„Спасил“ Лили Иванова преди концерт, а футболните национали си облизали пръстите със семейното прасе
ПАЗАРДЖИК. „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“… Репликата на автоинструктора Яким Донев (Стефан Данаилов) от култовия филм „Дами канят“ оживя, когато навършилият преди дни 80 години Ангел Янков разказва за заснемането на лентата. През 1979-та доайенът на канаровъдството в България, който от 2000 г. е председател на Областния съюз на ТПК без заплата, а от 1997 г. е председател на ТПК „Младост“, е управител на спортна зала „Васил Левски“ от 1979 до 1992 г. А през 1980-та посреща тук кино продукцията на режисьора Иван Андонов по сценарий на Георги Мишев, с актьорите Стефан Данаилов, Георги Русев, Невена Коканова, Цветана Манева, Надя Тодорова, Доротея Тончева, Илка Зафирова, Мариана Димитрова, Мария Статулова, Боряна Пунчева…
„Аз контактувах най-често с директора на филма Цанко Цанов. Тогава „Елбрус“ беше дупка – бяха изкопали основите и бяха набили пилони (хотел-ресторантът ще бъде открит през 1984 г., б.р.).
По сценарий една кола трябваше да падне там и да се потроши
Те с нафта я намазаха и пламна. Преди това Цанов ми казва, че трябва да спрем движението и предложих да го водя в КАТ. А той: „Не, не, не, Янков недей, аз където ида, не ми обръщат внимание като видят как съм облечен. Дай ми някъде телефон – като се обадя и кажа „Обажда се директорът на филмова продукция „Дами канят“ и всичко хвърчи и изпълнява“. И е прав човекът. Той неглиже - турил едно чанте, едно ризе, едни панталонки... И само звънна, и готово“, смее се Янков. По същия начин той преобразувал за филма барчето „Шипка“ (после го бутнали заради „Елбрус“). За филма било много голо. „Отидох при Муци, управителя на „Република“ – барът му е отсреща на площада. Оттам свалихме една голяма етажерка дървена,
Муци предложи и бутилки да даде, ама в „Шипка“ си имаха
И стана чудно барче във филма. В него заснеха сцената как Георги Русев се кара на Данаилов, че му краде жената... Един ден Цанов вика: „Янков, имам голяма молба – намери хора да напълним залата – ще им платим по 5 лева“. – „Какви пет лева, аз ще я напълня без пари“, рекох. Залата е 1641 места. Обадих се в „Магнитни дискове“, там бяха 2000 души, в комбинат „Марица“ – 2000 души. Във „Вела Пеева“... На първите редове сложих от Общинския съвет, нали бяха мои хора. Напълни се залата, а отвън 500 души напират, ще изкъртят вратите. Цанов ококорен: „Янков какво направи ти?!“…
Иван Андонов, възхитен, 5 години поред ми пращаше картички за ЧНГ
„Такъв организатор аз досега никога не съм виждал“, каза ми“.
Във филма в залата се провежда републиканско по борба, а мъжът на Невена Коканова – градският любимец, го спечелва. Ама как се привличат борци на тепих пред камерата…
„За борците от Пловдив забрахме един – 150 кила! Един от Русе. Един от Велинград – той борец, ама станал барман в „Здравец“. Обаче ни предупредиха, че тоя човек пие по три бутилки водка дневно. И го намерихме пиян от снощи. Докарахме го. И като легна в залата по джудо и като захърка, стъклата взеха да треперят. Но важното беше, че го уредихме за продукцията“, разказва юбилярът.
И Янков го има във филма
„Аз бях съдия – вдигам точки на борците, в средата на масата, между асистенти. Цанов ми плати 100 лева хонорар. Заплатата ми беше 120 лева тогава. И ми предложи да ме снима в друга сцена - на Девети километър бяха заснели как Русев намери перуката на жена си, как се чупи прозореца на бунгалото… Той вика: „Ела само да те има на кадър – аз колко пари ще ти дам, то е моя работа“. Но това не значи, че е нямало отчети и контрол, напротив. За ония сто лева два пъти ми пращаха писмо да потвърдя, че съм ги взел“, пояснява съгражданинът ни.
След успешните снимки в Пазарджик нямало как да не се мине без банкет. „Отидохме в Априлци при един мой човек –
излезе една жена с едно прасенце, закла го, изкара лампата – опърли го,
изчисти го, а Цанов гледа и вика: „Ето за това да се направи филм бе! Българските жени какво правят!“... Прасенцето Муци в „Република“ го опече, пълнено с ориз – а отгоре сложил зелеви шумки от кисело зеле - да рупка кожата, ама да не изгори. От Калугерово донесох туба вино и туба ракия, и ще ходим да ядем прасенцето в Звъничево. Да, ама имаше милиционерска хайка на колелото – софийски патрулки спрели движението и не ни пускат, хем сме „софиянци“. Върнахме се и айде в „Тракия“. Иван Андонов шепне: „Янков, сега ще видиш какво ще стане“... И като седнаха на софрата и като взеха да ядат и да пият артистките като невидели – изненадаха ме тези културтрегери… Стефан Данаилов го нямаше на банкета“.
В спортната зала Ангел Янков бързо изградил екип – „трудолюбив, сърцат и честен“.
От гостуващите „звезди“
най-претенциозна била Лили Иванова
„Капризна, но пък е най-голямата. Един ден жените припкат: „Нещо Лилито…“. Аз нея, Емил Димитров и Йорданка Христова само тях ги слагах в приемната да ползват за гримьорна – другите настанявах в четирите съблекални. Но сега жените припкат притеснени. Лилито искала огледало в цял ръст. Поръчах да дойдат техникът и огнярът с две отвертки. Слязохме в залата художествена гимнастика, там цялата стена беше с огледала по два метра. Свалихме едно огледало, занесохме го и Лили беше във възторг. Тя вика: „Шефе, много съм благодарна!“ и ме пита какво ще пия. Едно кафе, отвърнах, а тя: „Ще ме извиниш. На Вас кафе – на мен чай“. И пак говори колко се е успокоила и как ще излезе на сцената щастлива… И станахме приятели.
Залата вреше и кипеше от концерти и състезания
Веднъж идват волейболните националки на лагер, водени от Васил Симов. И разпределителката Верка Стоянова влиза в банята. Оставила халка и голям пръстен. И после ги забравила. Верка беше нисичка, но такава една хитруша – вместо да вдигне топката, хоп, пусне я от другата страна на мрежата. И печели точка. Отписала пръстените, но моите хора ги намерили и ми ги дадоха. Идва треньорът Симов и ми споделя: „Нашата ще има рожден ден. Събира гости. Загубила си пръстените и мъжът й я навиквал“. Казах му, че я чакам след тренировката. И тя идва по екип в канцеларията. И вика, абе мани, имам рожден ден, пък неприятности ми се случиха. Но имам молба.
Моите хора много обичат телешко шкембе
– аз го правя по много специален начин това мезе. Можем ли да намерим? Вдигнах пред нея телефона и се обадих в „Родопа“ – директорът Вальо Игнатов е мой човек. „Искам за Верка Стоянова хубаво шкембе за тържеството й в неделя – треньорът ще я пусне два дни“, казах, а Вальо отвърна, че ще доставят – с хубав дамар, по-едро. Верка се хвърли да ме прегръща и тръгна да излиза. Викам, чакай малко, седни. И тя пак заговори за шкембето с ентусиазъм, че се радва за мезето. И аз извадих пръстена и халката. И тя: „Олиииииииии! Аз ги бях отписала“…
Янков разбира не само от съдийстване на борба пред камера. Веднъж
управителите на басейна и колодрума се сбили
и след като ги изгонили, назначили го за комплексен управител и на тези обекти. „Отговарях за всички спортове, без футбола и конния спорт. Но обичам от малък спорта. Живея до стадиона. И като направиха новия „Любен Шкодров“, дето сега го водят, че е стария и е разрушен, там идваше да тренира националният отбор. А вкъщи бяхме заклали прасе, голямо. В неделя го клахме, в понеделник на тренировка ги поканих.
Имах много симпатии към Якимов – най-техничния, и Жеков – Вълшебния стрелец
И ги поканих. А по-рано бях ходил в Русе за канари и се бях запознал със Стоян Маринов-Чаната – дясното крило на „Дунав“. Той имаше един удар – като удари топката на един метър височина, топката върви по права линия 30 метра. Той слаб, висок, ще кажеш, че е болен, ама много напорист. Тогава се запознах и с Шаламанов. И сега на тренировката ги поканих - Чаната, Шаламанов, Гаганелов, Пенев, Якимов, Жеков и останалите. Като ги забрах от тренировка и ги заведох у нас. Обаче Якимов – грам алкохол не пие. Грам! Пък Жеката като вземе чашата – так, на екс. И татко после вика: „Е това е мъж!“. А майка:
„Е, изядоха прасето, ама хубави хора!“
Друг път играят „Локо“ срещу „Дунав“ в Пловдив. Христо Бонев на върха - звезда. Преди мача Чаната ми пише писмо: „Ангелчо, ти си до Панагюрище, може ли да уредиш 300 хавлиени кърпи, сестрата ще жени син“. И аз отидох в Панагюрище, в три големи кашона от телевизори събрахме по сто кърпи. Чаната след две седмици на мача с „Локо“ ги взима. Сложихме кашоните отдолу в клубния автобус, а Стоян ни покани да се качим. И треньорът вика, за пръв път ще говоря пред външни лица. А Чаната: „Бъди спокоен, те са мои приятели пазарджиклии“. И те си говореха за тактики, а аз бях купил предварително един голям букет карамфили и един по-малък.
И влизаме с рейса на стадиона, без билети, отиваме на терена
Футболистите загряват, милиционери охраняват, но един от тях ме пусна. И отивам и давам големия на Чаната, а малкия – на Бонев. Милиционерът се ядоса и на връщане вика: „Ако знаех, нямаше да те пусна!“. „Локо“ поведе с гол на Бонев. Второто полувреме Чаната центрира една топка от дузпата и русенци изравниха. И към 80-та минута Чаната напада отдясно и минимум от 30 метра му се отвори пространство и като я вдигна – тя облиза гредата и влезе. И биха 2:1. Локомотивци умряха от яд...
А с Еузебио се срещнах в Португалия
Там сме по линия на НС на ТПК. Председателят на Националния съюз доц. Владислав Лазаров прави много за кооперативното движение и съюзът има силни връзки в чужбина. В Португалия един от нашите каза, че Еузебио вечеря винаги в луксозен хотел през една улица. И аз хванах преводачката, с мен тръгна и колегата Митев от Самоков. Еузбио и компанията му тъкмо си поръчват една голяма риба. Представихме се ние и той стана, закопча сакото. Казах му, че ми е симпатичен още от световното в Англия през 66-та, когато стана герой, с превързана глава. И му стана драго. Поръчах три уискита – неговите приятели пиеха вино, а той - нищо. Поръчахме си и ние риба (но си я платихме), разговорихме се, той ни даде по един автограф.
Разказа, че е идвал на погребението на Гунди и Котков
Говори за Стоичков, за Бербатов, за Стилян и Мартин Петрови. Накрая ме поядоса, че вика: „Много се радвам, че и в бедните страни се развива футбола“. Прибрахме се в хотела и една колежка като видя автографа, вика, Ангелчо, моят мъж е такъв фен на Еузебио, че ако уредиш една картичка, ще ме пусне три дена да спя при теб. Аз подддадох на шегата. И се върнах. Извиних се, поисках нов автограф. И той се усмихна, стана, заряза си яденето, взе картичка и я разписа… Ако беше Стоичков, щеше да ни сиктирдоса. Еузебио и днес го имат за Бог. А тогава той надълго ни обясняваше, че младият Роналдо ще стане звезда. И позна“.
Тодор ГРОЗДЕВ
