ПАЗАРДЖИК. Емоционална и още как беше премиерата на романа „Корпус Некрологус“ /том първи/ на нашия колега Тодор Гроздев. Да чуят повече за дебютната книга на главния редактор на „Знаме“ и да му стиснат ръката дойдоха много хора. Те изпълниха залата на ХГ „Станислав Доспевски“ с усмивки и настроение. Разбира се, колегите от редакционния екип бяха "на първа линия", както и колеги-журналисти от Пазарджик и региона.
Адвокат Хари Хараламбиев представи книгата (тя е с логото на издателство „Планини“, а автор на корицата е пазарджишката художничка Маргарита Иванова). По думите му, чрез „Корпус некрологус“ авторът е поставил нелеката задача посредством своите герои да извади хората от делничния унес, а всеки един ред в романа е „с особена духовна температура, която сгрява душите“.
„С какво привлича тази книга? С простите правила на поведение, с надеждата, че чрез седмината мъже, които я населяват, ще се случи нещо добро. Литературният подход, демонстриран от Тодор Гроздев, е забележителен. Чрез любимия му писател Елин Пелин и най-вече чрез част от неговите литературни герои Гроздев притежава сетива, с които ни приканва да търсим себе си, да си отговорим кои сме и накъде сме се запътили… Седмината герои, които населяват книгата, са обладани от идеята да откраднат мощите на светеца Кирил. Написаното е вълнуващо, с прозрение и убедителни анализи. То е пътешествие в духовното пространство, изпълнено с магнетични видения“, каза още Хари Хараламбиев и изрази убеденост, че „Корпус некрологус“ ще се превърне в литературно събитие.
От името на редакционния екип на „Знаме“ Пенка Михайлова не без вълнение се обърна към Тодор: „С „Корпус некрологус“ ти правиш най-трудната крачка – от вестникарската колонка към голямата литература, където темите не остаряват след изминалите 24 часа. Заглавието на книгата звучи строго, но в него се крие паметта на поколенията… Казват, че некрологът е последната новина за всеки един човек, а ти, Тошко, я превърна в жив роман. Тази книга не е просто разказ за края, а знак за смисъла на живота тук и сега“.
Емоционални изказвания направиха и още приятели на Гроздев. Той пък сподели, че Хари Хараламбиев е свързан с книгата - като адвокат по две дела за убийства в Пазарджик, случили се преди години и залегнали като прототипи на събития в романа. Сред подтиците за написването на романа били и вечните въпроси „За какво живеем?“ и „За какво умираме?“.
„Когато осъзнаеш, че смърт наистина няма, както много хора преди нас са ни убеждавали с творбите си, тогава започваш да си задаваш въпросите „Преди какво живеем?“ и „Преди какво умираме?“. Ако си представим колелото на живота като виенско колело на панаира, аз вече съм в тая възраст, в която съм се изкачил на най-високата точка и вече слизам от другата страна. И на качване, ако Смъртта само се е мяркала между люлките, сега вече я виждам все по-ясно как приближава. Смъртта ни гледа отвсякъде – не само от виенското колело. Тя е зад нас, наднича ни през рамото с лицата на всички наши предци и същевременно тя е и пред нас, защото това ни чака… Но е важно да осмислиш живота тук и сега, за да не е той едно празно съществуване. Защото виждаме колко зомбифицирани сме и у нас, и по света. А тази зомбизация беше другия подтик да напиша книгата… Зомбито не е жив човек, не е и умрял, и това му е драмата. Важно е как живеем тук и сега, а „Корпус некрологус“ е книга за живота, не за смъртта“, подчерта авторът.
И допълни, че героите в „Корпус некрологус“ търсят световното дърво на българина с колективната памет и духовните ценности, за да осмислят живота. А в тази мисия ще им помогне философията им за обратния и опак знак, който проявяват българите във всички сфери (включително и в българския език, който изобилства с „обратни знаци“ - с обратното отрицателно-положително въртене на глава и кимане, което озадачава чужденците, или с отговори като „А не бе!“ на въпроса „Ще пиеш ли една ракия?“). Обратен маркер, който с кривотата, ината и опакостта си ще ни помогне да се задържим за нещо (може би в Световното дърво), докато се носим в забързания поток на уеднаквената човешка маса към свършека на света.
Откъс от „Копус некрологус“ може да прочетете ТУК.
(Зн)
