Мотоциклетно пътешествие из Киргизстан и Таджикистан – 13 дни и почти 4000 км, от които към половината офроуд. Пазарджишкият пътешественик Владимир Чорбаджийски-Владич е на 71 и е добре познат на читателите ни. В продължение на няколко броя ще ви направим съпричастни с пътеписа-фотопис - съвместна продукция между Владич и Мирослав Михайлов, с когото заедно изминали пътя. Част от снимките също са на Мирослав.
Продължение от предишния брой
Поляците ни предупредиха, че имали проблеми на границата с Беларус и в моторите не трябва да има електронни устройства, ГПС и други подобни, освен това много малко инструменти се допускали... В началото казаха без никакви инструменти, но ние вдигнахме джангър... Как ще карам 8000 км и няма да имам никакви инструменти с мен? Тогава разрешиха ключове за гуми, комплект шестограми и при мен три клещи... Резервни вътрешни гуми, компресор, въже за теглене, кабели за зареждане, спрей за веригата, всичко това щяхме да носим в чекирания багаж в самолета.
Ето го и моето „Сузуки“
Срещу 500 евро фирма ни откара моторите от София до Варшава, а ние взехме самолетни билети само за отиване до Бишкек през Истанбул на 25-26 юли. Мирослав беше сложил датчик (AirTag) в своя мотор и ги следяхме по интернет. Поляците тръгнаха от Варшава към границата на 9 юли, стигнаха на около 30 км от нея и спряха. След това три дни се придвижваха по 10 км на ден. Най-вероятно това е била опашката от ТИР-ове преди границата. Отидоха някъде в Брест, който е почти граничен град там.
И се започна голямото чакане...
Някъде към 20-22 получихме писма, че няма да бъдат доставени моторите в Бишкек до 25 юли поради проблеми на полско-беларуската граница. Щели да пристигнат след 30-ти. На въпросите ни какво точно става, ни отговориха, че белоруските митничари с разни измислени поводи правят мизерии, за да помогнат на руснаците във войната. Били намерили включено ГПС устройство в някакъв мотор, а в друг имало половин литър масло сигурно за доливане и това били "огромни" митнически нарушения?!?!
Върнахме закупените самолетни билети за 26 юли и взехме други за 31-ви за полет до Бишкек. Променихме плановете си за маршрута на пътуването. Руската ни виза беше за целия август от 1-ви до 30-ти. Изчислихме, че, ако тръгнем някъде на 1 август от Бишкек, ще бъдем пред Астрахан на руската граница някъде около 25 август. Все още можехме да се включим в плана по маршрута, който бяхме начертали.
Да, ама 30-ти юли мина и замина, а
камионът с моторите продължаваше да стои някъде по митницата в Брест
На 4-5 август Мирослав обяви, че се отказва и изпрати писмо на поляците да му върнат мотора във Варшава, откъдето да си го прибере. Аз реших да почакам още малко... И оооо, чудо! На 6 август камионът с моторите се размърда от Брест и потегли към Русия. Били му необходими 5 дни, за да стигне до Бишкек, като там ще им трябва още един ден да освободят моторите от митницата. Става въпрос за 10-12 мотора, които са на този камион, а не само за нашите два. Канцелирахме полета за 31-ви и върнахме самолетните билети. Взехме билети за 11 август за Бишкек през Истанбул с връщане на 26-ти. Вече нямахме време да се прибираме с моторите до България. Ако тръгнехме с моторите насам, щяхме да сме на руската граница някъде на 29-ти, или 30-ти. Не можехме да си позволим такова нещо. Ако нещо се случеше и ни забавеше по пътя щяхме да изпуснем срока на визата, и да висим там до Коледа, като хъшовете в Браила... Освен това от Астрахан до София са 3000 км. Мирослав трябваше да бъде на работа в края на август. Поради тези причини променихме плановете за пътуването за пореден път. Решихме - майната й на руската виза. Нямаше да се прибираме с моторите до България.
Щяхме да караме само из Киргизстан и Таджикистан,
и на 26-ти август да летим за България от Бишкек. Моторите щяхме да оставим на поляците за транспортиране и връщането им във Варшава. Впоследствие ще решаваме как да си ги приберем оттам.
Летище Истанбул. Ще летим с „Пегасус“.
На 11-ти август излетяхме от София през Истанбул и на 12-ти рано сутринта към 5,00 часа кацнахме на летище Манас в Бишкек. Отидохме в хотел „Салют“, където бяхме запазили стаи. Там трябваше да пристигнат и моторите. Това е базата на поляците там. Моторите ни още не бяха освободени от митницата и не бяха пристигнали в хотела. Но тук имаше доста голямо количество мотори, които чакаха за транспорт до Варшава. Това забавяне касаеше и тях. Почти всички мотори, които чакаха за транспорт и бяха приключили с пътешествията си,
имаха много явни следи от жестоките пътища там
Един си беше счупил и загубил регистрационния номер и имаше нов номер от… кашон.
Друг бе с изкъртен пачи крак и масло течеше от двигателя... Дреболия.
На 12-ти август нашите мотори още не бяха пристигнали пред хотела. Някъде в късния следобед ни се обадиха, че камионът е пред хотела и моторите ни вече са свалени.
Част от разтоварените мотори
Най-накрая дочакахме...
Късно вечерта бяхме готови за път и приключения. Вечерта успяхме да намерим време и направихме едно гости на нашата приятелка Ангелина Попова - Анджи в нейната квартира. Тя живее и преподава все още в Бишкек, макар че е от Велинград. Миро й беше донесъл концентрат на ракия, та спретнахме леко празненство, и си припомнихме младините.
Моторът на Миро, готов за път пред хотела
Владимир ЧОРБАДЖИЙСКИ
Следва продължение
--230.jpg)
