В забележителната плеяда от талантливи и всеотдайни творци на родното ни кино и театър Виолета Гиндева с откроява силно. На 14 юни се навършиха 80 години от рожденито й, а по този повод във фоайето на зала „Маестро Георги Атанасов” бе открита изложба. Може да я видите до 16 юли.
Родена е в Сливен, а във ВИТИЗ е приета на първо място. Там попада в класа на професорите Желчо Мандаджиев и Гриша Островски... Възторгваме се от чудесните й превъплъщения в „Сватбите на Йоан-Асен”, „Князът“...
Но най-силна и въздействаща е ролята й на Катерина в „Иконостасът”,
където си партнира с Димитър Ташев. „Катерина – спомня си тя – беше първата ми централна роля в киното и то героиня на Димитър Талев. Чувствах се много отговорна. Взех романа „Железният светилник“ и извадих от него всички пасажи, които се отнасяха до моята героиня“… Грейват очите й, когато е удостоена с първа награда за най-добра женска роля на кинофестивала във Варна. Не по-малко се вълнува и когато стане дума за лъчезарната Искра от „Черните ангели“ на Бинка Желязкова. И само там ли? Ами напрегнатите й творчески вълнения в драматичния театър „Сава Огнянов“ – Русе,
в столичните театри „София“, „Сълза и смях“ , за да отиде и в Народния
Огорчена е и когато е във вихъра си в Народния театър и директорът я карпа да абортира. Тя отказва и напуска, за да отиде в Театър „София”.
А след промените я изхвърлят на улицата. Не само нея. Няма да забравя с каква неудържима горист Гец разказваше пред мен за бруталното им арогантно изгонване от София. „И до днес – потапя ни в онези горчиви мигове Гиндева – не знам защо бях уволнена от тогавашния директор Васил Стефанов“.
Прокудена в апогея на творческата си зрялост от храма на Мелпомена,
Виолета Гиндева търси и намира спасение във вестникарството
Но за по-безболезненото адаптиране към новата работна среда, както споделя и тя – й помага сърдечното посрещане на новите й колеги Ана-Мария Тонкова, Цвети Узунова, Мария Стефанова, Радко Янкулов и други, от които се учи при прохождането в спецификата на журналистиката. Но артистичната й популярност не секва. Известният художник Найден Петков я отвежда на специална изложба, за да й покаже нарисувания й портрет. Тя е спонтанно възпламенена и дълбоко развълнувана, му благодари, и веднага пожелала да си го закупи.
За жалост, оказва се, че творбата е вече откупена от ХГ „Станислав Доспевски“
в Пазарджик. И едва ли е подозирала, че след време тя ще отговаря и за тази галерия. През есента на 2003 г. новият кмет на Пазарджик Иван Евстатиев кани да заеме поста на заместник-кмет на общината по духовната сфера. Тази вест беше радушно посрещната от местната общественост. Още с появата си в градана Величков Виолета Гиндева се почувства поласкана от топлия радушен прием. Създаваше впечатление че изпитва изненадваща плахост и напрегнатост в началото. Очевидно не познаваше добре спецификата на работата, настройваше се за новата работа, но й беше присърце.
Името й отваряше вратите навсякъде, преди да почука
И по всичко личеше, че някогашната отличничка от ВИТИЗ има народен нюх и усет към обществената работа и може да се учи в движение. За кратко време тя се ориентира в обстановката, опозна местния кадрови потенциал в културната сферата на културата, създаде и съвет на обществени начала от специалисти, за да си сверява часовника. Нещата се задвижиха. Аз като секретар на КДК обсъждах с нея предстоящи инициативи, понякога спорехме. Благодарение на Виолета Гиндева Общината се превърна и се наложи с уникалния си духовен облик сред всички общински центрове в страната ни. Тя направи много. Като
Международния кинофестивал „Европа е тук“
Форумът всяка есен в Пазарджик посрещаше изтъкнати наши и чуждестранни кинотворци, актьори, режисьори, сценаристи, изкуствоведи, с премиери на талантливи наши писатели и критици. Тук идваха киноведи като Георги Стоянов–Бигор, Александър Александров, критици като Марко Семов, Григор Чернев, писатели и поети като Велин Георгиев, Маргарита Петкова, Димитър Томов...
Голямата Виолета Гиндева не беше безличен чиновник, тя озонираше ненаситно пазарджишката култура, работеше и милееше за опазване и съхраняване на културната й история.
Продрум ДИМОВ
