Социалните мрежи се създават и управляват от изключително интелигентни хора. Те знаят как да задържат вниманието ни, знаят как работи мозъкът ни и се възползват от това. Добре е и ние да започнем да осъзнаваме този факт. Нужно е да станем по-дигитално грамотни и да разбираме кога, как и защо сме манипулирани. Това коментира пред „Знаме” Георги Млеканов - организационен психолог, експерт в областта на мениджмънта, обучението и развитието на екипи и автор на книги по темата, часове след задържането и обвинението на инфлуенсъра Стоян Колев.
Какво ни чака?
- Инфлуенсърите няма да изчезнат. Напротив – броят им ще продължи да расте. Това също е заложено дълбоко в човешката природа – желанието да се показваме, да се заявяваме и да се чувстваме важни и значими. Проблемът е, че хората, които наистина притежават дълбоки знания и ерудиция, рядко търсят подобен тип публичност. В много случаи на преден план излизат хора, които извън дигиталния свят са емоционално бедни и празни, без особени възможности за изява чрез знания и умения, но в мрежата са намерили своята среда и възможност за изява – казва Млеканов. – Що се отнася до ИИ, много от научните статии, които разглеждат бъдещето му, ни казват нещо много важно. Ако не успеем да развиваме социални умения като личностно общуване, ефективна комуникация, публично говорене, емпатия, асертивност, критическо мислене и други, самият достъп до ИИ няма да ни донесе нищо особено. От друга страна, предвиждам и известна умора от социалните мрежи. Вече има хора, които използват телефони без достъп до интернет. В Австрия няколко хиляди ученици станаха доброволци в експеримент: един месец без телефон. После към тях се включиха и младежи и от други страни. Първите резултати показват по-добър сън, по-високо психично благополучие, по-добра концентрация и намаляване на симптомите на тревожност. Както всяко ново явление, и това постепенно ще се притъпи и отшуми, макар че вероятно ще бъде заменено от нещо друго.
Трябва ли да забраняваме социалните мрежи?
- Истинското предизвикателство пред родителите, учителите и обществото няма да бъде да забраняват социалните мрежи или да се борят с инфлуенсърите. Предизвикателството ще бъде да възпитаме деца и млади хора, които умеят да различават популярността от стойността, мнението от знанието и влиянието от авторитета. В крайна сметка бъдещето няма да принадлежи на тези, които прекарват най-много време онлайн, а на онези, които успяват да съчетаят технологичните възможности с човешките качества. Именно тази комбинация ще се превърне в най-ценния капитал на следващите поколения. Ако преди години инфлуенсърството се използваше предимно за реклама на продукти и компании, с навлизането на дигиталните платформи за кратки видеа този вид себепоказване претърпя съществена трансформация - защото намери своята аудитория, своите последователи. Като общество сме станали толкова пасивни и апатични, че прекарваме все повече време пред екрана, консумирайки съдържание с ниска познавателна стойност. Това ни предоставя удобен механизъм за проекция, прехвърляме върху другите онова, което не желаем да разпознаем в себе си, и така избягваме себерефлексията. Което, разбира се, ни устройва напълно.
Да, има хора, които създават съдържание с реална образователна и просоциална стойност,
те са положителните модели в тази среда, ако изобщо можем да говорим за ролеви модели в класическия смисъл. Но има и такива като задържания, чието поведение е не само деструктивно, но и потенциално увреждащо за психичното развитие - и то не само на децата. Виждате, че Европа тепърва осъзна необходимостта от ограничения в използването на социалните мрежи от страна на непълнолетните, но все още липсва ясна оперативна рамка. Преди повече от две години, когато написах книгата „Дигитална зависимост - наръчник за родители и учители“, посочих, че тази зависимост е по-тревожна от всяка позната до момента форма на зависимост. Но хората, от които зависи вземането на решения, все още не са интернализирали тази истина – казва Георги. – Така че да, защо пък да не забраним социалните мрежи? Миналата година Австралия въведе такава забрана и наложи санкции на платформите в размер на близо 33 милиона долара. Имаше несъгласни и недоволни и там, и навсякъде ще има. Но здравословното психосоциално развитие на нашите деца е несравнимо по-важно от недоволството на хора, които нямат реална представа за рисковете и дългосрочните последици.
А забраната на телефони в училище е абсолютно задължителна
В продължение на години се обръщах писмено към няколко министри на образованието с тази молба - вече се отказах. Убеден съм, че решенията по подобни теми трябва да се вземат от специалисти в областта на детската психология и педагогиката, а не под натиска на родителски групи, защото те бяха най-гласовитите противници.
Но е необходимо единствено всеки в системата да изпълнява своите функции. В условия на институционален хаос, при липса на ясни норми или при тяхното системно неспазване, наблюдаваме именно това, което виждаме: хора, размахващи оръжие, се превръщат в предпочитани идентификационни фигури за нашите деца. Това е закономерният резултат.
Промяна на нормативната база е абсолютно наложителна
и по отношение на платформите, и по отношение на изкуствения интелект. Засега никой не може да ни даде отговор за етичните стандарти, за интелектуалното авторство, за т.нар. халюцинации на AI системите, нито за това докъде се простират границите - ако изобщо съществуват такива. Тази регулаторна празнота не е специфична за България, но това не бива да ни служи за утеха.
Все пак да не забравяме, че всичко започва от семейството и когато родителите неглижират ролята си, детето неизбежно търси заместващ ролеви модел и тогава се появява някой като Стоян Колев. Нека повече родители осмислят следното: дълго ни учеха, че трябва да познаваме страховете на децата си, аз твърдя, че е също толкова важно да знаем от какво не ги е страх. Израствайки пред екраните, играейки игри с насилие, извършвайки рискови действия и убивайки виртуално, децата постепенно размиват границата между илюзорната и действителната реалност. Затова всеки родител е длъжен да познава и емоционалния праг на толерантност към риска у своето дете – допълва Млеканов.
Ангел АНАТОЛИЕВ
--230.jpg)
