Розопроизводителите очакват с 20-30% по-ниска розова реколта

Пустеят гюлови градини, отрупани с ароматния цвят

ПАНАГЮРИЩЕ. Сезонът на розите през май и юни е нещо голямо и особено значимо във всички градчета и села в областта. Това е периодът, в който гюловите градини натежават от ароматен розов цвят, след обработката на който потича „жълтото злато“ на България – розовото масло. За съжаление, в последните години стародавният поминък на много семейства безвъзвратно си отива. Тъжна е гледката на пустите насаждения и окапалия в тях розов цвят.

За радост, в Панагюрския край цъфтят рози, ширнали на над 500 декара. За това каква реколта очакват стопаните на градините и каква съдба отреждат на розовия бизнес, разговаряме с Веселина Зумпалова – Ралчева.

- Г-жо Ралчева, започна беритбата на розовия цвят.

- Така е. Сезонът на розобера тази година сериозно закъсня заради пролетните студове. Първият розов цвят в панагюрските градини откъснахме едва на 21 май, в нивите на Бъта - няколко дни по-рано, селото е по на юг и е по-топло, отколкото в средногорския град. За разлика от този, беритбата в Бъта през миналия сезон започна екстремно рано – на 28 април, или половин месец преди обичайното за това време. Цъфтежът на растенията се влияе изключително много от температурните процеси. Тази година, освен студените февруари и март, на 29 април падна и слана, която попари първите пъпки, и те не успяха да направят цветове.

- След тези неблагоприятни условия, каква реколта очаквате?

- С 20-30% по-малко розов цвят от предходните години. Важно е оттук-нататък как ще се развият климатичните условия. При рязко покачване на температурите най-малките пъпчици има опасност да не цъфнат. Умерените температури и редовните превалявания са условия за нормалното развитие на растенията. Розите са деликатни насаждения и трудно се случва подходяща за тях година. Все пак предстои да видим как ще завърши кампанията.

- Каква е изкупната цена за килограм розов цвят?

- Без промяна от тази спрямо миналата година - за конвенционалния (обикновен) розов цвят се плащат по 4 лева за килограм. Цената е нормална за нормална година. Ако обаче добивите на по-дребните розопроизводители са по-малки, това няма да са добри доходи за тях. Цената на биологичния цвят е с 15-20 процента по-висока от тази на конвенционалния. Компанията ни отглежда малко над 500 декара биологичен розов цвят, който преработваме в собствена розоварна.

- Работната ръка проблем ли е този сезон?

- Както всяка година, и тази берачи трудно се намират. Ситуацията се усложнява след промяна на законодателството за сключване на срочни трудови договори със сезонни работници. Досега, след приключване на едномесечния трудов договор, хората продължаваха да получават полагаемите им се социални помощи от Бюрото по труда. Сега, ако берачът работи дори една седмица на трудов договор, губи помощите си за следващите 3 месеца и само се подписва в Бюрото по труда. Тази е причината да сключваме единствено еднодневни трудови договори.

- Как законодателната промяна се отразява на работата ви?

- Говорим за изключително тежка процедура. Назначени са четирима души, които обикалят по нивите да сключват въпросните еднодневни договори. Трудно, много трудно... Документите се пишат на ръка – с данните от лична карта, работно време, разписка за получени суми и други. Става дума за стотина души на ден, а в разгара на беритбата те стигат до 300 и повече. Част от насажденията в градините са подновени и имат по-малко цвят. Ако всички растения са в етап на плододаване, берачите ще се увеличат до 500 на ден. Видно е какви административни неуредици усложняват нелекия ни труд. Хубаво е, че има и бригади от селата, които работят от първия до последния ден на кампанията по прибирането на розовия цвят. С тях поне договорите са за един месец.

- Продължава ли традицията любители на ароматния цвят да влизат в нивите?

- През градините вече преминаха над 500 души от цяла България. Събра ги организираното от компанията събитие розобер в три дни - петък, събота и неделя. Хората идват с желание, берат розовия цвят, любувайки се на аромата и красотата на растенията. Целта на проявата е не толкова помощ, а да запознаем посетителите с процеса розовпроизводство – от откъснатия цвят до потичането на розовото масло. Посещение на розоварната и творческата работилница за това как да си направят сами домашна козметика - парфюми, сапуни и други продукти, са част от преживяванията на гостите. Сред тях са и наши дългогодишни клиенти, с които поддържаме добра комуникация. Те научават откъде идва продуктът, който получават от нас.

- Държавата помогна ли на розобера този сезон?

- Най-доброто е приемането на Закона за розата. Той сложи някакъв ред в сектора, макар че контролът е незначителен. Иначе, документално се следи кой, какви, къде и как произвежда розовият цвят, а това гарантира по-голяма сигурност за българското розово масло - че то действително идва от български розови градини.

Това, с което държавата, в лицето на Министерството на труда и социалната политика, може да помогне, е решаването на проблема с начина на работа на сезонните работници, за който вече споменах. По време на Ковид кризата почувствахме облекчение с онлайн сключване на 14-дневни договори, но това отпадна. Засега на никой не му пука за нас - розопроизводителите и розопреработвателите.

Няма и допълнителни субсидии през последната година, като изключим отпуснатите - между 80 и 160 лева на декар по време на Ковид и на извънредните помощи за Украйна. За биологичното розопроизводство европейските пари са достатъчни, не мога да се оплача. За съжаление, не е така за стопаните на обикновения розов цвят.

- Каква съдба отреждате на розовия бизнес?

- Нерадостна. През последните години продължава тенденцията с изоставените розови градини. Хората не виждат смисъл в тежкия целогодишен труд, заради ниското заплащане на розовата стока. Розата е претенциозно растение, изискващо полагащите му се грижи и средства. Високите цени на препаратите, торовете и горивата влияят негативно на крайния продукт. Липсата на работна ръка също усложнява процеса на производството на рози и розово масло.

Време е управляващите да осъзнаят, че розовото масло е емблема на България, един позитив за страната в класация за първо място по качество. За развитие на розопроизводството и розопреработването не са нужни велики средства, за да оцелее един сравнително малък сектор.

Розоберът в Панагюрско няма да приключи преди 20 юни.

Пенка МИХАЙЛОВА