Пазарджишкият народен представител от БСП - Обединена левица Петя Цанкова също взе отношение по темата "Петрохан". Ето какво написа тя на профила си във Фейсбук:
Случаят „#Петрохан“ е без аналог в страната ни през последните десетилетия. Той не е просто новина. Той е рана. Рана, която боли всеки трезвомислещ български гражданин.
От 1 февруари насам всеки ден излиза информация, която разтърсва, шокира и оставя усещане за дълбока тревога. Фактите се трупат, въпросите стават все повече, а отговорите – все по-малко. И колкото повече научаваме, толкова по-силно осъзнаваме колко сериозни са проблемите в обществото ни.
Шест човешки живота си отидоха. Шест съдби. Шест семейства, които днес живеят с болка, която никой от нас не може да измери. Преди всичко трябва да подхождаме човешки – със съчувствие и уважение към скръбта на близките. Но човечността не означава мълчание. Не означава да свеждаме глава и да продължим напред, сякаш нищо не се е случило. Във всеки от нас бушуват десетки въпроси.
Изразих позицията си и в пленарната зала. Направих го не просто като народен представител, а като родител и като учител. Защото съм дълбоко шокирана от това, че в този казус са замесени непълнолетни деца. Деца! Деца, които вместо да бъдат в класната стая, под грижата на своите учители, са били поверени от родителите си на други хора и на друго място. Това не е просто административен пропуск. Това е тревожен симптом.
Днес берем плодовете на безконтролната либерализация във всички сфери на живота ни. Години наред заявявам, че липсата на традиционно, ценностно и консервативно образование, както и допускането на алтернативни образователни модели чрез неправителствени организации, финансирани отвън, водят до подмяна на ценностите и до морална ерозия на нацията ни. Когато отслабим основите – семейството, училището, отговорността – последствията рано или късно идват.
Проверката в частното училище „Космос“ установи, че отсъствията през януари на загиналото 15-годишно дете са били вписани едва на 3 февруари. Едва тогава. Защо?
Кой носи отговорност?
Кой е контролирал?
Кой е трябвало да реагира?
Това не са дребни детайли. Това са въпроси, които засягат цялото общество.
Колеги, чувствате ли се по-спокойни днес? Родители, чувствате ли се сигурни? Учители, чувствате ли, че системата ви подкрепя?
По тази тема може да се говори и пише много. Но най-страшното не е само в конкретния случай. Най-страшното е в нашата склонност да се възмущаваме помежду си, да обсъждаме по ъглите, а публично да мълчим. Да търсим вината винаги извън себе си. Да се примиряваме. Да стоим безучастни.
Докато правим това, ще продължаваме да се движим в кръг.
И утре ще бъдем отново шокирани. И отново натъжени. И отново гневни.
Въпросът е - Кога ще поставим децата и ценностите си на първо място – не на думи, а с действия?
Мълчанието вече не е решение.
(Зн)
--230.jpg)
