С Айкут изградихме много добра работна химия в „Хебър“ и от 7 финала вече имаме пет трофея
Волейболистите на „Нефтохимик 2010“ (Бургас) спечелиха турнира за Купата на България при мъжете и спечелиха първи трофей от почти три години. След серия от 5 загуби в първенството, на финала за Купата бургазлии, водени от новия си-стар треньор Иван Станев, се наложиха на полуфинал над вицешампиона „Локомотив Авиа“ (Пловдив) с 3:1 (27:25, 25:20, 17:25, 25:21), а на финала надиграха сензацията „Пирин“ (Разлог) с 3:1 гейма (27:25, 25:19, 19:25, 25:20) и вдигнаха Купата. 40-годишният бивш разпределител на „Хебър“ и националния отбор застана начело на тима като треньор и спортен директор дни преди началото на надпреварата и води само четири тренировки. В еуфория и с Купата в ръце той призна, че е много щастлив, че е очаквал ЦСКА на финала, но „Пирин“ напълно заслужено е стигнал до пряката битка за трофея. Разговаряме с любимеца на феновете на „Хебър“ бивш капитан на „тигрите“ часове след успеха.
- Честита Купа! След първоначалната еуфория имаш ли обяснение как така отборът се върна на пътя на трофеите? Как ги подготви и надъха?
- Благодаря. Този успех е резултат от характер, дисциплина и отборен дух. Казах на момчетата, че са бойци и трябва да вярват в себе си и в екипа. Подготовката ни не беше само физическа – работихме много над манталитета, над това да мислим като отбор в най-трудните моменти. Имахме буквално само три дни за подготовка, но съм радостен, че видях коренно различен отбор, от това, което бяха десетина дни по-рано, имаше натрупано някакво психологическо напрежение. За тези дни промених малко неща. Да, вкарах елементи, на които отборът не стоеше добре в изминалите мачове, например на блокада, но като цяло им показах, че вярвам в тях и на какво са способни. И те повярваха в себе си.
- Това, че бяхте отписани за Купата, до каква степен ви помогна?
- Когато хората не вярват в теб, това може да бъде допълнителна мотивация. Казах на отбора да използваме скептицизма като гориво. Именно през тези тежки моменти показахме най-голямото си сърце и вярност един към друг. Да, бяхме отписани за Купата. Като пътувахме за Самоков, аз и още трима-четирима освен мен вярвахме, че ще я спечелим.
- Отново се завръщаш в „Нефтохимик“, този път като спортен директор. Липсват ли ти емоциите като играещ треньор?
- Започнах този сезон като спортен директор и в тази роля основният ми фокус беше върху структурата, организацията и дългосрочното развитие на клуба. В хода на сезона, за трети път в кариерата си, се наложи да поема и пряко отбора. Това никога не е било самоцел, а отговорност в момент, в който клубът имаше нужда от стабилност. Разбира се, емоциите от терена никога не изчезват – адреналинът, напрежението, връзката с играчите. Но днес ги преживявам още по-силно, защото вече ги нося не само като треньор, а и като човек, който отговаря за цялата посока на клуба. И сега като се завърнах в „Нефтохимик“, на първата среща им казах: „Момчета, трябва малко да намалим приятелството и да спазваме дистанция като треньор – състезатели“…
- Имаше ли колебания дали да се връщаш точно сега в „Нефтохимик“?
- Знаех в какъв момент поемам отбора и колко трудна ще бъде задачата. Но именно в такива моменти се вижда кой носи клуба в сърцето си. Реакцията на играчите ми показа, че това е било правилното решение. Рискът беше голям, но си е заслужавал.
- В треньорския щаб има и „хебърско сърце“ – Айкут Айдън. Какво ноу-хау носи той?
- Айкут е изключителен професионалист и човек с много сериозен усет към детайла. В „Хебър“ изградихме много добра работна химия. Той не носи просто статистика, а цялостен аналитичен модел – как да четем съперника, как да подготвяме мачовете и как да развиваме собствената си игра. Малко хора знаят, че това ми е седми финал заедно с него, от които сме спечелили пет. Сега сме на финалната права Айкут да седне на пейката до мен като помощник треньор. Изчакваме неговите документи да бъдат одобрени от Министерството на младежта и спорта, защото ми е много тежко, когато няма някой до мен. Опитвам се страшно много неща да следя едновременно, а когато има някой до мен, може да ми бъде много по- лесно, особено ако този човек е Айкут.
- Ти даде много на „Хебър“, но какво ти даде този отбор за трите години в Пазарджик?
- „Хебър“ ми даде дом в един много специален период от живота ми. Срещнах страхотни хора – играчи, щаб, ръководство, фенове. Там преживяхме върхове, но и трудни моменти, които ни направиха по-силни. Тези спомени и уроци остават завинаги.
- С кои от бившите хебърци останахте и добри приятели?
- С много хора от „Хебър“ поддържам връзка и до днес – както с бивши състезатели, така и с хора от щаба и ръководството. Това бяха три страхотни години и такива периоди създават истински приятелства. Говорим си, виждаме се, обменяме мнение за волейбола. Тези отношения остават завинаги, без значение от времето и клубната принадлежност.
- Този финал напомня на друг един финал, когато с „Нефтохимик“ обърнахте „Хебър“ за титлата. Само физика и психика ли е въпрос или има и нещо свише?
- Тези мачове се печелят със сърце. С подготовка – да. С психика – задължително. Но когато виждаш как отборът отказва да се предаде, как залата го носи, тогава усещаш, че има и нещо повече. И то винаги застава на страната на тези, които вярват докрай.
- С този трофей, първи за теб като треньор, вече имаш общо шест – три с „Хебър“ и три с „Нефтохимик“. След успеха имате ли апетити към титлата в първенството?
Всеки трофей дава увереност, но и носи още по-голяма отговорност. Купата вече е история – красива, но история. Пред нас стои първенството и там ни чакат много трудни мачове. Апетит има, разбира се, но той трябва да бъде подплатен с още работа и постоянство. Има доста неща, които трябва да бъдат изчистени. Много от състезателите могат да взимат по-правилни решения по време на мач и върху това ще се работи също. Здраво сме стъпили на земята и сега мислим за двубоя със „Славия“ в петък (21 януари, б.р.).
- На финала сега блесна 19-годишното либеро Ясен Петров. Феновете на „Нафтата“ веднага заговориха за продължение на обновяването на отбора…
- Ясен получи шанс и го използва по най-добрия възможен начин – с работа, смелост и спокойствие в много тежки мачове. Това е най-хубавото, което може да се случи на един треньор – млад състезател да влезе и да покаже, че му е мястото на терена. По отношение на следващия сезон е рано да се говори. В момента сме фокусирани върху първенството и целият ни заряд е там. Когато сезонът приключи, ще седнем, ще направим анализ и тогава ще говорим за бъдещето.
- На феновете на „Хебър“ им липсва „златната ера“ и техния капитан от онези години. Какво би им казал?
- Бих им казал – „благодаря“. За подкрепата, за емоциите, за доверието. Това, което преживяхме заедно, няма как да се изтрие. „Хебър“ и хората в Пазарджик винаги ще имат място в сърцето ми.
Дочо ЧАНЕВ
