Независимо от календара и уверенията на власти и институции, че плащаме в левове пък те ни връщат в евро, еврото навлeзe в живота на обикновения жител на Пазарджишка област с изключително бавна скорост в първата следновогидшна седмица, показа проверка на „Знаме“. Свежи европотоци кеш влязоха в портфейлите ни най-вече с първите пенсии в новата валута, с нищо друго. Като цяло в брой си пазаруваме в левове и ни връщат ресто основно в левове (във втората следновогодишна седмица вече започнаха да ни връщат ресто и в евро - но пак на някои места). Когато рестото е смесено, в евро са дребните банкноти и центовете. Левът бие еврото навсякъде – и в кварталните гаражи, и в хипермаркетите, и на бензиностанциите. Което не само забавя процеса на прибирането му (въпреки извадените милиарди от българина и ввкарването им в банките), но допълнително ни натоварва психически. Някои го приемат с усмивка и надежда, други – стоически и с разбиране, а трети – с изражението на човек, видял само малкия пръст на големия проблем, и убеден, че пръстът е среден…
Ходим с два вида пари в два джоба
и до края на януари няма да можем да опразним единия. Еврото стана невро в най-българския месец, увековечен от Радичков по друг повод. Банковият сектор, който най-много лобираше за еврото, се оказа неподготвен. Банките и в Пазарджик не могат да заредят с евро търговците – последните се оплакват, че напразно чакат по опашки. Граждани се оплакват, че банкоматите или бързо се изпразват, или бързо се напълват, а тези, в които внасяме левове по сметка, се задръстват без да се напълват, защото някой вкарва повече от допустимия брой банкноти вътре (в банките не слагат табелки за броя на банкнотите, но пък опонират, че граждани пъхали цели пачки с ластиците барабар?!). Когато стане такова задръстване (а то става често), банкоматът блокира, докато не дойде инкасото на следващия ден, а когато инкасото дойде, се блокира и входа на банката, и обслужените клиенти остават вътре да чакат „ремонта“. Но това е бял кахър. Има оплаквания и за
налагане на такси и лимити от банки при обмяна на левове в евро
и приемане на стотинки. И ако банките не са предоставили достатъчно дребни евробанкноти и евромонети за връщане в ресто, е в графата „случва се“, другото е незаконно.
Опашки (те са си традиционни) се извиха и за пенсии, но този път с полицейско присъствие. Инциденти до вчера нямаше, съобщи говорителят на ОД МВР-Пазарджик Мирослав Стоянов. Пенсионерите споделяха, че се оправят с новите пари, макар и да им трябва повече време да свикнат с тях. Млади българи се смеят на възрастните хора, че си губят времето да чакат по опашки, вместо да боравят с банкови карти. А пенсионери поясняват пред „Знаме“, че не могат да работят с карти не защото не обичат технологиите, а защото недовиждат и не могат да разчитат винаги на чужда безкористна помощ.
Касиерките в хранителните магазини
бяха най-сериозно сблъскалите се с промяната в първите дни на еврото. Раздразнението и изнервеността им бяха разбираеми. Ресто се връщаше по-често в левове, защото еврата не достигаха. На места се вадеха от пликове, не от касите. От чекмеджета се вадеха монетарници за лева и монетарници за евро. Често не само клиенти, но и продавачи, молеха човека отсреща да им покаже касовата бележка, за да видят дали не са объркали еврото с лев и обратно. Всичко това разгневи някои клиенти, други разочарова, а трети остави равнодушни. Последните знаеха, че имат още цял месец, за да се запасят с новата валута и очакват крайния срок за окончателното преминаване към еврото. Стигна се обаче и до неприятни и за двете страни препирни. Като касиерка, предложила да плати от собствения си джоб дребната покупка на клиентка, защото нямала с какво да й върне. Нейна колежка от друг търговски обект, но също притисната от дефицита на евро, пък развалила 100-левова банкнота в български пари на две от по 50 лева, и от едната върнала ресто в евроцентове. Другата я връчила на купувача в наши пари. Така намерила тя благоприятен изход от създалото се положение.
Получихме също така оплаквания за върнат остатък в стотинки,
вместо в евроцентове, както било посочено в касовата бележка. Потребителят се почувствал ощетен, макар сумата да била нищожна. В голям хипермаркет до канала на ул. „Димчо Дебелянов“ (там също връщат основно в левове) пред наш репортер касиерка отказа на млада жена банкнота от 100 евро с оправданието, че не й е позволено да приема толкова едри банкноти. На въпрос „Защо?“, отговорът бе, че към този час нямат практическа възможност да връщат остатъка в евро…
От Търговията в Пазарджик пък не скриха, че повечето търговци при тях все още пазаруват в левове. В евро плащал един от 30 души, по груби сметки. Обяснението било дежурното – още не се били сдобили с достатъчни количества от новата валута.
В малките нехранителни магазини и офисите за услуги положението е същото. Някои признават, че даже се чудели дали да не си почиват повече след Нова година – както направили техни колеги.
Новите фактури с основна сума в евро също малко обърквала
в началото на годината, признават пред наш репортер клиенти. Макар отдолу дължимото да е посочено и в лева, първоначално те гледали само първата сума и се връщали да питат защо са платили повече.
Първият работен ден за счетоводителите и всички останали, работещи с финансови операции, е бил особено хаотичен. Проблеми със софтуерите и специализираните компютърни програми не са липсвали. Доволни са тези със специфични разплащания в чужбина, които, по думите им, се извършвали далеч по-бързо.
Някои от получилите декемврийските си възнаграждения на ръка в лева ги обръщат или дори вече са ги обърнали в новата валута. Други отсичат, че „нямат време да се редят по опашки в банките“.
Има и угнетени от други дребни неудобства,
свързани с ресто, обръщане на валути, пресмятания и т. н. Като изискването от касиерки на транспортна фирма в Пазарджик пътниците по автобусната линия Пазарджик - Пловдив да си носят по една стотинка, защото по новия курс евро - лев цената на билета вече не е 5 лева, а 5 лева и 01 стотинки (2,56 евро). И макар шофьорите на автобуси да не правели на въпрос липсата на едната стотинка, пътниците един друг си разваляли стотинки на дребно – но касиерката е права, защото сто души по минус една стотинка ще бръкнат с лев в джоба й… Същевременно пловдивската фирма по същата линия калкулира различна цена на билета – 2,48 евро (4,86 лева). „Досега цената и на двете фирми беше еднаква – 5 лева, сега е различна и това също допринася за голямото следновогодишно нашествие на всевъзможни цифри в акъла ти“, споделят пътници.
Такива на пръв поглед незначителни моменти допълнително ни напрягат, даже да не вадим калкулатори и мобилни приложения, за да смятаме с колко стотинки по-скъпо или по-евтино купуваме дадена стока. А когато на пръв поглед дреболии се натрупат за кратко време и то след лежерен празничен ритъм, това „нажежаване“ вече си е чист стрес.
Какво прави държавата?
Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗК) са два от контролните органи, които най-пряко са ангажирани с прехода към евро.
Ето част от мерките, които и в момента прилагат.
Служителите на НАП следят цените в издадените касови бележки, като те трябва да са обозначени в лева и евро с посочен официален валутен курс. Следи се и за необоснованото покачване на цените. При всяка проверка цените се описват, а при последваща такава се наблюдава дали има отклонение от първоначалната информация. Глобите са в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв., уточни Нанков.
КЗП следи основно за двойното обозначение на цените – етикетите да са с еднакъв шрифт, да няма различни цветове на буквите и цифрите. Следи се и за правилното етикетиране, както и за необоснованото повишение на цените, когато не са налице обективни икономически причини за това.
Най-честите нарушения, на които са се натъкнали при проверките, са при обозначението на цените в лева, които, макар и по-високи, са изписани с по-малък шрифт или в по-блед цвят за разлика от тези в евро, които са по-ниски. Грешки се наблюдават и при превалутирането.
На сайта на КЗП вече има работещо приложение с вграден калкулатор и скенер за етикети, които в реално време регистрират грешки, а при наличието на такава с един клик може да бъде подаден сигнал за нередност.
И какво като има напрежение…
Напрежение може да има, но като цяло е трудно да се каже еднозначно повече критици или повече адепти има въвеждането на еврото точно сега и точно по този начин. На този въпрос получихме, както положителни, така и отрицателни отговори. Що се отнася до напрежението, доста хора са на мнение, че нещата ще се урегулират след изплащането на първите заплати и пенсии в новата валута и влизането на тези пари в обръщение.
Ясно е, че ще преживеем двата джоба, опашките, неудобството, но всичко това показа неподготвеността на държавата за „плавното преминаване“. А стресът си има и друга утешителна страна – изпотяването се преглъща по-лесно, когато навън е зима.
Екип на „Знаме“
