Мариана Бойрикова: Първо: Лъжи по-малко!

Ако някой си мисли, че този текст ще бъде срещу бъдещите депутати, хич да не си губи времето да го чете. Защото е време да започнем да си ги харесваме и масово да гласуваме за тях. Спасение вече не дебне отникъде. Не може все да се плюем. На този - бащата на жена му бил такъв, на онзи - сватята на баджанака му била онакава, той самият бил по-проЗт и от лидера си дори, четвърти пък, ако се случи жена - или ще е тъпа мериносова овца, или ще e преспала с целия квартал … Ужас! И най-активни в оплюването, разбира се, са едни анонимни сладурчета, които в реалния живот се сгъват на четири пред всеки, по-важен от тях, но в измисления/виртуалния са ненадминати.

Хич не е лесна работа тази работа да си «кандидат за хамама». За една нелоша депутатска заплата и за малко слава чак пък толкова да изтърпиш?! Ама си мисля, че сигурно няма да е само затова. И друго ще има. Но това е друга тема. Сега да бъдем позитивни.

Преди да продължа нататък обаче е редно да отговоря на един въпрос, който често (по избори) ми се задава къде мило, къде с ирония, къде с малко злост. Ами ти бе, госпожо, като толкова много знаеш и се изказваш компетентно по всички въпроси, защо не вземеш да се кандидатираш? Да видиш колко е лесно! Така е, уважаеми читатели, така е. И ще отговоря на въпроса ви, но ще ви помоля да си остане между нас, че малко ме е срам.

Заради Стивън Хокинг. Затова.

Чета си аз един ден поредната мъчна книга (само такива обичам), в случая «Кратка история на времето», написана от въпросния гений. И чета, и чета, и чета, и … накрая се разревах. Ще кажете: Ти луда ли си бе, това да не ти е «Вечната Амбър»?! Човекът разказва за Вселената, квантовата теория, физиката, химията, математиката, космологията, философията, астрономията - все хубави работи. Да обаче, четейки тази мъничка иначе книжица, си дадох сметка, че съм разбрала от нея има-няма 20%. Хич да не бях я започвала!

Сигурно по-снизходителните ще кажат:

Хайде стига де, някои като прочетат „Изгубена Станка”, казват, че не са разбрали какво е изгубила, ти за Вселената се кахъриш. Така е наистина, но много зле се почувствах. И да си призная, веднага след това направих нещо много, ама много лошо. Взех да я препоръчвам наляво и надясно на приятели и познати - ръсех суперлативи, не е за разказване. И те се втурнаха да я четат. И после … елате да видите какъв майтап настана, като почнах да ги питам дали им е харесала. Хъката-мъката. Та няма само аз да се чувствам така!  

Ще кажете: И за какво ни ги разправяш сега тези работи? Ще ви кажа. Трудно е да се обясни, но не е невъзможно. Нещо като «всяка жаба да си знае гьола», ама не съвсем. Затова съвсем накратко ще споделя какви (според мен) трябва да бъдат поне първите три критерия, на които да отговарят

кандидатите ни в депутатските листи,

та да се върне поне малко доверието на гласоподавателите - онези 50-тина процента, които така и не отиват до урните. Първият: Кандидатът да не е преминал през 3-4 партии, преди да го курдисат в поредната. Вторият: Да е видим човек - успял, но постигнал успеха си не благодарение на партийната подкрепа, а въпреки нея - с качества, хъс и воля. И третият: Да притежава поне минимално чувство за почтеност, морал и отговорност към този народ и тази държава. Ще кажете: Ти в кой свят живееш, няма такива хора! Има. Все ще има поне по един в листатата, която сте избрали. Само че, ще кажете: И как да го открием?

Ако е местен, няма къде да се скрие.

За зло или за добро, тук всички сме на тепсия. Но ако е парашутист - четеш професионално обогатената му биография и не знаеш откъде ще изскочи заек. А най-забавното е като изрови някоя пазарджишка връзка. Което, честно казано, е по-комично и от това да не я изрови.

Та, искам да кажа следното. Няма да е зле, кандитатите, преди да хукнат да катерят политически и управленски върхове, да се погледнат в огледалото и да се позамислят кои са всъщност, защо са, стават ли, не стават ли, ще бъдат ли полезни някому (освен на себе си и родата), ще се справят ли, ще удържат ли на гадната корупция, която така мъчи бедните ни управници, че направо са се свършили. После хубавичко да си разгледат дипломите и оценките там, че като се окаже, че нямат дипломи или имат, ама са пълни с тройки, да не им пригорчи славата. Знам, че няма как всички да сме завършили

Кеймбридж или Оксфорд,

ама да е поне малко по-така, че то възпитаниците на «университета от Горно Нанадолнище» все по-настървено превземат властта. И още към кандидатите. Дали не са лъгали твърде много и то за материална изгода (защото за любов, да речем, може - там всички сме в кюпа). Дали са предавали? Дали са крали? Дали са вършили дела, от които тайничко се срамуват? С две думи думи: Достойни ли са? Почтени ли са? Сами да преценят. И дано са срещали в живота си и по пътеките на интелектуалното си усъвършенстване повечко препъникамъни като този, който ми спретна гениалният Хокинг! Защото! Най-вярната преценка за себе си правят хората,

които се гордеят със своето смирение.

И една лична молба, уважаеми кандидати. Не споменавайте напразно името Божие. И това на Левски. И на Ботев. И на Народа. И не лъжете избирателите за каквото се сетите. Също така не ги подценявайте. Това, че не са депутати, не са в политиката и във властта, не си пият кафето с важни хора и не карат лъскави коли, не означава, че стоят по-долу от вас. Напротив! След като ще ви плащат и заплатите, и задграничните, и секретарките, и воаяжите, и представителните, а може би и дрешките - не знам,  

заслужават поне малко уважение.

Листите са ясни. Време е за избор. Хич не е лесна тази работа, знам. И аз от три дни се пържа в катрана. Но има време - ще решим.

И накрая нещичко от любимия ми вече Стивън Хокинг:  «Пътуването във времето се е смятало за научна фантастика, но Общата теория на относителността на Айнщайн допуска възможността, че бихме могли да деформираме време-пространството толкова много, че може да излетим с ракета и да се върнем, преди да сме излетели”.

Разбрахте ли за какво иде реч, скъпи читатели?!

Ако деформираме пространството така, че да видим какво са сътворили след 4 години някои от настоящите кандидати, можем изобщо да не ги изберем, преди да сме ги избрали. Но, както е известно, онази Теория е дотолкова относителна, че това няма как да се случи.  

Накрая, заради едната ми литературна чест, да кажа нещо в своя защита. Статистиката показва, че «Кратка история на времето» е била дочитана само в 6,6% от случаите. Е, аз я дочетох - три пъти!

И хайде  сега към Библиотеката. Книгата е страхотна!

Прочетете я, пък после ще си говорим.

Мариана БОЙРИКОВА

Бел. авт. „Кандидат за хамама“(турска баня) е разказ на Иван Вазов, озаглавен по името на хамама, в който се е помещавало Областното събрание на Източна Румелия.