Още не можем да избягаме от бушуващите емоции, признава златната ракета на „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик“
За пръв път в историята си България е отборен европейски шампион по бадминтон! На Европейското отборно първенство за жени в Истанбул „лъвиците“ сътвориха сензацията, побеждавайки три суперотбора, включително непоклатимия фаворит Дания на финала. Основна ракета в отбора бе златната ракета на „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик“ Гергана Павлова. "Шокирахме всички! Това е най-големия успех за българския бадминтон! В еуфория сме!", коментира председателят и старши треньор на пазарджишкия клуб Неделчо Кесов пред "Знаме". Дечо не спести суперлативите си за отбора в състав Стефани Стоева, Габриела Стоева, Гергана Павлова, Калояна Налбантова и Мария Мицова. Време е за разговор с Гергана Павлова.
- Гери, честита титла! Мечтаехте ли, че ще стигнете дотук?
- Благодаря! Смятах, че до медалите ще стигнем със сигурност, макар че още в групите беше много трудно, защото Франция е изключително силен отбор. Тогава изиграх две много важни срещи – и двете ги взех. Едната бе на сингъл, а другата на двойка със Стефани Стоева. Още там не беше нищо сигурно – Франция е изключително силен състав, а това беше и първия ни мач срещу тях.
- Но хвърлихте „бомбата“ като ги бихте.
- Никой не очакваше, че ще ги бием, и то 4:1 – това е една от водещите сили в бадминтона в момента. След това трябваше да се изправим срещу домакина Турция, който беше в групата. Там решихме да играем малко по-тактически. Треньорката ни Петя Неделчева пусна с една идея по-слаб състав, за да може да запазим силите си срещу Чехия. Както и стана – чехкините също ги бихме 4:1. Излязохме от групите отново срещу туркините и вече пуснахме свежия ни титулярен състав. Нищо не се знаеше, защото силите бяха много равностойни.
- Съдиите подпираха ли леко домакините?
- Не. На такива големи състезания съдиите следят много стриктно и не си позволяват и най-малки пристрастия, те са смесени съдийски екипи на топ ниво от Бадминтон Европа. И оттам Калояна като взе първата среща, вече всичко тръгна много добре – защото беше много важно да вземем поне единия от сингълите. И тях ги бихме 4:1 срещи и взехме реванш за отпадането ни на квалификациите за европейско преди две години в София. Най-вероятно ги е заболяло още повече, защото сега беше на тяхна земя. На финала с Дания абсолютно никой нищо не очакваше – те са най-добрите в Европа и при мъжете, и при жените, едни от най-добрите в света.
- Но сигурно сте ги стреснали? Едва ли са ви подценили?
- О, датчанките също бяха много напрегнати и не ни подцениха въобще. Когато се играе отборно, напрежението идва малко в повече – нашият спорт по принцип е индивидуален, но на отборното всеки разчита на теб и това стресира доста. И двата отбора бяхме много напрегнати, но ние бяхме много сплотени и се подкрепяхме, каквото и да се случваше.
- Сигурно не сте спали в нощта преди финала?
- Да… Имаше доста голяма еуфория, но по някакъв начин успяхме да я овладеем. Лично на мен последния ден не ми достигнаха силите, защото играх 7 поредни мача – в абсолютно всички отборни срещи, и се обадиха някои стари контузии, но пък за сметка на това другите от отбора се представиха блестящо.
- Какво изпитахте, когато свърши финала?
- Никой не можеше да повярва какво се е случило. Питахме се – това истина ли е? Трябваше някой да ни ощипе – защото това е Дания! За пръв път взимаме златото. Това ми беше първо европейско и за пръв път спечелихме титлата - преди това България е печелила бронз и сребро. Щастлива съм.
- Явно много добре сте сработени. Разкажи повече за подготовката за европейското.
- Беше много продължителна – основната цел беше европейското. Тъй като в момента федерацията ни няма бюджет, както и всички останали федерации в България (заради политическата криза), всеки се подготвяше в неговия си клуб. Повечето от националния отбор, включително Калояна и сестрите, са си в София, където ни е базата. Но аз си бях в Пазарджик и тренирах тук. Което не означава, че не сме се подготвяли по най-добрия начин.
- С кого правеше спаринги в Пазарджик?
- С Рая Пашова, Стефан Гърев, Илиян Стоилов, Илиян Янков… Те много допринесоха за постигнатия резултат, защото отдавна тренирам с тях и без тези тренировки нямаше да съм в тази форма.
- Явно и 7-годишната клубна картотека на сестри Стоеви в „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик“ до края на 2024 г. също си казва думата?
- Точно така е, това няма как да не се отрази на сработката ни, но и отборното първенство допълнително ни сплоти. Даже да имаме някакви дрязги, ги загърбваме и се стараем да мислим по най-отборния начин, най-положително, и да се държим като един истински отбор. Не е никак лесно да се напаснем една друга, но ние го направихме.
- Сега си на зимен лагер, изчистихте ли бушуващите емоции?
- Ами още не. Навсякъде ни преследват емоциите. На лагер сме с НСА на Витоша, но постоянно ни пращат линкове от различни медии – сайтове, вестници, телевизии. Ние четем и емоциите са в нас. Със сигурност няма да отминат за ден-два – ще ни държат още дълго време и ще ни мотивират да продължаваме да се трудим.
- Тази година започна шеметно за теб. Онзи ден бе в топдесетката, за която повечето номинирани бяхте с кажи-речи изравнени постижения. Сега тайничко мечтаеш ли да си Спортист номер едно на община Пазарджик за 2026 г., след като бе номер едно за 2020-та?
- Наистина сега влязохме ударно в новата година. Надявам се да продължи така страхотно и занапред. С този резултат смело мога да твърдя, че имам големи шансове за първото място.
- И аз смело мога да го твърдя. Сега ще има ли време да почивка?
- О, не. Няма. В неделя вечерта се върнахме от Турция, в понеделник рано сутринта тръгнахме да качваме Витоша, след лагера се прибираме и продължаваме с подготовката, защото нашите състезания са целогодишни. Паралелно с това върви университетът НСА, както и Техническия университет, и в двата съм четвърти курс и не подценявам учебните предмети.
- По време на следващата олимпиада да очакваме ли шампионката Гергана Павлова или отличника инженер-проектант Гергана Павлова?
- Мисля, че повече ще работя за олимпиадата (смее се).
- Твоята сестра Теодора явно те слуша, защото уверено върви по твоите стъпки. Как реагира тя на твоя успех?
- През цялото време на състезанието тя и моите родители бяха там и не спряха да ни подкрепят. Сестра ми нонстоп вика за всички в отбора и когато идваше при мен, в погледа й се четеше огромен респект – аз бях нейната гордост. А това още повече ме мотивира.
- Значи в залата е имало малобройна, но гласовита българска агитка…
- Даже на финала агитката се увеличи – в последния ден дойдоха още българи да ни подкрепят и това беше уникално! Зареди ни допълнително.
- Твоят клубен треньор Неделчо Кесов този път едва ли е бил критичен?
- Той е доста обран, не показва толкова много емоциите си, а когато спечелихме златото, беше първият човек, който ми се обади да ми честити. Естествено, по време на състезанието имаше и критики (смее се). За срещите, които сме спечелили. Но няма как – той трябва да ми каже пропуските, за да ги изчистя. А и за да ме приземи.
Дочо ЧАНЕВ

