В Карабунар кмет направил кръчма на училище

Други се отказали от кметуването, защото им писнало от жалби или за да продължат следването си

КАРАБУНАР. Кметовете на септемврийското село. Тях е описал в новата си книга карабунарецът Емил Хаджийски. На представянето й в селото дойдоха много хора, включително общинският кмет Васка Рачева. Дълго е ровил из архиви и библиотеки, за да проследи върволицата от кметове след 1878 г. Карабунар е винарско село, но кметовете далеч не се занимават само с лозя и назначаване на селски писари, пъдари и разсилни. А селото е винарско, но пък къде другаде има кръчма, превърната в училище?

Емил Хаджийски е дал и селищните управления през годините, но ни е показал и големите събития на епохата покрай издирената лична информация, административни данни и любопитни факти от кметуването на отдавна отишли си хора, през които ни води ни е показал и един архаичен морал, който трябва да ни води и днес. В отделна глава пък е посочил старите наименования и произхода на всички населени места в 12-те общини на Пазарджишка област – също трудоемка задача.

Новосъздаденото Селско общинско управление след Освобождението

просъществува като самостоятелно докъм 1931 г. През този период се образува община от селата Карамусал (Виноградец), Бошуля и Карабунар със седалище Карабунар, а след 1935 г. Бошуля и Виноградец се обособяват в самостоятелни общини. През 1949 г. общините получават наименование Селски народен съвет, през 1962 г. с указ на Президиума на Народното събрание Карабунар и Бошуля образуват самостоятелен Селски общински народен съвет със седалище Карабунар. Липсват категорични данни за имената на кметовете до 1900 г., но по непотвърдени данни Хаджийски ги е издирил. Един от първите кметове е Благо Цветанов Джиев (1882 - 1972), който

бързо се отказал от кметуването, защото му омръзнало да се разправя с жалбите на карабунарци

Бил привърженик на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Друг кмет пък – Благо Цонев Серев (1872 - 1927), кметувал най-вероятно по време на Първата световна война, от която бил демобилизиран след раняване – взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Бил голям майстор на  красиво изписани конски каруци и волски коли. Участник в Европейската война е и друг кмет - Димитър Резов (1891 - 1968), който за храбростта си е награден със сребърна чаша.

След 1919 г. вече има конкретни сведения и писмени данни за карабунарските кметове. Един от тях, Спас Величков Шуманов (1870 или 1880 - 1936), кметува три пъти, за по около година. Във втория мандат има заповед, според която

всички кръчми в селото да затварят в 7 часа вечерта, за да няма пияни

В третото си кметуване пък лично определя „10-дневна трудова повинност на пешачите и 5-дневна на коларите, отнасяща се за всички способни на работа жители от общината на възраст 20-40 години за идущата 1933 календарна година“ – за поправка на улици, насипване на дупки, превоз на дърва и „разни работи, които биха се създали по регулационния план на селото“. За неотработилите повинчари дневната глоба е 100 лева за пешачите и 200 за коларите. Освен това общинарите задължават секретар-бирника да закупи нова пишуща машина, тъй като предишната е открадната от неизвестен злосторник.

Карабунарският памид е знаков,

така че през 1936 г. кметът Никола поп Йорданов Тодоров ще издаде заповед-разрешение за варене на ракия собствено производство, валидно за селата в общината – Карабунар, Бошуля и Виноградец. Ще разреши и на питиетърговеца Цветан Бл. Джиев да изнесе за продан стара ракия, като за целта комисия ще измери градуса и ще му издаде преносително свидетелство. Наследникът му Петър Манджуков (липсват данни за него, освен годините на кметуването му – 1936-1937) ще определи вторник за пазарен ден и ще осигури пряка телефонна връзка с големите потребителски центрове на вината в страната, за да не чакат по 5-6 часа за свързване търговците на вино. Следващият кмет Тома Янакиев пък чакълира и павира улици заради изразеното недоволство на външните търговци на вино и грозде…

Никола Тренев Гюров (1868 - 1958) кметува от 27 април 1920 до 4 февруари 1921 г. Три дни преди да встъпи в длъжност придошлата вода в река Дерето отвлякла моста, който свързва двете махали. Освен моста обаче има и друг належащ проблем – затова Общинският съвет решава

да бъде отчуждена за училище кръчмата в Голямата махала

Тя е собственост на Георги Гюров, за да се използва за три училищни стаи, както и да се отчужди и двуетажната му къща, състояща се от 8 стаи, кухня, изба и два салона, „която къща е солидно построена от камък, печен керпич, дървен материал и покрита с марсилски керемиди“, като помещенията се използват от учениците в I, II и III прогимназиални класове. Общинарите са приели, че „тази къща и дукян по план, удобства и солидност са единствените в село, които могат да послужат за училищни помещения“, поради това съветът намира за добре Гюров да се премести със семейството си в старата къща в Малката махала, която е празна. Пък и съществуващото от 1872 . училище е паянтова сграда с 5 малки стаички…

Малко след приемането на това богоугодно дело кметът Гюров и помощникът му Ангелко Писков

решават най-неочаквано да подадат оставка

Явно и на тях им е писнало да решават обществени неволи. Следващият кмет Иван Бечов (1877 - ?) в 9-месечното си управление  с общинарите теглят банков заем за постройка на училищна сграда с 8 класни стаи.

Следващият кмет Илия Стойнов (1880 - 1961) ще кметува два пъти, в смутни времена. Първия път от 20 януари 1922 г. до 10 юни 1923 г. – до Деветоюнския преврат и свалянето на Александър Стамболийски.

По време на преврата от инфаркт умира зам.-кметът Христо Софкин

При второто сядане на горещия стол на Стойнов (5 октомври 1946 – 22 април 1947) той ще поеме поста от брат си Ангел. В не по-малко смутно време ще поеме юздите на общината. А след Деветоюнския преврат кмет става Александър Серев по прякор Белята – той ще бъде изгонен от кметството на 23 септември 1923 г. по време на септемврийското въстание, а комунистическа тричленка ще сложи червено знаме, което ще се вее три дни в селото. След потушаването на въстанието Белята се връща и със заповед определя полицейски час от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта, а всеки заловен в това време ще бъде арестуван и даден на съд. Заради констатирани нощни стрелби пък, с друга заповед Серев  забранява всякакви стрелби в населеното място през което и да е време, като

стреляне се разрешава само при пожар и при сватби,

но с негово разрешение.

Кметът Никола Цонев (1899 - 1984) пък бил от малкото жители на селото с висше образование. Управлява от 16 февруари до 21 септември 1927 г. и подава оставка, за да продължи ученето си. Негов съфамилник – Петко Цонев, пък е последният кмет на Царство България, сменен след преврата на 9 септември 1944 г. и кметувал едва един месец и 22 дни. Новата власт издига бореца против фашизма Георги Димитров Гашков – завършил гимназия в Бургас и икономика в Свободния университет във Варна, владее френски. През 1945-а кмет е Ангел Стойнов, който освен строеж на читалищен дом с театрален салон, инициира построяването на фурна, баня и перална – защото есенно врем в Карабунар идват много външни лица – прекупвачи на грозде и алкохол. По това време селото с 3500 души население

произвежда годишно 2 400 000 литра вино и 230 000 литра ракия

от над 30 винарски склада на едро и дребно.

На 5 май 1948 г. по времето на кмета Милан Раков общинска мера е предоставена на физкултурния колектив за футболно игрище, а при кметуването на бившия партизанин Георги Комсийски – Черния Гошо е отворено може би първото селско читалищно кино в Пазарджишка околия. Комсийски дълги години е директор на ДП „Сердика“ в Пазарджик и за принос в развитието на млечната промишленост е получил званието „заслужил деятел“ на хранително-вкусовата промишленост“.

За това, че е отзивчив и грижовен кметът Атанас Перостийски пък, в селския фолклор се ражда фразата „Бeгай при бай Начо!“.

Единствената жена-кмет на Карабунар

е Соня Комсийска, по мъж Балевска, кметувала от 9 ноември 1972 г. до 10 юни 1976 г. През същата 1976 г. жителите на селото са притежатели на 55 мотопеда, 124 мотоциклета и 68 леки коли. Наследникът на Балевска – Георги Джиев, освен че прекарва телефони по къщите на населението, вади късмет, че в Пазарджик на посещение идват Тодор Живков и мексиканският президент Хосе Лопес Портильо в края на май 1978 г. Дотогава упорито му отказват да се асфалтира улицата от стопанския двор на ТКЗС до изхода за Памидово. Но междудържавната делегация щяла да мине именно оттук и ремонтът се случва за часове – с помощта на цялото местно население, малки и големи, кирпичените дувари са варосани, бордюрите са боядисани, а улицата - асфалтирана.

Един от най-дълго управлявалите кметове – от 23 октомври 1999 г. до 1 ноември 2015 г., е Петър Джалев, а последният кмет на селото е Иван Каменарски, който е председател на федерацията по билярд, когато заема поста и е родом от Русе. Сред инициативите му е създаване на герба на селото и знаме, което бе занесено на Антарктида от българската експедиция.

Валери МАНОВ

Кметът Никола Цонев бил един от малкото жители на селото с висше образование

Кметът Благо Джиевбързо се отказал от кметуването, тъй като му омръзнало да слуша проблемите на съселяните си