Наградата „Сладкопойна чучулига“ ме стимулира да продължавам по избрания път
ПАЗАРДЖИК. Както писахме в края на годината, на традиционния празник за най-добър изпълнител в областта на музикалното народно изкуство за 2025 г. - „Сладкопойна чучулига“, награда спечели Ива Гидикова, солистка в ансамбъл „Пазарджик“. Отличието е добър повод да разговаряме с талантливата изпълнителка.
- Г-жо Гидикова, още веднъж честита награда! Какво е усещането?
- Щастлива съм. Престижната награда е оценка за творческите ми постижения през всичките години като народна певица. Благодаря на колегите, че са забелязали моя труд и това, което правя. Отличието ме стимулира да продължавам по избрания път - отдадеността ми към българската народна песен. Най-голямата награда за мен е любовта на публиката, която обича и аплодира изпълненията ми. С повече хъс и ентусиазъм ще творя за хората, за тези, които тачат фолклорното изкуство.
- Ива, какво е за Вас народната песен?
- Всичко. Моят живот. Тя е изворът, от който съм тръгнала - моята баба, детството ми. Изворът, от който пия и отново се връщам при него, за да пресъздавам и творя музика.
- Откога пеете и как проправяте пътя си към любимата песен?
- От 5-годишна, с благодарност към баба ми по майчина линия Лазарина Янакова, която ми даде първите уроци. Родената в село Смилец млада учителка тогава се задомява в Мало Конаре и там научава нови автентични песни.
Първо запях детската народна песен "Иринке, Иринке, леко скачай", която сега предавам на малчуганите от детската градина "Доброта". Пътят ми към фолклора е дълъг - от бабините песни, през читалищната школа, фестивали, конкурси, Музикалното училище по фолклор в Широка Лъка и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.
Първата песен с тресене, характерно за Пазарджишкия край, пък се нарича "Крадене" от родното село на баба ми. Баща й - Ангел Некезов, е свирил на кавал и на свирка баянка. Дядо ми също свиреше на тези инструменти. Самоуки тогава музиканти са предавали мелодиите един на друг, от едно село в друго. И става така, че е с промяна на орнаментиката и музикалното звучене, както и на текста, често се губи връзката с родното място на дадената песен. И всеки твърди, че тя е от неговото село. Както се е случвало и с песните от Смилец и Мало Конаре.
- Народните песни споделят истории, обич, радост, тъга, тежки истини. Кои от тях са Ви най на сърце?
- Всяка една история носи послание, особено тези с историческа тематика. В Смилец ги наричат бойни - те припомнят случки от живота през турско робство, от Априлското въстание през 1876 г. и друго далечно време. В песните се възпява страданието на народа, на борбите му за свобода. Този боен дух ги прави да оцеляват и до днес.
Както тази история на пра-пра-прабаба ми, носеща също името Лазарина. Тя открива прободения си от турски ятаган мъж, участник във въстанието, и вместо да заплаче, в каруцата реди думите и мелодията на песента "Леле, Райне, тънка Райне" с главна героиня Райна Княгиня. Песента завършва така: "Ти седиш, байряк шиеш, букви везаш, думи редиш, Свобода ил смърт юнашка". Родът на Лазарина и жители на Смилец знаят и до днес запяват песента за Райна Княгиня. Знаят я и ученици в училищата, и колеги от Музикалното в Широка лъка. Но не всички са чули нейната история. Сега читателите на „Знаме“ ще я прочетат, казана от първа ръка.
Освен бойни, изпълнявам и песни за змейове и красиви девойки като песента "Похвали се, Калина-Малина". Темата в жътварските пък най-често се свързва с тежкия труд на нивата, докато хлябът достигне до трапезата. Не се изключени тъжни инциденти при жътва, завършващи фатално. Любовните са най-харесвани, но и там има проблеми, ако родители не дават момата на ергена. Любовта е вечна, затова и днес на фолклорна основа съвременни композитори създават нови любовни песни.
Каквото и съдържание да има песента, вълнение винаги ме съпътства преди и с излизането на сцената. Там, чрез емоциите си, искам да стигна до сърцето на любителите на народната музика. Историите в народните песни се повтарят през годините и са актуални и днес. Призванието ми е да пея и песните ми да носят положителни послания. Господ ми е дал талант да радвам хората и това ме прави щастлива. Горя във фолклора.
- Имате ли кумири в народното песенно изкуство?
- Прекланям се пред таланта на голямата пазарджишка певица Надка Караджова. Ценя музиката на Методи Динков, Ангел Коев, Магдалена Янакова, Цветанка Варимезова, Стефка Кушлева, Павел Куцев, проф. д-р Бинка Добрева и други. Уча се и от колегите от ансамбъл "Пазарджик".
- Разкажете повече за Вашия първи авторски албум.
- Щастлива съм, че сбъднах една мечта - да събера на едно място любими песни. Албумът съдържа 21 песни - 13 от Пазарджишката фолклорна област, останалите са създадени по мои музика и текст на фолклорна основа от различни области - Пазарджишка, Родопска, Странджанска и други. Аранжиментът е на колегата от ансамбъла - кавалджията Александър Тодоров. Разликата между автентичните и моите авторски песни се крие в повода за написването им - първите почиват на реални исторически събития, а във вторите събитията са пречупени през моя поглед и емоции. Така, както искам песента да звучи, съобразно информацията и знанията, които имам за народния фолклор. Авторските ми песни не са самоцел. Чрез тях изразявам себе си като певица.
- Как фолклорът може да стане по-достъпен и разбираем за младите днес?
- Мисля, че с по-новата авторска песен, която колаборира различни стилове - фолклор с поп, джаз и други, форми, които звучат на концертни изяви, във филми и на други места в музикалното изкуство. Пример за такъв вид е музиката на Теодосий Спасов, звуците на кавалджията в края на песента "Високо, високо" на формацията ФСБ. Примерите са много, за радост на фолклора. Малко са медиите, за съжаление, които популяризират народната музика, като изключим предаването "Иде нашенската музика" по Канал 1 на БНТ и някои радиа.
Пенка МИХАЙЛОВА
