяваме, протестната лента да не се смени с траурна, за Ансамбъла!
*Заглавието е на редакцията
