Вече 37-ма година древният български народ броди из безкрайната пустиня на Промяната. Според незабравимия спортен коментатор Николай Колев, Господ е българин и от обич праща на любимия си народ изпитание след изпитание, промяна след промяна. Ако е вярна известната библейска притча, ни остават още три години демократично бродене и после - рахат благоденствие в Ханаан.
През новата 2026 година промените започнаха преди да сме сменили календарите. Въведено бе еврото. Щем не щем, с референдум или без референдум, започнахме да употребяваме европейската валута.
Започнаха и неудобствата, и парадоксалните ситуации.
Сурвака ме на Васильовден тригодишното ми правнуче, давам му десет евро и то тича към майка си и вика: „Мамо, мамо, тази година вместо парички дядо Мишо ми даде картинки!“… Майка му прибира новичката евробанкнота и му казва: „Не си го сурвакал както трябва. Кажи бавно и ясно сурвакарското стихче и дядо ще ти даде паричка“.
Не е свикнало детето с новата валута. То и бабата още не е свикнала. Отиваме на пазара и тя пита заядливо продавача: „Колко нерво са картофите?“. „Казва се евро. Не се излагай като бай Ганьо във Виена“, поправям я аз, а тя: „За мен е нерво, защото ми образува нерви. Взирам се в монетите и се газирам направо. Едни такива ситни, поне дръжчици да им бяха сложили. Нервото ме нерви“...
На пазара срещаме малката балдъза. Аз й се усмихвам новогодишно, приветствено, и налитам да я цуна, но тя се ръкува хладно и боботи: „Моят от тази година стана доцент“. „Честито“, казвам аз и отново атакувам повехналата й буза, но тя се отдръпва елегантно и продължава без прекъсване за реклама: „От сутринта три пъти го пращам на пазара и трите пъти изхарчва всичко. До цент. До цент ви казвам. Истински хабилитиран, хоноруван частен доцент“.
Сбогуваме се със съпругата на „доцента“. Тръгваме към пощата да си вземем първите европенсии с жената. Докато чакам на опашката и пресмятам пенсията в евро, си мисля, че колкото и промени да ни се стоварят на главата, ние българите пак няма да се променим. Защото сме българи.
Да живей България!!!!
Михаил ТОДОРОFF
