Продължение от предишния брой
Междусъюзническата война е неизбежна. България е в обръча на пет вражески държави и въпреки това българските войски остават непобедени. С подписването на Букурещкия мирен договор България е ограбена. Откъсната е Южна Добруджа и цяла Вардарска и Беломорска Македония. Въпреки неблагоприятния развой за българската страна в територията й са включени Родопския масив, Беломорска Тракия с излаз на Бяло море между устията на Места и Марица, Странджанския масив на север и Черноморското крайбрежие на юг от Маслен нос до устието на река Резовска. От „безспорната“ зона е включена само Пиринска Македония. Заграбените български територии от съюзниците са отчетени пред Европа от „Карнегиевата анкета“ от известната американска фондация „Карнеги“.
Константин Гр. Ангелов от град Св. Николе, участник в бунта на младежите–новобранци от Македония, които отказали да положат войнишката клетва в Крагуевац, Сърбия разказва: „България загуби Балканската война, която води за освобождението на Македония, обаче не загуби сърцата на своите сънародници. Неправдата, която се извърши спрямо България и спрямо Македония, създаде голямо огорчение в сърцата на всеки българин и се породи едно съзаклятничество за отмъщение, което се предаваше само с поглед от един на друг. Започна ново робство под сърбите и гърците, по страшно от турското, но също така започна и нова, още по упорита съпротива от македонските българи“.
През декември 1917 г. протестират македонските българи против мнението на Холандско-скандинавския комитет, организирал международната социалистическа конференция в Стокхолм, по балканските въпроси. Ето откъс писмо от в. „Родина“, Скопие, брой 501.
„Манифестът, с който Холандско-скандинавския комитет предлага на света своята формула за постигане мир, засяга дълбоко съдбата на българите в Македония. Подписаните от името на последните считат за свой повелителен дълг да издигнат своя глас на протест срещу едно предложение за разширение на нашия въпрос колкото неестествено, толкова и нецелесъобразно. Една от основите на казания манифест е възприета от Руската революция формула: мир без анексии, но с право на народите за самоопределение. Обаче за голямо наше съжаление и очудване същият комитет предлага едно решение на балканските спорове, което е съвсем противно на поставената вече основа. (…) Вековните страдания в далечното и близко минало на нашата страна, нейното настояще и нуждата от създаване условия за траен мир - всичко това издига високо глас на протест срещу едно решение, което крие в себе си нови изпитания и жертви за нашия народ. Македонската земя е била, е и трябва да остане в народностно и политическо отношение неразделна от останалите български земи. На това й дава право нейното минало като люлка на българската просвета в старо време и в ново време и нейните епични борби за създаване и поддържане яка българска държава, в границите на която да влизат всички земи, населени с българи. (...) В старо време Македония даде на българския народ и на целия славянски свят славяно-българската азбука и първите книги, чрез които тоя език стана църковен и книжовен за целия български народ. (…) В ново време пак от Македония почна възраждането на българския народ: оттука излезе първата искра за пробуждането на българите - Българската история на Паисий /1762г./; тука се написаха първите български книги на чисто народен български език от Хаджи Йоаким Кърчовски от гр. Кичево /1816г./ и Кирил Пейчинович /Тетовец /1817г./. Тука е отворена първата българска печатница от архимандрит хаджи Теодосий /от Дойран/- най-напред в с. Ватоша, Тиквешко, а после в Солун; оттука е излязъл първият български педагог Неофит Рилски от Банско и първият сборник с народни песни от Бр. Миладинови от Струга. Македонските българи тоже първи подигнаха църковния въпрос за възстановяване старата независима българска църква и то именно в Скопие през 1828 г. (…) Още в онова време, т. е. преди създаването на Българското княжество, и то въз основа на плебисцит, Скопската и Охридската епархии се сдобиха с български владици.
Борческия дух на българите от Македония се е изразил и в редица рисковани борби от политическо естество, в които те по един блестящ начин със страданията и с кръвта си са запечатали единството си с българското племе от другите части на общото българско отечество. През епохата на двете робувания – под византийско и под турско иго – тукашните българи не по-малко от другите свои братя са оказали пасивно и въоръжено съпротивление на чуждата политическа власт до извоюване свобода и обединение. (…) До избухването на Балканската война Македония е театър на непрекъснати и систематично организирани революционни движения, които създадоха във всяко село, във всеки град безброй самоотвержени герои каквито са: Делчев от Кукуш, Груев от с. Смилево /Битолско/, Борис Сарафов от Неврокоп, Чакаларов от Костурско, Апостол войвода от Енидженско , Иван Карасулски от Гевгелийско, Узунов от Охрид, Сугарев от Битоля, П. Тошев от Прилеп, Развигоров от Щип, поп Юрданов от Велес, Васил Аджаларски от Скопие и хиляди, хиляди борци – мъртви и живи.“
Йордан МАДАРОВ
Следва продължение
