Виждам Бразилия или Франция като нов световен шампион
ПАЗАРДЖИК. Спортният журналист и автор на книги Николай Александров се срещна с фенове на футбола (основно на любимия му тим ЦСКА) в зала „Перото” на Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев”. 53-годишният водещ в Спортното шоу на радио „Дарик“ и водещ на спортното предаване „Пред стадиона“ призна, че пази топли спомени от Пазарджик и Тортата, където през 1990 г. бил на ученическа бригада – в консервен комбинат в село Ивайло.
- Г-н Александров, Ники, има много новости на световното, това не допринася ли за убиването на играта и размиването на мондиала?
- Да, започна един вододелен мондиал. Не си спомням световно първенство с толкова много нововъведения – пет секунди за тъч, 10 секунди за смяна, 3 минути за вода – което е единствено много, и означава, че можеш да отидеш до магазина да си вземеш две бири, много важно,че ще изпуснеш 2-3 минути… ВАР-намеса при корнери, при жълти картони – което неминуемо води до нови спирания на играта. Тя се накъсва и мисля, че като цяло футболните фенове са притеснен от тези нововъведения. Явно и футболът опитва да стане по-телевизионен продукт – там са сериозните пари. Малко не се мисли за фена на трибуните, който плаща рекордно скъпи билети сега. Всичко това на фона на – хайде, не бих го нарекъл спадащ интерес към националните отбори, но със сигурност клубният футбол вече носи по-голямата тръпка. Мачовете на националните отбори някак си станаха туристически мачове. Семейни. Не че има нещо лошо в това, но истинските мачове вече остават тези на клубните отбори. Дано не съм прав, но ще видим. За пръв път 104 мача. Кой и как ще изгледа 104 мача за 40 дни? Ти трябва наистина нищо да не правиш, да спиш няколко часа през деня, за да гледаш мачове и мачове.
- Ти си меломан, а Шакира откри първенството, а когато го прави, никога световният шампион не е същият. Кой ще бъде световен шампион?
- Ха-ха, тези заигравки няма да определят шампиона. Едно е сигурно, за мен няма да има нов шампион, изненадващ, който не е ставал шампион до момента. От обичайните заподозрени ще бъде. Много трудно ще е за другите отбори – тип „Нидерландия”, които са достигали до последната права, но не са успявали, или за една Англия, която всеки път отиват с голяма кошница, представят се перфектно в квалификациите и накрая нещо се пропуква – макар че в момента имат добра генерация. Имат един страхотен Хари Кейн… Да видим. Според мен – Бразилия, Франция – нещо такова ми се върти в главата като световен шампион. Но тук не трябва да забравяме нещо много съществено – край на сезона, изключително уморени футболисти… Те пък мисловно вече са в другия сезон, който чука на вратата… Кога ще почиват? И те са хора в крайна сметка. Което може да доведе до някои неочаквани развръзки. Но какво е изненада? Това, че някъде в групите Кюрасао или Хаити вземат точка. Въпросът е до каква степен е изненада – ако само вземат точка, но тя не им послужи по-нататък, изненадата отива в графата „Случва се”. В момента такова е разпределението в групите, че трудно някой от фаворитите няма да се промъкне напред. От група с четири отбора два се класират напред, а третият – почти сигурно.
- Ако България отиде на световно, ще е изненада.
- Ей това ще е голяма изненада. Наистина ще изненада всички ни, но кога ли ще се случи…
- Защо ни няма?
- Защото сме слаби.
- Кое се пропуква?
- Аааа. Много неща се пропукват. Наскоро един изтъкнат баскетболен специалист – Людмил Хаджисотиров, каза в едно интервю, че преди да се създадат добри деца-баскетболисти трябва да произведем добри треньори. Това е първата стъпка, за да имаме добър национален отбор. Някъде нещо се чупи. Подобен анализ трябва да се състои, да бъде много честен, да се каже къде грешим, колкото и да не са добри някои изводи за хората от футбола.
- Таланти имаме, но в чужбина не пробиват. Нямаме новите Стоичков, Костадинов, Пенев, Балъков, Лечков…
- Таланти има, но за да не успеят навън, значи тук не се е работило достатъчно добре с тях. Цялостната система на нашия професионален футбол за мен има много пробойни.
- Защо си от ЦСКА?
- При мен историята стана лесно. Цялото ми семейство бяха левскари, също и баща ми, Бог да го прости. Но той направи една грешка – заведе ме на мачовете на ЦСКА с „Ливърпул” и с „Байерн” (Мюнхен) през 1982-а. И на тия мачове, когато видиш как ЦСКА отстранява „мърсисайдци” и как прави на „Байерн” 3:0 до 18-та минута, няма как да не станеш фен на ЦСКА. Стечение на обстоятелствата по най-добия начин.
- Как ще коментираш представянето на ЦСКА през сезона?
- Играта на отбора през пролетта не ми хареса и ако критериите ни са един мач в Разград и едно полувреме с „Локо”-София за цял сезон, значи много сме свалили критериите. Хайде, да оставим резултатите, но играта беше мъчителна. Когато приятели и колеги левскари ми казват, тази спечелена купа ще ви заблуди, ще видите. Хваща ме яд, защото ти си се старал и си успял, а някой, на когато щастието не му е пълно заради ЦСКА ти каже нещо такова, не можеш да го обориш. За мен периодът на експерименти приключи с шампионската титла на „Левски”. И ЦСКА може и трябва да се поучи от това, кото направиха „сините”. Дано този нов стадион да даде тласък и нов етап в развитието на ЦСКА.
- Нерядко сме оставали с впечатлението, че с Томислав Русев, отявлен фен на „Левски”, ще се „изядете” зад микрофона…
- Признавам, че през годините с левскари ми е било по-интересно да работя. С единомишленици по-малко спориш, няма тръпка. С Томислав винаги е било интересно да се заядеш, да поспориш. Айде, каране не, но сме спорили на висок тон. Много хора са ми казвали, вие го правите по сценарий. Но не е. аз не знам какво е да правим нещо по сценарий. Всъщност знам, защото съм завършил НАТФИЗ, но при нас сценарии няма. А и Томислав, и с Борето Савов, и с останалите колеги-левскари, знаят много, неотстъпчиви са, не падат по гръб и е удоволствие да спориш с тях. Фенове ми казват: „Не им се давай на тия!”. Но е много важно какъв гръб ти дава отборът. Ако е победил, добивам увереност, но когато падне – те са в силна позиция, а аз не мога да ги оборя. Но трябва да сме наясно, че това червено-синьо спортно противопоставяне в България е голяма ценност за футбола.
- Семейството ти как приема любовта ти към ЦСКА и понякога това, че любимият тим го измества на втори план?
- Вкъщи обичаме ЦСКА. Жена ми е от Варна и с нея беше лесно. Тя няма някакви футболни пристрастия, май от „Спартак” беше. Но бързо стана от ЦСКА, нямаше избор. Имам близнаци на 13 години – да са живии здрави. Синът стана много лесно армеец. От 5-6 години тренира баскетбол в ЦСКА, преди това тренираше футбол, но беше малко като Апостол Карамитев в „Любимец 13”… Баскетболът е неговият спорт.
- Какво очакваш от следващия сезон в нашия елитен футбол? „Левски” ще се хвърли да защитава титлата, „Лудогорец” ще се хвърли, за да се върне на върха. ЦСКА също…
- Задължително е „Левски” да се хвърли амбициозно за защита на титлата и първите стъпки, които прави в подготовката, показват, че са амбицирани да вдигнат нивото. ЦСКА задължително трябва да се бори за титла и задължително трябва да я спечели. Защото българският футбол вече е променен с титлата на „Левски” и ЦСКА трябва да се възползва от тази промяна на цялостната ситуация. ЦСКА има всички условия да успее да стане шампион. Ако през годините едно или друго условие липсваше и това се изтъкваше като оправдание,сега нищо не липсва. Всякакви оправдания трябва да бъдат забравени. „Лудогорец” обаче ми е много интересен казус. Продължавам да не мога да прогнозирам какво ще се случи с тях и какво ще представлява отборът следващия сезон. Има няколко пътя, които ще поемат и поне засега не бих ги отписал за каквото и да е.
- Има ли шанс твоя кум Ники Кънчев да влезе в студиото при теб, за да стане по-балансиран кантара „ЦСКА – „Левски”?
- Ники Кънчев, мой кум и кръстник на моите деца. За студиото не знам, но е хубаво популярни хора да бъдат използвани – това е световна практика и всеки клуб се гордее със своите популярни фенове, така че е хубаво ЦСКА да го използват - и напоследък го виждам, че е доста активен на тема „ЦСКА”, дори тия дни участваше в едно промо клипче за новия стадион и фенските карти.
- Карти добре, ама с това сканиране на вените…
- Ха-ха, аз се шегувам - абе дайте сега, ако трябва доброволно ще си дадем вените, стига в края на сезона да не ги режем…
- Христо Янев ли е точният треньор за следващия сезон? Той си е цесекар…
- Това с „цесекар” е така, но не трябва да е приоритет, когато се изтъкват качествата на даден треньор. Плюс това той разполага с чужденци-професионалисти в отбора, за кото ЦСКА е просто едно работно място. Отминаха онези години, когато чужденец до такава степен се увлича в даден отбор, че го прави от едната любов. Футболистите го правят заради заплатата и премиите, и това, че евентуално ще подпишат по-изгоден договор без значение от клуба. Разбира се, това че е армеец, е супер. Най-малкото, не трябва да му се обяснява, че ЦСКА трябва да бъде шампион. Аз искрено се надявам Христо Янев да успее. Дано да опровергае тези, които смятат, че има някакъв лимит в треньорските му качества. Това ще значи, че ЦСКА е успял. Да не забравяме, че самото ръководство бе поставено пред един почти невъзможен избор, даже направо невъзможен. Как ще махнеш треньор, който е изпълнил и преизпълнил двете основни задачи – спечелил си Купата, осигурил си участие в евротурнирите. Прекалено голям риск щеше да бъде да се назначи друг треньор. И нямаше да има никаква гаранция, че той ще успее. А ако не успее, ще тръгне цяла една лавина от недоволство и въпроси: „Защо махнахте Ицо Янев?”… Иначе за един стабилен ЦСКА си представям треньор с опит в западния футбол от средно европейско ниво, който да внедри нужния дух и модерни съвременни практики от Европа. Име, което сегашният собственик може да си позволи. Но вярвам, че и с Христо Янев може да се получат нещата.
- И ти показа професионализъм – макар и фен на „Ливърпул” написа куиз-книга за „Манчестър Юнайтед”…
- Но в България има куиз за „Ливърпул” – няколко години преди аз да започна колегата Станил Йотов го написа. Аз бих го направил днес в по-обогатен вариант. Но благодаря за комплимента. Аз много харесвам и „Барселона”, а написах книга за „Реал” (Мадрид). И ми е супер интересно да правя тези книги, защото те дават цялостен поглед върху историята на съответния клуб или национален отбор. И със сигурност са полезни за тези, които искат да научат и запомнят цялата история – да я запаметят по този начин. Там всичко е фрагментирано в къси отрязъци от текст и която и страница да отвориш, може да не четеш предишната… Та професионализъм-професионализъм, ама за „Левски” едва ли ще направя, ако трябва да съм честен.
Дочо ЧАНЕВ
Марин ИВАНОВ
