Димитър Баненкин, директор на ДКТ “Константин Величков“: Искам хората пак да заговорят за “нашия театър“ и “нашите актьори“

- Първо трябва да обновим материално-техническата база и да махнем графитите от храма

- Ние трябва да възпитаваме зрителя, а не обратното

ПАЗАРДЖИК. Преди дни актьорът Димитър Баненкин официално бе представен на колегите си от министъра на културата Мариан Бачев като новият директор на ДКТ „Константин Велчиков“. Той наследи на поста ВрИД-директора Богдан Петканин, който пък пое храма на Мелпомена след уволнението на Григор Антонов (след разкритите престъпни схеми за източване на театри, сред които и пазарджишкия). През май Димитър Баненкин бе удостоен с Почетен знак „За граждански принос“ за духовно и културно издигане на Община Пазарджик, а в театъра преди 3 години го гледахме в главната роля в постановката на Гаро Ашикян „Ревизор“ на Гогол. Разговаряме с него в театъра, минути след като се е сдобил с електронен подпис в качеството си на директор.

- Г-н Баненкин, имате достатъчно ангажименти като актьор, колебахте ли се дали да се явите на конкурса?

- Наистина, не мога да се оплача от ангажименти. Дори за миналата година отказах две или три театрални роли, защото ми дойдоха в повече, отказах и едно участие във филм. Колебанието беше 2-3 седмици, докато се реша на тази много сериозна стъпка. Тя изисква и време, и ангажираност. Но си казах - добре, аз съм на една възраст, в която човек вече не е длъжен само да играе, и освен телевизия, кино и театър, трябва да остави нещо след себе си, което да се запомни. Надявам се да успея.

- Задачата Ви се усложнява след тези разкрития и разследвания…

- Да, да, аз също зная за тези неща, които стават в театралните среди, но всъщност разследващите там имат думата. Аз ще се опитам да възродя, доколкото мога – не искам да ставам сега патетичен, да издигна доколкото мога театъра на още по-високо ниво. Защото той е много добър театър – с много добри актьори, с много добри режисьори, с гостуващи спектакли, с впечатляваща история. Не съм наивник и знам, че няма да се върнат онези славни времена, защото тогава ситуацията беше друга. И политическа, и демографска, ако щеш – градът беше над 100 000 души, сега е кажи.речи наполовина. Времето е друго, хората имат различни интереси, телевизията и интернет навлязоха много силно в бита ни. Но искам хората, които работят в театъра да заговорят за „моя театър“, а в града хората да заговорят отново за „нашия театър“, за „нашите актьори“. И ако постигна това, мисля, че никак няма да е малко.

- Кои са най-неотложните задачи за решаване?

- Материално-техническата база. Лятото не е време за театър и имам два месеца, в които да обърна внимание на това. Ако искаш един театър да върви, той трябва да бъде изряден и в това отношение.

- Но трябват пари.

- Аз не съм поел театър, който е забит надолу с главата. Не, театърът има пари и възможности, въпросът е, че не можем да разполагаме с тези пари на момента за това. Но имам добри контакти с Министерство на културата, ще се постарая да подобрим материално-техническата база. Това не са кой знае какви суми. Ето, в гримьорните, в административните помещения – всичко е ново и чисто, няма нужда от подобрения. Преди малко ходих във фоайето – там и в театралния салон трябва промяна. Ще махна и всички тези графити на сградата на театъра. Те пак ще се появят, но аз пак ще ги махна. Защото е грозно. Просто не им е мястото там – огромен, хубав театър – и графити… Трябва да се пази, да се почитат тези домове на културата, тези храмове.

- Има ли го все още българинът усещането, че театърът наистина е храм?

- Е, аз съм оптимист. Мисля, че има още немалко хора, у които го има. То си личи. Аз идвам от София, играя на пълни салони. Участвам в представления на Хасковския и Шуменския театър, освен в Сатиричния театър, Театър 199 и Младежкия театър, публиката е много добре възпитана. Тези, които ходят на театър, знаят, че изкуството струва пари. Изкуството е лукс. Преди две години ходихме на представление в една малка община. Кметът беше много доволен и горд, и заяви, че е откупил последното представление (то беше с много известни актьори) и хората го посещават срещу два лева за билет. И аз казвам: „Ама не можете да правите това“. Той пита: „Защо да не мога?“. „Защото, казвам, следващият път, когато дойде театър, и цените ще са десет лева, хората ще кажат: „Чакай, чакай – аз платих два лева. Защо сега да плащам десет?“. И той се замисли. Хората трябва да знаят, че изкуството е лукс, за който се плаща. И слава Богу, хората, които ходят на театър, го знаят това. Разбира се, в София са други измеренията, други цени на билети – там билетите за представление се продават между 25 и 50 лева. Значи, ако отидем ние двамата, сто лева сме „вътре“.  Ако е семейство с две деца – 150 лева. Като сложим и вечерята, едно излизане на театър става 250-300 лева…

- Това ли е най-важната задача пред Вас – да напълните салона на театъра?

- Аз съм човек, който смята, че театърът трябва да възпитава зрителя – а не обратното. Не зрителят да възпитава актьорите. Главната задача на актьора, въобще на артиста, е да възпитава вкуса на публиката. За съжаление това малко тръгна да запада, защото много колеги и в София, и в провинцията, започнаха да правят неща, които непременно да се харесат на публиката. Това е пагубно.

- В предишни управления на театъра сме виждали и осезаем превес на т. нар. „гостуващи мечки“ - постановки със „звезди“, за сметка на местни. Каква ще бъде Вашата политика в това отношение?

- Пак ще има гостуващи постановки с такива актьори. В това няма лошо, те са си го изработили. Ако отидем на Бродуей, ще видим Робърт де Ниро или Ал Пачино в пиеса, за която билетът е 500 долара. Но те са си го извоювали този статут. Хората искат да виждат познати лица на сцената. Лошото е, когато познатите лица паднат на нивото на масовия зрител и продават халтура. В крайна сметка всеки може без театър – това не е храна, не е вода, не е въздух. Въпросът е какво променя в тебе театърът. Това го знам много добре, защото 23 години бях в Германия и там не съм се занимавал с театър.

- Да, но там напуснахте разработен успешен бизнес може би заради театъра?

- Не знам. Аз съм такъв човек – приспособявам се към всичко. Четох едно изследване, в което е установено, че в 2024 г. 80 процента от хората не са ходили на балет, класическа музика или опера, 60 процента не са посетили театър, 70 процента не са ходили в библиотека, 40 процента не са ходили на кино, около 50 процента не са чели книга. Но има хора, които четат, ходят на театър, оценяват изкуството.

- Вашият предшественик и колега Богдан Петканин явно овладя турбуленцията след сътресенията от проверките и разследването. Има ли още стрес у колегите Ви?

- Не, стрес няма. Богдан се справи чудесно. Вчера му благодарих лично именно за това. Но той остава в театъра като художествен консултант. Няма да се разделяме. Говорил съм с него и той ми каза, че ще остане, просто не му се занимава с директорство. Но той много помогна на трупата в тези дни. За мен е много важно актьорите да са сигурни – да има конкурентна среда, но здравословна. Да се чувстват приютени в театъра. Да бъдат горди от това, че работят тук – не само актьорите, всички технически служби, а това също не е лека задача.

- Ако си представим, че сте „ревизор“, който влиза тук, кое може да сложите в графата „Похвали“ и кое в графата „Черни точки“?

- Още е рано. Аз съм тук за втори ден, не съм гледал всички постановки на театъра. Дори „Рейс“ не съм гледал – а много исках, но той падна, защото няма публика. И това е другият въпрос, другият проблем. Но Богдан ме увери, че „Рейс“ е едно много добро представление и неслучайно то спечели наградата на публиката от Друмевите празници в Шумен.

- Нямахме награди от години, а сега от Шумен – цели две…

- Именно това е другото нещо, което искам да направя. Редовно да ни канят на фестивали – това е мое верую и желание – с колегите да показваме и извън Пазарджик какво можем.

- Познавате добре трупата. Какви са впечатленията Ви?

- Когато поставихме „Ревизор“, актьорите бяха чудесни. Имаше много добър баланс между опитни и млади актьори. Познавам и актьорите, и техническите служби, и останалите служители. Не искам да правя някакви резки движения – да се правя на директор. Не, времето ще покаже. Смятам да взема нови млади хора – двама или трима, с някои сигурно ще се разделим, но… Нека първо да придобия поглед върху нещата.

- Водите преговори с режисьори за нови постановки. Какво да очакваме наесен, освен „Мишеловката“ на Гаро Ашикян по Агата Кристи?

- Анастасия Събева ще дойде да направи в края на септември музикално-поетичен рецитал за 170 години от рождението на Константин Величков. Поканил съм и Лиза Шопова, която ми е много близка, с една пиеса на Стефан Фьогел – „Заболяването Фейсбук“. Това е единствената пиеса, която съм препоръчал на някого. Позволих си лукса да й предложа пиеса, казах й, че държа на пиесата и тя ми обеща, че ще я направим. Ивайло Ненов също ще дойде с пиеса. Столичният режисьор Стоян Радев също – той ще си избере с какво. Както и Теди Москов, който ме увери, че в края на октомври тук ще започне да прави нещо. Николай Урумов, с когото много добре се познаваме и два пъти сме работили заедно, и той ще дойде напролет. Вчера ми се обади Крис Шарков и каза, че е свободен до март месец и е готов да дойде…

- Ще продължаваме да Ви гледаме и на сцена, и на екрана, нали?

- Разбира се. През юли, август и септември ще снимаме сериал. Играя си пиесите, а през септември ще започнем нещо ново и в София. Разбира се, основният ми ангажимент ще бъде тук.

- За море на Лозенец ще имате ли време?

- Май няма да има време толкова за море, но аз по принцип на морето отскачам, когато имам 4-5 свободни дни и се връщам. Не мога да стоя дълго време на едно място. Лозенец наистина ми е едно от любимите места, но сега имам имот на Варвара, до Царево, и ходя там.

- Мартина Вачкова плажуваше на Варвара…

- За Марта не знам, не съм я виждал отдавна, но Албена Колева има къща във Варвара и се виждаме. И с много други актьори. Това е едно артистично село, много приятно и спокойно.

Тодор ГРОЗДЕВ