БЯГА. „Знаме“ вече писа, че обществеността в брациговското село подготвя честванията за 150-годишнината от Априлското въстание (1876 г.) и 100 години от рождението на големия майстор на скулптурата Благой Илиев, родом от Бяга. Предвижда се по негов проект да се издигне паметник на свещеник Илия Димитров, участник в Априлската епопея. Негови потомци пред областния вестник разказват за героичния живот на поп Илия.
Как ще изглежда монументът, припомни неговият син Петко Илиев, продължил занаята на баща си:
- Доволен съм, че след десетилетия проектът на баща ми ще види бял свят. Сбъдва се една негова мечта -
да увековечи в бронз и камък
поп Илия, който е негов прадядо. Моделът от гипс изцяло е запазен. Главата на свещеника ще се отлее от бронз, а двете странични части ще се издялат от камък. Върху тях са проектирани пластики, изобразяващи революционни символи – знаме, черешово топче и други.
С брат ми Момчил, също скулптор, предвиждаме да го възстановим, като го вкараме в позитив, казано на наш език. Двамата ще помогнем за изработването на каменните пластични фигури, обеща синът Петко Илиев.
Той вярва, че паметникът на героя от Бяга – поп Илия Димитров, както и неговият автор – Благой Илиев, ще заемат достойно място в Априлските тържества.
Петко Илиев уточни, че Благой Илиев завършва „Декоративно-монументална живопис“ в Художествената академия при проф. Марко Марков, а не при проф. Богдан Богданов, както писахме. „Знаме“ се извинява за допуснатата неточност.
Спомени за своя прадядо
поп Илия пази и правнукът му Иван Попов от Пловдив, който разказа за житието и битието на личния бяжанец:
- Свещеник Илия произхожда от стар български род – подхвана историята му Иван Попов. – Израства в семейството на Димитър, по-известен като Митьо Гайдаря, и ветренката Веселина с още 6 сестри. Ражда се през 1840 г. и родителите кръщават мъжката си рожба на старозаветния пророк Илия.
Порасналото момче става послушник в Бачковския манастир, изучавайки църковнославянски език и православно пеене. Възприел възрожденските идеи, след 4 години младият духовник се връща в родното си село.
Там се задомява за Стоянка, отглеждат дъщеря Тодорка и син Иван. През 1864 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1865 г. става
пръв учител в килийното училище,
където учи и синът му Иван. Преподаването в училището е на български език.
По време на Великден през 1872 г. в пещерска църква той урежда Божията литургия да се чете на църковнославянски, вместо на гръцки език, което му причинява неприятности.
Поп Илия Димитров взема активно участие в подготовката и провеждането на Априлското въстание. Председател е на Революционния комитет в Бяга, учреден през 1875 г. в местната църква навръх Гергьовден. Там заклева и бъдещите въстаници.
Яздейки на кон с пищов под расото, той осъществява връзката на ръководителя на Брациговския въстанически пункт Васил Петлешков с Георги Бенковски от Панагюрище. Със саможертвата си, горен между два огъня, Петлешков спасява селището от погрома на турската войска на Хасан Паша, но село Бяга не е пощадено. Българските къщи и църквата там са ограбени и опожарени.
След погрома на въстанието свещеник Илие е заловен и заточен в Диарбекир,
лежи и в затвора в Одрин.
След двегодишно изгнание се завръща в селото и оглавява градежа на новата църква „Св. Теодор Тирон“ (1880-1884 г.). Той прави първото дарение на храма – Светия дискос, метален поднос с кръгла форма, с който се събират помощи. Духовникът-родолюбец служи в църквата до 1889 г.
Отива си от този свят през 1916 г. Така завършва житейският и духовен път на героя от Бяга – поп Илия, припомни още правнукът му Иван Попов.
В библиотеката той къта ценна реликва – настолната Библия на свещеник Илия с неговия саморъчен подпис („Илия Димитров Божков“, но по-известен като Димитров). Книгата е отпечатана през 1870 г. в Цариград с благословията на Петко Р. Славейков.
Сабята от Априлските боеве, с която Иван Попов си играе като дете,
носи надписа „Иван Златоуст“. Тя се пази в музея в Пещера. Специален кът за свещеника може да се види и в Историческия музей в Брацигово.
Щрихи от живота на поп Илия добави и правнучката му Митра Попова:
- След килийното училище в Бяга поп Илия изпраща сина си Иван да учи в Пазарджик, да не пострада заради революционната дейност на баща си – вметна Митра Попова. - Връщайки се, възседнал коня си по тъмно от Пазарджик към селото, край Стара река поп Илия усетил, че някой го следи. Вдига револвера и неволно натиска спусъка. Вместо да улучи въображаемия враг, той си прострелва ръката и
губи два от пръстите си
Това не го отказва да следва пътя на борбата.
Въстаническата група, начело със свещеник Илия, очаква знак – изстрел за потегляне към Брациговския въстанически пункт. За зла участ, в близка къща стопанин с изстрел сплашва излязлото от кочината прасе. Този лъжлив сигнал кара хората на свещеника да пристигнат в Брацигово по-рано от уречения час, но нямало нищо фатално.
Синът на поп Илия – Иван, е мой дядо. Той ми е разказвал лично, че баща му решил да го задоми много млад, но моми за него в селото нямало. „Хвана ме той за ръката и с други дядковци ме отведоха в село Козарско“, спомня думите на дядо си Митра. Те обиколили много къщи и харесали мома Велика. Раждат им се 8 деца – пет дъщери и трима сина.
Така пъстри и вълнуващи изглеждат историите на потомците на поп Илия – героя от Април 1876 г. и добрия човек.
Пенка МИХАЙЛОВА
