Когато през 2009 г. за пръв път стъпих на възвишението „Градище“ над село Драгиново, не очаквах, че ще се върна тук години по-късно – вече като ръководител на спасителни разкопки. Местността винаги ме е привличала с особения заряд и мистичност, които сякаш се носят във въздуха. Още тогава по терена личаха останки от древността: каменни стени, възвишение подобно на кула и много натрошени глинени съдове, които заслужаваха внимание. Днес вече знаем със сигурност: тук е имало живот през цялото първо хилядолетие преди Христа.
През есента на 2025 г. след дълга административна процедура и включваща Министерството на културата и Министерски съвет, Исторически музей – Велинград получи разрешение за провеждане на спасителни археологически проучвания на обекта. Работата беше кратка, но интензивна. И макар времето и средствата да бяха ограничени, ние успяхме да излезем отвъд разрушения иманярски изкоп и да навлезем в нови, незасегнати участъци от обекта.
Откритията: сигурни доказателства и още повече въпроси
Най-ценният резултат от проучването е документирането на археологическата стратиграфия, която показва ясно разграничени няколко културни пласта. В тях бяха намерени фрагменти от съдове и материали, категорично датирани в ранната желязна епоха – период, изключително слабо проучен както в Родопите, така и на целия Балкански полуостров. Това е важен научен принос, който поставя обекта в м. „Градище“ или както го наричат местните „Керова капа“, на археологическата карта с нова тежест.
Намерени бяха и елементи от по-късен етап на използване на мястото, включително характерната керамика „тип Цепина“, която е характерна за племето беси, за които знаем, че са служели в описаното от Херодот светилище на Дионис. Всичко това сочи, че обектът не е обитаван епизодично, а е използван през различни периоди, с възможна приемственост във времето.
Въпреки находките обаче,
функцията на обекта все още не може да бъде определена с категоричност
Археологическите структури подсказват, че може да е бил укрепено място – наблюдателен пункт, защитна точка и дори владетелски дом, в който местен тракийски аристократ е пребивавал. Наличието на ритуални елементи, като споменатата „тракийска култова керамика“, наречена така от полския археолог Мечислав Домарадски през 90-те години на миналия век, също насочва към възможни култови или символични функции. Засега се въздържаме от окончателни заключения – това ще стане възможно при по-обстойни разкопки в бъдеще.
А това е място с история, което заслужава да има бъдеще. Теренът е изключително интересен и стратегически разположен – върху скално плато над Чепинската река, защитен от три страни с естествени скални откоси и дълбоки дерета. Каменни стени и разсипи от тях в съчетание с разположението на находките показват, че тук е имало сериозно укрепление.
„Градище“ е част от мрежа подобни обекти в района
– Калето край гара Костандово, Станиловец край Драгиново, Св. Пророк Илия при Клептуза. Но именно тук намираме най-ранни следи, което поражда хипотезата, че обектът се явява първообраз на по-късните укрепени комплекси в Чепинската котловина.
Благодаря на директора на музея г-н Стойчо Маров, на община Велинград, на кмета и жителите на село Драгиново, както и на всички, които ни подкрепиха. Този обект има потенциал не само да разкаже история, но и да стане място за туризъм, образование и местна гордост.
Работата тепърва започва. Но вече направихме първата решителна крачка – спасихме част от това, което иначе щеше да бъде безвъзвратно загубено.
Сега продължаваме. За да разкажем цялата история на едно място, което мълчи от хилядолетия, но има какво да каже.
Д-р Димитър БАЙРАКОВ, археолог
Исторически музей-Велинград
