Серафим Тодоров дойде на абитуриентския ми бал и ми беше огромна изненада и мотивация
РОТЕРДАМ. Преди няколко дни пещерецът Димитър Стоилов стана шампион на Нидерландия в категория до 65 кг. на проведеното републиканско първенство на Ниската земя – в Бреда и в Ротердам. Димитър Стоилов е на 23 години и в кариерата си има немалко медали при юношите и при мъжете в родния шампионат, а преди 2 години само лекарска забрана му попречи да се бие на финал за титлата при мъжете. Сега завършва магистратура в Ротердам за управление на доставките. Разговаряме с бъдещия мениджър и настоящ шампион.
- Димитре, поздравления! Разкажи подробности за шампионата.
- Благодаря! В Нидерландия републиканското първенство се прави в събота и неделя, за да могат да работят или да учат през останалите дни – за разлика от България, затова продължава по-дълго. Първият кръг беше в Бреда. Бяха четири кръга като започнахме от осминафинал. На мен се падна да почивам, понеже бяхме 14 души в категорията ми. Влязох директно на четвъртфинал, срещу едно чернокожо момче. То беше добро и ми беше малко трудно да вляза в мача, понеже не бях играл от 7 месеца. Но тактически успях да се адаптирам бързо и да победя. Седмица по-късно бяха полуфинала и финала в Ротердам. Организацията бе много по-голяма – имаше и коментатори, въобще беше си голяма гала вечер, не като в България. На полуфинал играх с корав съперник, не му запомних името. Загубих първия рунд и трябваше да наваксам във втория и третия. Успях да се съвзема бързо и във втория рунд даже направих нокдаун. Финалът беше на следващия ден, в неделя, 30 ноември. Пак ми се падна чернокожо момче – той е шампион на Южна Нидерландия (по принцип регионалните първенства на южния и северния регион се играят през пролетта) и бе доста добър – Джейвън Флиер се казва. Нямах обаче особени затруднения срещу него – победих с пълно съдийско единодушие.
- Как се подготви за това състезание?
- С усилени тренировки и с помощта на моя треньор Владислав Георгиев. С него много добре бяхме направили тактиката. Той е в България, треньор на „Левски“-София, но по интернет гледахме предишните мачове на опонентите, анализирахме и създадохме печелившата стратегия – каза ми как да играя и как да победя, а аз следвах стриктно указанията му. В Нидерландия наистина ми е трудно да съвместявам бокс и образование - ученето го усещам като по-трудно от това в България, но успявам. Е, не излизам, само уча, тренирам, прибирам се. Това ми е единственото – малко намалявам и съня понякога, или тренировката гледам да я направя рано сутринта, или малко по-късно, но е всеки ден. Е, сега след републиканското поне до края на годината ще поразредя часовете в залата – по-леки занимания и не всеки ден, просто да поддържам форма. Следващото състезание е чак в края на януари – от началото на новата година ще се подготвям по-интензивно.
- Как започна с бокса?
- Занимавам се активно от 7 години - оттогава се състезавам. Започнах в Пещера, при Николай Шинин – бат Кольо, както му викаме. Първата тренировка ми беше още като 7-годишен, но тогава не усетих бокса като любимо нещо. Още се лутах какъв спорт да тренирам – ходех на плуване, на футбол. В крайна сметка избрах футбола. С времето обаче открих бокса. В Пещера научих А-то и Б-то, а оттам в София продължих да тренирам и да се развивам.
- Какво ти дава бокса в сравнение с футбола например?
- На ринга повече разчитам на себе си, отколкото на футболния терен. В колективен спорт като футбола далеч не всичко зависи от теб, докато в бокса едни 80-90 процента са твои, за да решиш изхода на мача. Разбира се, и от треньора, и от други фактори, но най-вече от теб. Боксът ме е научил на дисциплина, защото ако не се стараеш на тренировка, ако не се раздаваш в залата, няма как да постигнеш резултати. Всъщност боксът ме е изградил като човек.
- Отличник на ринга и отличник в училище. Какво ти костваше това?
- Много. В София учих в езикова гимназия и трябваше да се лиша главно от забавления и излизания с приятели. Обаче за мен винаги училището си е било на първо място – спортът е вървял ръка за ръка с него, но образованието е било водещото. Не че не съм давал всичко от себе си и в залата, и не съжалявам за лишенията. По-малкото свободно време за излизания смятам, че ми е помогнало в друг план, а и ми е спестило немалко загубено време.
- Не след дълго завършваш. Как виждаш бъдещето си?
- Искам да се прибера в България и да приложа научените знания по специалността ми в родината. Но освен мениджър за управление на доставките, ще искам да продължа да играя бокс. Да се състезавам и в България, и в Холандия. Надявам се догодина да съчетая и двете републикански първенства в двете държави и мисля, че ще успея. Но определено се виждам в България. Холандците не са моите хора, със сигурност. Те са доста по-студени от нас, много директни. В България сме много добри и топли, а тук не ги виждам по този начин местните. Най-добре си е в България – камъкът си тежи на мястото, както казват.
- Сигурно от учене и тренировки не остава време да мислиш за сватба?
- Засега не (смее се). Имам си приятелка, с която сме заедно от 4 години, но още не сме мислили по въпроса.
- Следиш бокса в България. На 12 декември Кубрат Пулев ще защитава регулярната си световна титла на WBA срещу руснака Мурат Гасиев в мача на годината. Каква е прогнозата ти?
- Следя бокса в България, следя новините за Кубрат Пулев. За мен той е пример за истински българин. Всеки вижда колко обича България и колко много дава на ринга – и всеки може да се учи на родолюбие от него. Смятам, че ще бъде много труден и за двамата мач. Гасиев е доста опасен боксьор, идващ от по-долната категория. Той е много експлозивен, точен със силен удар. Но мисля, че опитът на Кубрат Пулев в свръхтежка категория и налагането на своята игра ще му донесе победата. Победителят ще се определи по точки и това ще е Кубрат Пулев.
- А дано! Любим спортист и любим боксьор?
- Извън бокса особено се възхищавам на Кристиано Роналдо – на трудолюбието му, на това колко е амбициозен и как не обича да губи. Това винаги ми е било пример за подражание. А в бокса любимец ми е Флойд Мейуедър. Нищо, че загуби от пещерец, даже това ми харесва повече, че пещерецът Серафим Тодоров го е победил. Но ми харесва стила му на игра, тактиката. Интелигентен боксьор е. Само че пещерците са по-интелигентни на ринга. Защото много е важно да имаш нещо в главата. Серафим Тодоров го има и за мен той е най-добрия български боксьор в историята на олимпийския, на аматьорския бокс. Имах удоволствието дас е запозная с него. Той даже дойде на абитуриентския ми бал, за което съм му много благодарен. Беше ми огромна изненада и мотивация. Не мога да опиша емоцията, която преживях. Оказа се, че баща ми го е поканил – той е бивш боксьор и двамата се познават. Баща ми Георги е завършил спортно училище, а след това и ВИФ (сега НСА, б.р.) с бокс, но не се е състезавал професионално. Той ми помогна да стъпя в бокса след като не исках повече да се занимавам с колективен спорт. Той ме посъветва да опитам и много ми допадна. Оттогава вече осма година не съм спрял.
- Спомена Серафим Тодоров, но и ти си част от славната някога пещерска боксова школа… Може пък един ден ти да я възродиш?
- За жалост сега в Пещера няма боксова школа – чел съм и съм слушал каква школа е била пещерската – при треньора Данаил Русинов – бат Дане, който е бил треньор и на Серафим Тодоров. Как от републиканско са печелили пет категории от десет. А сега нищо... Ще се радвам, ако един ден аз помогна за възраждането на школата.
- Каква е тайната да си добър боксьор? Техниката и главата? Да не се страхуваш от удари?
- Да и тези неща. Това е ключово – да нямаш страх, но тайната е проста – да не се отказваш. Да не спираш, дори да получиш удар, дори да загубиш, трябва да направиш така, че това само да те мотивира. Помня например първото ми състезание – бях на 4-5 месеца тренировки само и отидох на републиканско първенство в Благоевград. Първи мач се падна да играя с миналогодишния шампион. То аз не знаех, че е шампион и добре, че не са ми казали. Играх добре, загубих с неединодушно решение – 2:1 съдийски гласа. Беше ми кофти поне две седмици, но това наистина ме мотивира да тренирам още по-усърдно. По-нататък по пътя съм имал още загуби наред с победите, но не съм спирал.
- Кой медал ти е особено ценен?
- Може би първия ми. Аз в първата година нямах никакъв медал, трупах почти само загуби и този пръв медал дойде година и половина по-късно. Беше 2019-та и участвах на републиканското за младежи до 17 години в Петрич. Беше бронзов, но тогава загубих от шампиона Божидар Джуров – той тогава беше много изявен състезател, беше играл и по европейски първенства, много елитен състезател. Но направих много достоен мач и взех максимума за момента. И тогава осъзнах, че трудът рано или късно се отплаща – а този медал ми го напомня.
Дочо ЧАНЕВ
