Не тя е сключила договора с арендатора, подобна схема „жили“ и други хора
Сигнал за земеделска земя, от наема на която възрастната жена Стоянка Петрова от Пазарджик губи над 12 000 лева, постъпи в редакцията на „Знаме“. Случилото се описва нейният син Тихомир, който ни предостави и редица документи. Ето какво разказва мъжът:
„Тъй като баща ми бе от Северна България, майка ми притежава земеделска земя в района на Исперих (между Разград и Силистра). В продължение на 3 последователни години, нивите са отдадени за временно ползване на Каспарс Наглис, който не й плаща голяма част от наема.
След изтичането на 3-годишния договор – на 1 октомври 2024 г., майка ми
започва да търси нов арендатор
Междувременно обаче Каспарс Наглис преотдава земята под наем за следващата една година, макар да няма това право за месеците след 1 октомври 2024 г. Предполагаме, че подписът й просто е бил фалшифициран.
Майка ми, от своя страна, също сключва договор с нов арендатор и когато той кандидатства за субсидии, представяйки истинския договор в местната земеделска служба, там вече има договор за същата земя. Подал го е земеделският производител, който сега я обработва и прибира продукцията. Наемът, твърди, че е изплатил авансово на Каспарс Наглис. Майка ми до момента не е получила нищо.
А сумата, която й се полага, не е малка, надвишава 12 хиляди лева (в нея са включени и парите от разликата между договореното и изплатеното през първите 3 години)“.
Жената е решена да си търси правата. За случая е подаден сигнал в полицията и от няколко месеца тече разследване.
„Иска ми се обществеността да научи за случилото се, за
да послужи то като червена лампичка за останалите собственици на земеделски земи,
пише още синът й. Нека са по-бдителни и винаги да имат едно на ум, за да не стават и те жертви на подобни измами“.
А за вече опарилите се има три варианта. Първите два са да подадат жалба в полицията (както е постъпило това семейство) или в прокуратурата. Ако пък с подписа, за който се твърди, че е неистински, е сключен договор или са извършени други правни действия, потърпевшите могат да заведат и директно гражданско дело в съответния Районен съд.
- Докаже ли се по съдебен ред, че подписът е бил подправен, имитиран, фалшифициран,
документите, подписани с него, няма да доведат до правни последици – пояснява пазарджишкият адвокат Тинко Василев. - Освен това, ако в хода на своята работа, съдът установи наличие на престъпни елементи, материалите се изпращат в прокуратурата, за да се установи дали има престъпление. При наличие на такова, от извършителя се търси наказателна отговорност, а договорът се обявява за нищожен.
Че подписът е неистински, могат да установят най-напред полицията или прокуратурата и това да стане преди завеждането на гражданското дело (първите два варианта). Тогава органите на реда започват да търсят наказателната отговорност на извършителя, а ощетеният и в този случай трябва да поиска обявяване невалидността на договора или други документи от гражданския съд.
Докато съдът не се произнесе обаче, договорът и всички клаузи и условия по него си остават в сила. Но е възможно, ако неправомерно са плащани или се дължат пари по него, те да се възстановяват или съответно изплащат със задна дата на правоимащия.
Спорове и неразбории със земеделски земи, собственици и арендатори не липсват и в нашата област
Повечето изобщо не стигат до властите, а разследващи, които са работили по подобни казуси, коментират, че в мътната вода и днес не липсват имотни измами по стари изпитани схеми, защото държавата така и не е запушила всички пробойни, зейнали през годините. Потърпевшите или са починали, или са далеч, или са възрастни и остават в неведение. И когато „ужилените“ все пак разберат пост фактум, че са ги ограбили, може да е твърде късно да си върнат земята - ако е преминала през няколко ръце и вече има добросъвестен владелец – нищо, че в дъното на сделката тлее престъпление.
Случай, сходен с описания в началото на статията, се е разиграл това лято
и в землище на територията на община Пазарджик.
- Колега бе сключил договор от името на собственичка – разказва вторият арендатор. - Жената обаче живее в същото населено място и бе разбрала за станалото почти веднага. Дойде бързо при нас и без да губим време, сключихме действителен договор с нейния истински подпис. След това го представихме пред другия арендатор, за да се разберем помежду си какво ще правим оттук-насетне. Той се отказа от претенции.
Благоприятното обстоятелство тук бе, че всички сме в едно и също населено място. Когато собствениците и обработващите земите им са далеч един от друг обаче, особено в случаите с наследници в чужбина, нещата са по-сложни.
А
за да не се стига до подобни казуси,
адвокат Василев съветва да се проучват внимателно арендаторите, преди подписването на договорите за наем. Както и собствениците да не се изкушават от нереалистично високи наеми.
Идея в тази посока дава и самите собственици:
- Би могло да се създаде регистър за злоупотреби със земеделска земя – наеми, продажби и т. н., които вече са доказани от съда, с имена, населени места, кратко описание на схемите. Справка в подобен регистър ще помогне много на обикновения човек да се ориентира по-лесно при вземането на решение на кого е по-безопасно да повери нивите и с кого рискува. Особено полезен би бил такъв регистър на хората, които живеят далеч от местонахождението на земите си, както и на собствениците в чужбина. А и злоупотребите най-вероятно ще намалеят.
А дано, ама надали.
Редакцията на „Знаме“ добросъвестно потърси за коментар неколкократно Каспарс Наглис през изминалите седмици. Той така и не си вдигна телефона, нито отговори на съобщението ни. Готови сме да му предоставим трибуна за неговата гледна точка във вестника.
Лилия ДИМОВА
