Моето ателие е книжарницата ми - сред книгите и думите посягам към боите
ПЕЩЕРА. Изложба живопис „Отвори сърцето си“ на художничката Лидия Кирева в галерия „Проф. Веселин Стайков“ зарадва жителите и гостите на родопския град. Авторката живее и твори в родното си пловдивско село Цалапица. Цветята в картините са нейната слабост и сила. Сериозно с рисуване се захваща през 2014 г. Има завършен майсторски клас „Живопис“ при руския художник Александър Сергеев. Самостоятелни и общи изложби и пленери съпътстват творческия й път. Картини на художничката са притежание на частни колекции в България, Англия, Германия, Австрия, Италия, САЩ, Япония.
- Г-жо Кирева, как се чувствате след откриването на изложбата?
- Изпитвам огромно удовлетворение. Да откриеш изложба с такова име в галерия като „Проф. Веселин Стайков“ е като да споделиш дълго пазена тайна с приятели. Вълнувам се, че хората приеха поканата ми да „отворят сърцата си“ заедно с мен и моите картини.
- Какво стои зад името на изложбата?
- Това не е просто заглавие, а покана. Исках всеки, който влезе в галерията, да остави ежедневието и проблемите си навън и да си подари момент на чиста емоция. Картините ми са само началото на изречението, което всеки зрител довършва сам в себе си, ако отвори сърцето си за тях. През последната година открих, че най-добрите ми творби се раждат не когато търся перфектната форма, а когато рисувам с пълно доверие към интуицията си. „Отвори сърцето си“ е моят начин да кажа „Благодаря“ на живота.
- Желанието да рисувате Ви спохожда десетилетия след първата Ви детска рисунка. Какво Ви провокира да посегнете към четката?
- Животът често ни отдалечава от детските ни мечти, но те никога не ни напускат напълно. През всички тези десетилетия аз „събирах“ цветове, емоции и истории в себе си. Провокира ме моментът, в който сърцето ми стана твърде тясно за всичко натрупано – трябваше да му дам пространство, а шпатулите и пръстите ми се оказаха най-добрият инструмент да „издишам“ тези преживявания върху платното.
- Цветята са в основата на творбите Ви. Къде и как ги откривате?
- Цветята за мен не са просто вдъхновение на платното, те са моята естествена среда. В личния си живот винаги съм обградена от тях – в дома ми, в градината, в мислите ми. Те са моята терапия и моят начин да виждам света красив.. Когато рисувам, аз просто пренасям тази любов върху платното. Затова и изложбата се казва „Отвори сърцето си“ – защото аз самата отварям сърцето си чрез цветовете на тези цветя, с които живея всеки ден. Те са моите тихи събеседници и вярвам, че всеки зрител ще усети тяхната жива енергия в картините ми.
- Защо предпочитате маслените бои?
- За мен те са „живата“ материя в изкуството. Маслото притежава уникална дълбочина и блясък, които никоя друга техника не може да замени. То ми дава време – време да обмисля всеки нюанс, да наслоя емоцията и да постигна онази мекота на венчелистчетата, която виждате в картините ми. Маслото ми позволява да създавам обем и светлина, които сякаш излизат от платното и канят зрителя да се потопи в него. Това е бавен и съкровен процес, който напълно съответства на моето послание за търпение и любов.
- Как реализмът и импресионизмът Ви вдъхновяват в творчеството?
- Те са двата полюса, между които моето сърце търси баланс. От реализма вземам силата на обекта – моите цветя трябва да се разпознават, да имат своята плътност и присъствие, да изглеждат живи. От друга страна, импресионизмът е този, който ми дава свободата да уловя светлината и мимолетната емоция. Работата ми със шпатула и пръсти всъщност е моят начин да съчетая тези две течения. Със шпатулата градя структурата и формата (реализма), а с пръстите и размаха на маслената боя предавам настроението и играта на нюансите (импресионизма). Не се стремя към фотографска точност, а към емоционална истина. Искам зрителят да види цветето, но да почувства вятъра, слънцето и моето собствено вълнение, докато съм го докосвала върху платното.
- Как бихте определили е пътя Ви в изобразителното изкуство?
- Изключително личен и емоционален – той не е права линия, а по-скоро завръщане към себе си. Моят път започна преди десетилетия с първата ми детска рисунка, но след това животът ме поведе в други посоки. Въпреки това, през цялото това време аз „събирах“ цветове и преживявания. Преди няколко години усетих, че вътрешният ми свят е станал твърде богат, за да остане само в мен. Така се върнах към статива, но вече с опита на зрял човек. Това не е път на академични правила, а на свобода. Избрах да работя с масло, но захвърлих четките, за да премахна всяка дистанция. Когато рисувам с пръсти и шпатули, аз не просто следвам техника, а извървявам пътя към сърцето на картината. Всеки слой боя е стъпка, всяко докосване с ръка е споделена енергия.
- За кого са предназначени картините Ви и какво послание те носят?
- Моите картини са предназначени за всеки, който не се страхува да чувства. Те са за хората, които в забързаното ежедневие все още спират, за да вдъхнат аромата на цвете или да се загледат в залеза. Не рисувам за критиците, а за душата на обикновения човек, който търси светлина и уют. Посланието, което носят, е закодирано в самото заглавие: „Отвори сърцето си“. Чрез релефа на маслото, положено с моите пръсти и шпатула, аз искам да кажа на хората, че светът е осезаем, жив и красив. Посланието ми е, че никога не е късно да се завърнеш към себе си и към своята страст. Искам всеки, който застане пред платната ми в галерия „Проф. Веселин Стайков“, да усети топлината на моето докосване и да си тръгне с малко повече надежда и цветно настроение в сърцето.
- Какво е за Вас рисуването?
- То е езика, на който сърцето ми говори най-ясно. То е акт на пълно освобождаване – моментът, в който времето спира, а светът навън изчезва. Когато докосвам маслото с пръсти или го полагам смело със шпатулата, аз не просто създавам картина, аз преливам своята жизнена енергия върху платното. Рисуването е моят начин да превърна невидимата емоция във видима красота. То е терапия, молитва и най-висшата форма на споделяне. За мен да рисувам означава да бъда истински жива и да поканя всеки, който гледа творбите ми, да направи същото – да се осмели да чувства, да забелязва малките чудеса и най-вече – да отвори сърцето си.
- Как и кога работите над белия лист?
- Рисувам на един дъх. За мен изкуството не е нещо изолирано – то се случва тук и сега. Моето ателие е моята книжарница. Докато чакам клиентите, докато съм сред книгите и думите, аз посягам към боите. Нямам време за дълги подготовки – емоцията идва и аз трябва веднага да я пренеса върху платното с пръсти и шпатула. Това е жива енергия, която се ражда между разговорите с хората и аромата на хартия. Всяко цвете в изложбата „Отвори сърцето си“ носи в себе си частица от този динамичен, спонтанен и истински ритъм на ежедневието ми. Рисуването в книжарницата е моят начин да покажа, че изкуството е тук, сред нас, готово да ни стопли, стига да отворим сърцето си за него.
- Кои художници са пример за Вас?
- Възхищавам се на художници, които не просто рисуват, а „ваят“ с боята. Много харесвам Руската школа - Игор Сахаров, Александър Сергеев - много са. Възхищавам се на великите майстори, но за мен най-големият пример е Природата – тя е най-съвършеният художник, от който се уча на цветове и форми всеки ден.
- Какъв е светът през очите на един художник?
- Светът през моите очи е безкрайна палитра от емоции, които само чакат да бъдат превърнати в цвят. За мен той не е просто сбор от предмети, а игра на светлина и сенки. Моят свят е искрен, цветен и малко импресионистичен – в него няма място за сивота, защото винаги има една шпатула боя, готова да създаде нов хоризонт. Да си художник означава да виждаш надеждата там, където другите виждат просто празно платно.
- Участвате в благотворителни пленери. Защо го правите?
- Благотворителните пленери за мен са начин да дам на света част от онази светлина, която изкуството ми подарява всеки ден. Вярвам, че талантът е дар, който има смисъл само когато се споделя. Когато рисувам на такъв пленер – често на открито, сред природата и колегите – аз не просто оставям маслени следи с пръсти и шпатула върху платното. Аз влагам надежда. Да знам, че моята картина, родена на един дъх в книжарницата или под открито небе, може да помогне на някого в нужда, е най-голямото удовлетворение за мен като творец. Изкуството има силата да лекува и да обединява, а благотворителността е моят начин да благодаря на съдбата, че ми е дала възможността да виждам и създавам красота.
- Какво следва за художничката Лидия Кирева оттук-насетне?
- Още много бели платна, които чакат да бъдат докоснати. Моят път в изкуството тепърва набира скорост и аз нямам намерение да спирам. Ще ме намерите отново в моята книжарница – между книгите и разговорите с хората, където се раждат най-искрените ми идеи. Продължавам да рисувам на един дъх, да усещам маслената боя с пръсти и да градя светове със шпатулата. Мечтая за нови срещи с публиката, за нови пленери и за това да превърна всяко следващо цвете в послание за обич. Следва едно безкрайно лято от цветове. Моята мисия остава същата: да напомням на хората, че въпреки сивото ежедневие, винаги има смисъл да отвориш сърцето си. Приключението продължава!
Пенка МИХАЙЛОВА
