ПАНАГЮРИЩЕ. Доц. д-р Бойко Атанасов е Лекарят на годината за 2025 г. на МБАЛ „Уни Хоспитал“. Това е признание за неговия професионализъм, за доверието на колегите, както и за последователния му път в хирургия, в която технологиите, екипната работа и човешкото отношение са равностойни, посочват от лечебното заведение.
- Приемам отличието не като лична награда, а като признание за труда на целия екип. За мен то е знак, че посоката, в която вървим заедно, е правилна и че усилията ни имат реален смисъл за пациентите – признава лауреатът. И подчертава:
- В хирургията нищо не се случва самостоятелно – зад всеки резултат стоят много хора, доверие и дълъг път на съвместна работа.
Доц. д-р Бойко Атанасов има над 20 години професионален опит. Завършва Медицински университет – София през 2001 г. През 2008 г. придобива специалност „Обща хирургия“. През 2017 г. защитава докторска дисертация, посветена на съвременните подходи в хирургичното лечение, а от 2024 г. е ръководител на Клиниката по хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“.
В практиката си доц. д-р Атанасов съчетава активната клинична работа с преподавателска и менторска дейност, като участва в обучението на студенти и млади лекари.
- Промени ли отличието „Лекар на годината“ на МБАЛ „Уни Хоспитал“ начина, по който гледате на работата си днес?
- По-скоро не го промени, а го затвърди. Донесе още по-ясно осъзнаване за отговорността – към пациентите, към колегите и към младите лекари. Когато получиш такова признание, то не е повод да се отпуснеш, а допълнителен стимул да бъдеш още по-взискателен към себе си и към работата, която вършиш всеки ден.
- В последно време отчетливо се засилва делът на миниинвазивните операции.
- Миниинвазивната хирургия безспорно повиши качеството на нашата работа. Крайните лечебни резултати са по-добри, възстановяването на пациентите е по-бързо и по-леко, а това има значение не само медицински, но и чисто човешки – за начина, по който пациентът преминава през лечението си. За екипа това носи удовлетворение и увереност, че прилагаме съвременни и щадящи подходи.
- Има ли случаи, при които лапароскопията Ви дава възможност да вземете решение, което преди години бихте отложили или избегнали?
- Разбира се, натрупаният опит ни позволява днес да извършваме миниинвазивни интервенции, които в миналото биха били немислими. Това означава по-щадящ подход, по-малка травма и по-голямо спокойствие както за пациента, така и за екипа.
Обучението остава голямо предизвикателство – не само на млади лекари и специализанти, но и на операционните сестри. Лапароскопската хирургия изисква различен ритъм на работа, отличен синхрон и постоянна концентрация. Това не се постига бързо – нужно е време, търпение и последователност, за да се изгради стабилен екип. За мен личен и много важен момент в този път беше, че имах възможността в „Уни Хоспитал“ да попадна в среда с изключително опитни хирурзи и утвърдени професионалисти като д-р Николов, д-р Марков и д-р Мечкаров.
- Въпреки възможностите на високата технология, случва ли се да избирате класически хирургичен подход и какво определя това решение?
- Да и това е напълно естествено. Най-важният принцип остава да не вредим. Благодарение на опита можем бързо да преценим до каква степен е разумно да приложим миниинвазивен подход и кога е по-безопасно да преминем към конвенционална хирургия. Технологията е инструмент, но пациентът винаги е в центъра на решението.
- За първи път „Уни Хоспитал“ се включва в проект за практическо обучение на студенти по медицина, реализиран в партньорство с Министерството на образованието и науката. Вие сте първият ментор на шестима практиканти.
- Като преподавател имам възможност да работя със студентите теоретично, но този проект също ми дава нещо много ценно – възможност да бъдем заедно в реална работна среда. Именно там се изгражда отношението към пациента, към екипа и към самата професия. Това е моментът, в който младите хора започват истински да осъзнават какво означава да си лекар. Когато си с тях и в операционната зала, виждаш онези малки, но важни грешки, които, ако бъдат коригирани навреме, могат да спестят много трудности по-късно.
За мен една от най-големите награди като ментор е, когато успея да върна млад лекар към корените му. Имам специализант – Петър Михлюзов, родом от Панагюрище, който беше мой студент, премина през учебни практики в Пловдив, а съвсем наскоро избра да продължи работа в „Уни Хоспитал“. Да видиш как един млад човек намира пътя си обратно – близо до семейството си и с възможност да се развива професионално – е истинско признание за всеки ментор.
- Какво бихте искали тези шестима практиканти да отнесат със себе си след края на практиката?
- Най-вече отношение – към пациента и към професията. Индивидуален подход, уважение към човека срещу себе си и начин на мислене, който е интердисциплинарен и екипен. За мен е важно те да разберат, че добрият лекар не работи сам, а е част от екип, в който всеки има своята роля и отговорност.
- Как си представяте Клиниката по хирургия след пет години – като технологии, но и като хора?
- Виждам я като клиника с добре подготвени, взаимно заменяеми екипи, които извършват хирургични операции на най-високо ниво. Сигурен съм, че технологичното развитие ще продължи – с пълно въвеждане на роботизираната хирургия и постепенно използване на изкуствения интелект като помощен инструмент в клиничната практика. Но най-важното ще останат хората – млади, мотивирани и добре обучени специалисти, които работят в екип и споделят общи ценности.
- Какво е добрият хирург днес – в едно изречение?
- Баланс между умения, технология и човечност, но и пълна отдаденост – защото хирургът не „изключва“ отговорността си и мисли за пациентите и решенията си и след края на работния ден.
- Какво бихте искали пациентите да усещат, когато чуят името на Клиниката по хирургия в „Уни Хоспитал“?
- Сигурност и спокойствие, че са на правилното място. Усещане за професионализъм, за внимание и лечение на най-високо ниво, съизмеримо със световните стандарти, но запазило и човешкото отношение.
„Знаме“
.jpg)
