По време на зимния си покой мечките раждат и отглеждат малките си, а лисиците заравят в снега излишната храна
Когато говорим за студ, въображението ни често отлита към далечни земи – Арктика, Сибир или Антарктида. В България обаче също има места, където зимата е дълга, сурова и безпощадна. Високите части на Рила, Пирин и Стара планина, както и някои котловини и равнинни райони, особено в северната й част, през тежките зими се превръщат в истинско изпитание за живота. И все пак природата е намерила начин да се приспособи. Животни, растения, посеви и билки са се научили да растат, да се размножават и да оцеляват при най-суровия мраз, който климатът у нас може да предложи.
В миналия брой на „Знаме“ ви разказахме за най-издръжливите на студ животни и птици на планетата. Сега е ред да отдадем заслуженото и на родните им събратя.
Кафявата мечка
оцелява в суровия планински студ не само благодарение на гъстата си козина, но и на поведението си. С настъпването на зимата тя постепенно намалява активността си и се оттегля в бърлога – добре подбрано, защитено от вятър и студ убежище, често постлано с листа и клони. Там мечката изпада в зимен сън, по време на който организмът й забавя жизнените си функции, а натрупаните през есента мазнини осигуряват енергия за месеци напред. Именно затова есента е период на усилено хранене – мечката търси висококалорична храна и почти не пести усилия. По време на зимния покой женските раждат и отглеждат малките си в безопасността на бърлогата, далеч от студа и хищниците.
Вълкът
е сред малкото хищници в България, които остават напълно активни и през най-студените зимни месеци. Животът в глутница много му помага. През зимата вълците ловуват организирано, като си разпределят ролите и преследват плячката на дълги разстояния, докато я изтощят - стратегия, която им позволява да се възползват от снега и студа като съюзник. Те избират маршрути, които познават добре, и използват гори и дерета като защита от вятъра. При сурови условия вълците намаляват излишното движение, почиват, плътно сгушени един до друг и пестят енергия. Гъвкавостта в храненето – от дивеч до мърша – също е ключова за преживяването на зимата.
Дивата коза
За да оцелее в суровите условия на високите части на Рила и Пирин, това животно разчита на прецизно поведение, изградено около терена и климата. През зимата дивите кози се придвижват по южни, огрявани от слънцето склонове, където снегът е по-плитък и храната по-достъпна. Те избягват откритите, ветровити била и избират стръмни скалисти места, които задържат по-малко сняг и осигуряват естествена защита от хищници. Активността на дивата коза се съсредоточава в най-топлите часове на деня, а през студените периоди животните почиват неподвижно, пестейки енергия. Те живеят на малки групи, което позволява по-добро наблюдение на околността и ранно откриване на опасност. При нужда дивата коза използва изключителната си ловкост и познаването на скалния терен, за да се спаси от хищници, дори при лед и сняг.
Благородният елен и сърната
са тревопасни животни, които посрещат зимата с различна, но еднакво ефективна стратегия за оцеляване. С настъпването на студа и натрупването на сняг те променят ежедневното си поведение, за да пестят енергия и да избягват опасности. През зимните месеци и двата вида ограничават движението си и избират защитени места - гъсти гори, южни склонове и долини, където снегът е по-плитък и вятърът по-слаб. Благородният елен често образува по-големи групи, което намалява риска от хищници и улеснява откриването на храна, докато сърната разчита повече на предпазливост и бърза реакция. И двата вида извършват сезонно придвижване към по-ниски надморски височини, където условията са по-благоприятни. Храненето също става по-гъвкаво - през зимата елените и сърните се задоволяват с кора, клонки, пъпки и суха растителност. Те са най-активни през по-топлите части на деня, а в най-студените часове почиват, сгушени и неподвижни.
Лисицата
е сред най-приспособимите животни в България и посреща зимата с поведение, което й позволява да остане активна дори при силен студ. Вместо да изпада в зимен сън, тя умело пести енергия, като ограничава излишното движение и прекарва студените часове в скривалища – дупки, гъсти храсти или изоставени леговища. През зимата лисицата става още по-изобретателна в търсенето на храна: ловува дребни гризачи под снега, използва слуха си, за да открива плячка, и не пренебрегва мърша или остатъци, оставени от по-едри хищници. Тя често складира излишна храна, като я заравя в земята или снега. Активността й се измества към по-топлите части на денонощието, а познаването на територията ѝ позволява да избира защитени маршрути и места за лов. Благодарение на тази гъвкавост и хитрост лисицата превръща зимата не в пречка, а в предимство.
С настъпването на зимата
язовецът
значително намалява активността си и прекарва по-голямата част от времето в подземната си бърлога, в която поддържа относително постоянна температура, независимо от външния студ. Преди това се храни интензивно и трупа мазнини, които му позволяват да преживее месеци с ограничено движение и без редовно хранене. Макар да не изпада в истински зимен сън като мечката, при него също има дълги периоди на зимен покой, като напуска леговището си само при по-меко време. Той поддържа и почиства бърлогата, като я застила с листа и суха трева, които осигуряват допълнителна изолация. Това поведение, съчетано с избягване на излишен риск и движение, позволява на язовеца да преживее студените месеци незабелязано, превръщайки подземния си дом в сигурно убежище от зимата.
Птиците
През много студени дни бухалите стоят неподвижни с часове, свили тяло и прибрали глава, за да намалят топлинните загуби. Денем се укриват в скални ниши, гъсти иглолистни гори или под скални навеси, където вятърът е по-слаб. Активността им се увеличава при по-тихо време или лек снеговалеж, когато плячката е по-уязвима и шумът от крилете се заглушава. През зимата ловят всичко налично – гризачи, птици, дори мърша, ако е необходимо.
Скалният орел планира на възходящи въздушни потоци, което му позволява да ловува с минимален разход на енергия. Не мигрира и познава отлично ловните си територии, което е голямо предимство през зимата.
Гарваните запомнят източници на храна и могат да планират – скриват храна в „запаси“, които използват по-късно. През зимата често се събират на групи за нощуване, което намалява загубата на топлина и увеличава сигурността. Ядат всичко – от насекоми и семена до мърша и отпадъци, което е огромно предимство през зимата. Гарваните често следват хищници или хора, за да се възползват от остатъци от храна.
Домашните животни в студените райони
Сред домашните животни най-добре приспособено към студ е каракачанското куче. От векове то живее целогодишно навън в планините, пазейки стада от вълци и мечки. Гъстата му козина и силният организъм го правят изключително устойчиво на студ и вятър.
Местните породи овце и кози, особено родопските, са селектирани да издържат на дълги зими. Те могат да пасат при ниски температури и бедна растителност.
Родопското късорого говедо и планинските коне са пример за домашни животни, които успешно понасят студен климат и тежки условия.
Растенията – тихите герои на студа
Растителният свят също е изправен пред сериозно изпитание. Високопланинската флора е съставена от видове, които издържат на ниски температури, силен вятър и кратко лято.
Смърчът, елата и бялата мура са характерни за студените планински райони. Тяхната форма и игловидни листа им помагат да задържат по-малко сняг и да не губят влага.
Билки като мащерка, жълт кантарион и бял равнец растат дори във високите части на планините. Те преживяват студа благодарение на кореновата си система и краткия, но интензивен вегетационен период. Мурсалският чай, планинският чай и мащерката растат на голяма надморска височина и издържат сурови зими.
Земеделието в студените райони на България е предизвикателство, но не и невъзможно. Зимната пшеница, ръжта и ечемикът са сред най-студоустойчивите култури. Те поникват през есента и преживяват зимата под снежна покривка.
Зелето, празът, чесънът и спанакът са зеленчуци, които могат да понесат ниски температури и дори леки мразове. Те традиционно се отглеждат в по-хладни райони на страната.
Ябълката, крушата и сливата са най-устойчивите на студ овощни култури в България. Те могат да издържат на сериозни зимни студове, особено когато са от местни сортове.
Днес климатичните промени поставят нови въпроси. Парадоксално, затоплянето може да навреди на видовете, приспособени към студ, като наруши техния ритъм и местообитания. Запазването на този уникален живот е не само екологична, но и културна задача.
„Знаме“
