Моето вдъхновение са планината със своята тишина и хармония, и морето със своята светлина и движение
ПЕЩЕРА. Художникът Илия Тончев с изложба живопис отново гостува в галерия „Проф. Веселин Стайков“ в родопския град. Изпъстрените му с форми и цветове картини греят за радост на посетителите. За създаването им използва различни техники. Живописецът Илия Тончев твори в родното си село Радилово. Пътят на изкуството му преминава през различни институции, предприятия и заводи в Пещера. От 1992 г. е на свободна практика. Има над 50 самостоятелни изложби. Участва в национални и регионални експозиции и пленери. Член е на Дружеството на пазарджишките художници и на Съюза на българските художници (СБХ). Ето какво сподели живописецът за читателите на „Знаме“.
- Г-н Тончев, открихте поредната си самостоятелна изложба живопис в галерия „Проф. Веселин Стайков“. Кое е най-силното във връзката Ви с Пещера и с галерията там?
- Пещера е място, с което отдавна съм свързан – както творчески, така и житейски. Роден съм в село Радилово и голяма част от пътя ми като художник е преминал именно тук. Член съм на Клуба на пещерските художници от 1976 г. и също първите ми професионални изяви като художник са били в пещерски заводи. Галерия „Проф. Веселин Стайков“ е средище, което от години поддържа жив художествения дух в региона. За мен е особено важно и стойностно да представям своите изложби именно тук – пред публика, която ме познава, както и аз нея.
- Специфични теми представяте в творбите си. Разкажете повече за тях и за техниките?
- В творчеството си съм се насочил основно към живописта, като работя в областта на пейзажа и абстрактната композиция. Пейзажът за мен не е само визуално пресъздаване, а интерпретация на преживяното – на светлината, атмосферата и вътрешното ми състояние. Абстракцията ми дава възможност за по-свободно и интуитивно изразяване. Работя предимно с маслени бои, които позволяват богатство на нюансите и дълбочина. На изложбата ми в галерия „Проф. Веселин Стайков“ съм представил и няколко натюрморта.
- Успяхте ли да кажете това, което искахте, със своите картини?
- Никога напълно. Всяка картина е опит да се доближиш и да докоснеш душата на всеки, но винаги остава още какво да се каже. Може би именно това ме кара да продължавам.
- Самоук художник сте. Как открихте твореца в себе си?
- Не мисля, че съм го открил в един конкретен момент. По-скоро той винаги е бил там. От много малък започнах да рисувам и ми харесваше, защото така можех да изразя нещо, което не можех с думи. С времето разбрах, че това е моят начин на изразяване.
- Как се раждат сюжетите във Вашите картини?
- Понякога идват от реални места, които съм видял, например често рисувам родопски и морски пейзажи, но по-често се раждат от усещане – от спомен, от настроение. Те се променят в процеса на работа в зависимост от живописните ми изисквания към момента.
- Какво Ви вдъхновява в работата?
- Основно вдъхновение за мен са реални места и гледки, които съм виждал – най-вече природата на Родопите и атмосферата на Созопол. Тези две места са истинско вдъхновение за мен – планината със своята тишина и хармония, и морето със своята светлина и движение. Именно тези впечатления често намират отражение в картините ми, както може да се види и в творбите, представени в настоящата изложба.
- Когато застанете пред платното, знаете ли какво ще се случи на финала или се оставяте да Ви води четката?
- Обикновено имам някаква основна идея, но не и напълно завършена представа. Оставям процеса да ме води, защото именно в него се случват най-интересните открития.
- Каква е ролята на детайлите в картините Ви?
- Детайлите имат значение, но за мен по-важно е цялостното внушение на картината. Стремя се да постигна баланс, при който детайлът допринася, без да доминира над общото въздействие на картината.
- Какво е за Вас рисуването и прави ли то художника свободен?
- Рисуването е начин на съществуване и за мен дори необходимост. То е средство за изразяване не само на художниците, а и на всички останали. Затова смятам, че всеки докато рисува може да се почувства свободен да изразява настроенията и чувствата си по един по-различен начин.
- Защо избрахте пътя към художественото изкуство?
- Това е път, който се оформи с времето и с натрупания опит. Работата ми като художник в различни институции в ранните ми години също изигра своята роля, но в един момент естествено преминах към свободната практика, която ми даде възможност за по-пълноценна изява.
- Трудно ли е да си художник в България?
- Не бих казал, че е трудно, но не бих казал, че е и лесно. Не само финансово, но и като отношение към изкуството. Но ако човек го носи в себе си, това не е причина да се отказва.
- Възможно ли е в днешно време да се живее само от изкуство? Налага ли се да се правят компромиси? - Възможно е, но изисква постоянство и отдаденост. Компромиси понякога се налагат, но най-важното е те да не засягат същността на творчеството.
- Живеете на село. Предимство ли е за твореца това?
- За мен това е безспорно предимство. Средата в Радилово – спокойствието и близостта до природата – създават условия за концентрация и вдъхновение.
- След изложбата в Пещера, накъде?
- Предстои продължаване на творческата работа и участие в нови изложби. Надявам се и на нови срещи с публиката, както и на възможности да представя творчеството си пред по-широка аудитория.
Пенка МИХАЙЛОВА
