Роденият в Пазарджик инж. Петко Малинов е потомък на рода на баташкия войвода Тодор Банчев (1814-1877 г.), участник в Априлското въстание през 1876 г. След килийното училище в Батак, прадядото на инж. Малинов продължава образованието си в Пазарджик, после става учител в родопското тогава село и в Радилово. Там се задомява, раждат му се две дъщери и петима синове, един от които е Малин - дядото на Петко Малинов, участник на събранието в Оборище. Съпругата на прадядото Тодор Банчев – Елена, пък е батачанка, отгледана в семейството на дядо Слави, след като 13-годишна остава кръгъл сирак,
след погрома на въстанието
А дядо му Малин оглежда 3 дъщери и син Димитър, който е баща на Петко. Разказаното пред "Знаме" той научава от баща си, а баща му - от своя баща.
Написаното дотук е любопитен факт от потеклото на инж. Петко Малинов. В живота му обаче има още интересни истории, като тази за първите български компютри "Правец-8" и как те са достигнали до селско училище за първи път в тогавашния Пазарджишки окръг.
- Учех в първия випуск на Механотехникума през 1960 г. в Пазарджик и ми беше малко трудно с директор - баща ми Димитър Малинов – започна разказа си синът Петко Малинов. - После завърших Машинно-електротехническия институт (МЕИ) в София по специалността "Електрически машини и апарати". След инженерството преминах през казармата цели 18 месеца, а после - и през
Плевенската школа за запасни офицери
Желанието ми да работя в океанския риболов, не се сбъдна. Постановление за задържане на кадри по места ме спря да осъществя детската си мечта.
Започнах работа на каскадата "Сестримо-Белмекен", после станах учител в Средно професионално техническо училище (СПТУ) по пътни и строителни машини във Виноградец. Продължих кариерата си в отдел "Просвета" към Окръжния народен съвет за работа с професионалните училища в образователната система.
В края на 1970-те години се заговори за електронизация в България. Появиха се първите електронни машини - калкулаторите ЕЛКА, а после - и първият компютър "Правец-8". С колегата от отдел "Просвета" Георги Маратилов, който не е между нас, се познавахме от
Окръжната станция на младите техници, на която бях директор,
а той - завеждащ отдел "Кино и фототехника". Двамата се питахме що е то компютър, за какво се използва и какво е бъдещето му в науката. Решихме, че отговорите ще получим, като се сдобием с електронните машинки.
Колегата Маратилов се отличаваше с умението да общува, човек на действието, притежаващ бърза мисъл за решаването на проблеми. Информацията за компютрите "Правец-8" Георги получава от бащата на Стоян Марков, чийто син тогава е първи зам.-министър на машиностроенето, а министър е Огнян Дойнов. Двамата се познават от родното им село Лесичово.
В един прекрасен ден аз и колегата Маратилов се озовахме пред вратите на Министерството, а на пропуска се чудят кои сме и защо търсим другаря Марков. Питат ни имате ли среща със зам.-министъра, записани ли сте. Георги, без колебания, отговори: "Идваме от Пазарджик, не сме записани, но баща му ни праща при него". След малко дойде служител и ни отведе в кабинета на зам.-министъра Марков. Поканиха ни да седнем, поднесоха ни даже кафе и ядки.
Останахме да чакаме и не знаехме какво ще се случи, защото бащата на Марков не ни беше пращал
Изневиделица се появи самият Марков, той също пи кафе и каза да чакаме, че съвещанието продължава. При втората ни среща с него, той се обади на тогавашния генерален директор на обединение "Електроника" в България, с искане да осигури компютри за училищен кабинет. Само след минути с колата на шефа на "Електроника" потеглихме към Правец. На изпроводяк Стоян Марков заръча: "Докато не получат исканите компютри, тези хора няма да се връщат в Пазарджик!".
В Правец ни посрещнаха в помещение за гости и ни настаниха в хотел. На следващия ден ни информираха, че до седмица компютрите ще бъдат осигурени.
И така стана - пристигна камион с 20 компютри "Правец-8". Ами, сега - къде отиват?! Обадих се на тогавашния директор на СПТУ-то във Виноградец Цончо Цончев, той с радост прие новината и машинките отпътуваха за селото. Така там за първи път се откри компютърен кабинет в окръга.
Това добре, но как се работи с машинките?!
На помощ дойде моят братовчед от Пловдив - Степан Костадинов, асистент в Пловдивския университет, сега професор в катедра "Математика". Той завърши "Изчислителна техника" в Дрезден, Германия. И така с него започна обучението с учителите от различни училища, а директорът Цончев ги превозваше с училищното автобусче.
Другият проблем - какво става с програмите?! Първо ги вкарвахме в компютъра с касетофони, после - с фотодискови устройства.
Все повече хора по това време искаха да притежават новата електронна техника - компютъра. Сред тях са и моите близки Георги и съученикът ми Николай, чиито бащи им ги доставиха от чужбина. Други си купуваха "Правец-8", след това излезе новата версия - "Правец-16", по-скъп, но и за тях се намираха купувачи. Българинът е любопитен и обича новостите в науката. Тази е историята за навлизането на първите компютри в окръга. И то в селско училище, която история е най-скъпият ми приключенски спомен, завърши разказът си инж. Петко Малинов.
Пенка МИХАЙЛОВ
--230.jpg)
