Съгражданинът ни показа за пръв път свои картини в столична галерия
Пазарджишкият художник Димитър Стоименов показа за първи път свои творби в столична галерия. Самоук рисувач е на картини. В живота си съчетава изкуството с техническата си специалност „Контролно-измервателни и регулиращи апаратури“. Музиката и писането на текстове за песни е другата му страст. Изкуството е вечно и ще оцелее в объркания динамичен свят, вярва той.
Как специалист по технически науки прегърна изобразителното изкуство за своя кауза, разговаряме с Димитър Стоименов.
- Г-н Стоименов, как се чувствате след първата си за столицата самостоятелна изложба-живопис „Пространство“?
- Благодаря на колегите от галерия „Лик“ за гостоприемството и топлото посрещане. Художественото събитие бе истинско предизвикателство за мен. Срещнах нови хора и стари приятели. Изживях приятни емоции и вълнение от всичко, което се случи в прекрасната зала на галерията.
- Защо "Пространство"?
- Защо "Пространство" ли? В изложбата са представени архитектурни изображения, както и пейзажи от красиви кътчета на България. Те приобщават към околната среда, носят вътрешна емоция и богато въображение. В този смисъл казвам, че името на изложбата "Пространството" съдържа две измерения - пространство отвън и пространство отвътре. Приликата между тях е красотата, пример за времето, в което живеем.
- Успяхте ли с картините си да кажете на зрителите всичко като замисъл, идея, тематика, представа?
- Вярвам, че в картините представих прилично рисуването си, макар че винаги може и повече. Усетих положителната оценка на посетителите, което ме радва. Художникът се стреми да покаже най-доброто. Случва се в творбите си авторът да казва едно, но зрителят да вижда друго. То е заради емоционалната му реакция при вида на изображението. И това е нормално – постигнат е контактът между художник и зрител, т. е. свършил съм си работата
- Как се раждат сюжетите и каква е техниката в картините Ви?
- От наблюдението върху природата, как в нея се променят формите, които ни заобикалят, търпеливо изучавам и хората. Интересни идеи са плод от слушане на музика, неизменна част от дните ми. Тя ражда картини във въображението. И не само въображението, но и присъствието на спътницата ми - художничката Мария Баракова, която е до мен. Мария е най-скъпия за мен човек, моето вдъхновение.
Що се отнася до техниката, това е акварелът. Работи се с вода, а водата е извор на живот. Иначе, акварелът е трудно изпълним и не подлежи на поправка. Сбъркаш ли малко, започваш картината отначало. Водата и пигментът правят чудеса.
- Как открихте художника у себе си?
- Рисувам от малък. Любов към това изкуство ми вдъхна пазарджишкият художник Васил Петров, в чието и ателие пораснах, образно казано. Той ми даде много и не спира да го прави. Благодаря му! Оттогава дълго време отсъстваха боите и четката, но преди 5-6 години отново се върнах към бялото платно. Причината е Мария. Тя запали искрата ми да продължа да творя картини. Нямам художествено образование, самоук художник съм, самоук музиканти, самоук поет.
Това, което съм, дължа на неформалната обстановка в компанията на творци в различни области на изкуството. Продължавам да следвам съветите им, да получавам знания и опит, за да се развивам като творец.
- Мислите ли, че рисуването дава свобода на духа?
- Вярвам в това повече от 100%. Няма дума, която да опише и предаде процеса на рисуване - едно самотно и тихо занимание. То дава криле да твориш и те прави свободен и независим. Духът е този, който те държи жив за изкуството. Нямам рецепта как се рисува добре. При академичното рисуване се спазват определени правила. При мен са важни идеята и усещането, които намират израз в картините. Художникът търси чрез картините красота като мисия за спасение в съвременния разхвърлян свят. Изкуството движи всичко видимо около нас, то е любов и любовта е изкуство.
- Брат Ви Никола Стоименов също е художник. Съмишленици или конкуренти сте?
- Преди всичко, любящи братя, после творци. Съмишленици в изкуството - да, но всеки върви по своя път. Различаваме се в рисуването както стилово, така и жанрово. Никола залага повече на абстрактното, повлиян от руския художник Василий Кандински - експресионист, провъзгласен за баща на абстракционизма и модернизма. Моята посока е към природата и реалността в живота. С брат ми ни събира усета за изобразителното изкуство и всеки взема от него, каквото му е нужно. Творим свободно и взаимно търсим подкрепа един от друг.
- Споменахте музиката и поезията. Свързан ли сте с друг вид изкуства?
- Повече от 15 години музиката съпътства живота ми. Казах, че тя ражда и част от картините ми. Свиря на бас китара. Автор съм на музика и текстове на песни на основаната от мен рок група „Voice and Fingers“ („Глас и пръсти“). Музиката ме зарежда и вдъхновява, тя носи радост, понякога - тъга и носталгия, но е все така прекрасна. Случва се и хаосът на градския автомобилен трафик да създаде ритъм за песен. Който ритъм, разпределен по инструменти, се превръща в търсената музикална хармония. Има случаи текстът да изпревари мелодията на песента, както и обратния процес. Песента ми „Влюбеният скитник“ в YouTube е с анимационен клип с автор Петко Петков – нещо, рядко правено в България. Свиря и с музиканти в други банди.
Ако ме питате кое от трите изкуства – рисуване, музика или писане на текстове е моето, ще отговоря кратко: Обичам ги еднакво трите. Обичам и Мария. Както е казал древноримският поет Овидий: „Да бъдеш влюбен означава да бъдеш луд при здрав разум“.
- Какво предстои на Димитър Стоименов?
- Ще се готвим с Мария за традиционната изложба в галерия „Андромеда“ в стария град на Пловдив. Очакваме и обща наша изложба през септември и октомври в галерията на Дупница. От музикална страна пък – много концерти на групата, фестивали, мотосъбори и други. Както се казва – интересното предстои.
Пенка МИХАЙЛОВА
