ПАЗАРДЖИК. На 11 и 12 март 2026 г. в НЧ „Христо Ботев – 1897 г.“ се проведе третото издание на Международния фестивал на мартеницата „Бабашара“. В събитието, организирано от Фондация „Поло Оконе“ и читалището домакин със секретар Веска Минова, традицията на мартеницата беше осмислена отвъд своята обредна повърхност чрез концепцията „Код: Бабашара“. Кодът превръща червено-белия конец в символична структура на културната памет - жив процес, в който минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно.
Мартеницата се разкри като своеобразен алгоритъм на културата
- модел, чрез който обществото съхранява и предава ценности, вярвания и естетически форми.
Лекциите и демонстрациите обогатиха участниците с историческа и етнографска информация. Етнографът Неделка Преждарова от РИМ Пазарджик представи мартеницата като древен чародеен знак и символ на здраве и надежда. Тя наблегна на почитането на обичая в Пазарджишко, където се вярва, че Баба Марта трябва да се посрещне на чисто. Затова преди изгрев слънце всички къщи и дворове се премитат и се палят огньове, които се прескачат с думите „Дайте да запалим Марта, та да се усмихне!“. Пазарджишкият регион е предимно земеделски и затова е важно да се умилостивят природните стихии, което става чрез връзване на усуканите червено-бели конци. Първообразът на мартеницата е червения конец, който е бил съхранен като такъв до преди 50-60 години в пазарджишките села.
Димитрия Ламбрева от НЧ „Никола Йонков Вапцаров – 1903“ - с. Бяга показа колекция от 250 мартеници и картички с историческа стойност и разказа за тяхната трансформация през времето. Любопитно беше
да се докоснем до мартеница от далечната 1946 г.
- Мария Георгиева и Лазарина Йорданова от НЧ „Отец Паисий – 1930“ с. Росен демонстрираха позабравеното предене с вретено и изработването на мартеници от вълна, каквито са били и първите мартеници по нашите земи.
Поло Оконе представи интересна и непозната за нас символика на мартеницата в други страни. Той посочи, че мартеницата е древен дуалистичен символ, в който червеното олицетворява живота и женското начало, а бялото - духа и мъжкото начало, преплитането им представлява метафизичен акт на сътворение и защита. Тя има корени в трако-мизийските обреди, доказани чрез текстовете на Лактанций Плацид, и се явява жив „код“ за здраве, плодородие и духовна приемственост между балканските народи. Чрез нея се опитомява енергията на Марс, превръщайки амулета в символ на мир, живот и хармония.
Една от най-впечатляващите атракции беше голямото творческо „предене“
- демонстрационен маратон, в който ученици от различни училища се включиха с ентусиазъм и оживиха традицията. Чрез практическите работилници около двеста участници преминаха през целия процес на изработване на мартеници и се запознаха със символиката на цветовете, формите и материалите, както и с богатия културен контекст на празника. Ученето чрез действие и преживяване превърна творческата работа в средство за дълбоко разбиране и осмисляне на традицията.
Кулминацията на фестивала
беше общата изложба от създадените мартеници. В експозицията бяха включени и специално изработени за събитието мартеници от партньорски организации, които допълниха разнообразието и многопластовостта на „кода на Бабашара“. Изложбата разкри различни прочити на културния код, утвърждавайки силата на колективното творческо действие. През втория фестивален ден и дърветата пред читалището бяха украсени с мартеници, изработени от самите участници, които превърнаха пространството в живо отражение на традицията.
Специалната роля на Бабашара,
символичната пазителка на традицията, беше изпълнена от артистичната и автентична Мариана Владимирова от НЧ „Отец Паисий – 1927“ – с. Ивайло.
„Благодарим на ДГ „Славянка“ - група „Славейче“ от Нова Черна, Силистренско, СУ „Георги Брегов“ - Пазарджик, ОУ „Васил Левски“ - Величково, както и читалища от Ивайло, Росен, Величково, Бяга, Юнаците, Главиница и Драгор. Признателни сме и за включването в инициативата на посетителите на Дневния център в село Величково. Специални благодарности на Мария Танева (Драгор), Даниела Лазарова (Главиница), Минка Николова и Елена Тачева (Ивайло), Емилия Апостолова и Соня Консулова (Величково), Радка Стефанова (Нова Черна), на учителите от СУ „Г. Брегов“ Радка Личкова, Таня Бельова, Гинка Димитрова, Петя Кашева, Вили Хюсеин и Росица Гунчева, разбира се - на лекторите“, коментира секретарят на читалището-домакин Веска Минова.
(Зн)
