В КУХНЯТА
- Какво да приготвя за вечеря? – пита жена ми.
- Каквото решиш.
- „Каквото решиш!“ Пък после се цупиш.
- Добре. Направи пиле фрикасе.
- По-гъсто или по рядко?
- По-рядко.
Пауза. Тя приготвя ястието.
- Защо не питаш аз какво ще вечерям.
- А ти какво ще вечеряш?
- Теб пък какво те интересува! Нали готвя любимото ти ястие.
- Разбрах.
- Разбрал си! Нямаш никаква представа не само от готвене, но и от продукти.
Колкото пъти си пазарувал, толкова пъти все си я оплесквал.
- Е, не мога като тебе да тормозя продавачите.
- Аз съм в правото си. Първо гледам срока за годност, годината и производителя.
Има сирене и сирене, кашкавал и кашкавал, кисело мляко и кисело мляко… Вече всичко е имитация. Не можеш да намериш истинско сирене, истински кашкавал, истинско кисело мляко.
- Ставаш досадна с тази твоя педантичност.
- Досадна! Но си доволен от това, което сготвя, нали?
- Така си е.
Тя ми показва кокал от пилешки бут.
- Виждаш ли този кокал? Какво ти прави впечатление?...Виждаш ли колко е тъмен, направо почернял. Това означава, че са ми продали размразено, а не охладено пиле… Не разбираш, нали? Ами разликата е в цената. Охладеното пиле е по-скъпо. И какво правят нашите търговци? Вземат замразени пилета, изваждат ги, размразяват ги и ни ги продават като охладени. Мошеници!
- Такива са. И нашите, и чуждите.
- Да сложа ли и целина във фрикасето?
- Добре. Какво друго си сложила?
- Моркови, мляко, яйца, лимон, масло…Защо питаш?
- Ами да не ми пробуташ нещо с ГМО!
- Отрова ще ти пробутам!
- Нали знаеш, че и аз те обичам!
Георги К. СПАСОВ

