12 000 операции 20 000 пациенти за 7 години го потвърждават
ПАЗАРДЖИК. От октомври 2019 г. д-р Георги Стоилов оглавява Хирургично отделение – едно от най-натоварените и със сигурност най-печелившото в многопрофилната областна болница. Освен да лекува и спасява хора, д-р Стоилов обича да помага и на животни.
- Д-р Стоилов как избрахте хирургията?
- Израснах в ямболското село Първенец. Учех във ветеринарен техникум и бях едва на 14, когато реших да следвам хуманна медицина. Това беше единственото ми желание. Винаги съм искал да помагам на хората, но започнах с операции на животни и спасяване на котки и кучета. Завърших „Медицина“ през 1996 г. в Тракийския университет. Работех извънредно в анатомичните зали, имах желание да изуча по-добре човешкия организъм. Дори изготвяхме анатомични препарати за обучение на другите студенти и извършвахме пластинация на органи – така иновативно създадохме нагледни учебни материали с истински органи, а не пластмасови модели. Участвах и в кръжок по експериментална хирургия. В продължение на 3 години експериментално оперирахме животни и извършвахме сериозни хирургични интервенции под ръководството на лекари, които впоследствие станаха професори и доценти. След дипломирането ми през 1996 г. страната беше обхваната от хиперинфлация, специализациите за млади лекари бяха преустановени за няколко години. Заплатите тогава бяха около 10 долара месечно. Наложи се да се върна в родното си село и да започна като общопрактикуващ лекар. През 2000 г., когато за първи път бяха обявени платени специализации, кандидатствах в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, в Клиниката по обща хирургия и колопроктология. Работех на пълен работен ден, без трудов стаж и без осигуровки. По това време вече имах две деца, а съпругата ми специализираше по същата наредба. Живеехме под наем и се налагаше да работя допълнително и извън болницата, за да издържам семейството си. Често се случваше децата да пътуват с мен в колата. Всяка година се явявах на конкурси за работа. А за една година трябваше да прекъсна специализацията си и отново да работя като личен лекар. През май 2005 г. придобих специалност, явих се на конкурс и започнах в Клиниката по гръдна и коремна хирургия, останах 8 години.
– Работил сте и като санитар и болногледач…
- Да, в болницата в Стара Загора, в Хирургичната клиника, в продължение на 2 години. На студентите се даваше възможност да работят като санитари и болногледачи. Тъй като исках да стана хирург, трябваше да познавам работата в Хирургичното отделение от самото начало. Чистил съм подове, разнасял съм храна, сменял съм подлоги. Нямаше дейност, която да ме отврати или да ме откаже. Имах ясна цел – да стана добър хирург, и трябваше да познавам работата в детайли. Основно давах нощни дежурства, за да съчетавам работата с обучението си в университета. Най-тежко обаче бе, когато завърших образованието си, в което вложих толкова труд и усилия, а държавата ни каза, че не сме необходими като лекари. През следващите 4 години не се виждаше перспектива за развитие. В такива моменти човек трябва да реши какво иска и да вземе трудни решения. Аз никога не се отказах от хирургията. Успях да превърна хобито си в професия, а това е едно от най-големите постижения в живота. Бях си поставил за цел да достигна нивото на професорите, които ме обучаваха, по отношение на сложността на операциите, които извършвах. В голяма степен успях.
– Как стигнахте до Хирургичното отделение на МБАЛ–Пазарджик?
- Дойдох в Пазарджик през 2016 г., след като загубих баща си, който беше тежко болен. Реших да напусна Пловдив и временно да започна работа на друго място. Така, почти на шега, се озовах в Хирургията на МБАЛ-Пазарджик. Попаднах в отделение с малко пациенти и сравнително ниска оперативна активност, въпреки че разполагаше с много добра апаратура. През 2019 г. се явих на конкурс за началник. По онова време отделението имаше скромни показатели. Но определено имаше капацитет.
– И успяхте да превърнете отделение с отрицателен финансов резултат в най-печелившото в МБАЛ.
- С много работа, професионализъм, човешко отношение и умение да мотивираш хората около себе си. От месец януари 2000 г. досега отделението е с най-високи финансови резултати в болницата и те постоянно продължават да се повишават. През последните 7 години сме оперирали над 12 000 пациенти, а за това време са преминали над 20 000 болни. Отделението ни е оборудвано като добра университетска хирургична клиника. Имаме и млади специалисти, обучени, повишават нивото си. През 2024 и 2025 г. резултатите ни покриват изискванията на министерството за трето ниво на компетентност. Амбицията ни е да получим официално одобрение за това ниво. Най-много обаче искам повече спечелени битки за живота на нашите пациенти.
- Да си поговорим сега за Вашите пациенти?
- Първият, който ми даде увереност, че съм избрал правилния път, бе мой съселянин от село Първенец. По време на юбилейно тържество той бе аспирирал чуждо тяло в дихателните пътища и бе получил остра асфиксия. Животът му беше в опасност. Тогава бях на 27 години. Повикаха ме в селски двор и трябваше да извърша животоспасяваща трахеотомия в полеви условия. След това го придружих в линейката и до болницата… От МБАЛ-Пазарджик мога да разкажа много случаи. Идват страдащи, оперираме ги и след като излязат от болницата и ги видя здрави и усмихнати, съм доволен. Няма да забравя април 2019 г., когато при нас постъпи 35-годишна жена, пострадала от паднало дърво върху автомобила, в който пътува на пътя Пазарджик - Белово. Тъкмо си тръгвах към Пловдив, когато ми се обадиха, че е докарана млада жена с много тежка политравма - черепна, гръдна, коремна, коремните органи извън коремната кухина, в шок, с множество фрактури на лицето. Смятаха да я транспортират към Пловдив. Върнах се веднага, бе в критично състояние в операционната. Взех решение, че ако я транспортираме, има опасност тя да не оживее по пътя. Трябваше да я спасим. Отстранихме далака и десния бъбрек, наложиха се доста и различни хирургични интервенции. Всичко, което направихме за тези 10 дни беше комплексно – дело на целия екип на Спешна помощ, Спешно отделение и другите отделения на болницата, не само на Хирургия. Ние бяхме, така да се каже, острието на машината, която работеше, за да бъде спасена жената. После за лицето на тази пациентка се погрижиха колеги в София. Сега тя е майка на две дъщери, вече има три внучета, работи и е пълноценен човек. Станахме приятели с нея и семейството й.
- С много пациенти ли се сприятелявате?
- С много сме запазили приятелски отношения и някои от тях мога вече да нарека приятели. Преди няколко години приехме пациент, койтое получил масивен инфаркт на червата с други усложнения - заболяване, което, ако не се оперира, завършва със смърт. Въпреки операцията, шансовете не са големи, но този човек беше опериран от мои колеги. Аз участвах във втората операция и с пациента станахме приятели. Той е много колоритна личност, самороден художник от Ветрен. Инициирах построяването на параклис в родното ми село - „Свети Георги“, а той нарисува безвъзмездно всички икони в храма. Мога да разкажа и за проф. Димитър Попов, който след дълго лечение по различни софийски болници, със сериозно заболяване на крайниците, го лекувахме при нас и му спасихме единия крак. Изключително ерудиран човек, с много висок дух, с когото също сме приятели.
- А разминаха ли се тазгодишните балове без сериозно пострадали?
- Покрай баловете винаги има случаи на травматизъм и младежко лекомислие и непредпазливост. И тази година отново имахме такъв случай. След катастрофа с несъобразена скорост приехме две момчета и две момичета, с разкъсани вътрешни органи. Двамата младежи бяха с контузии и по-леки наранявания, а девойките - едната с фрактура на ръката, а другата с тежка фрактура на ръката и разкъсване на коремни органи, разкъсване на черния дроб и масивен кръвоизлив, беше в спешно животозастрашаващо състояние. Беше оперирана и, за щастие, спасена от нашия екип. След това успя дори да иде на абитуриенския си бал.
– Има ли достатъчно лекари в Хирургично отделение?
- Щатът за лекари е зает на 100%. Аз съм най-възрастният. Предавам на по-младите колеги наученото в професията. Откакто съм началник в отделението, шестима млади лекари придобиха специалност „Хирургия“ и останаха да работят при нас, което е атестат, че то е живо. Оставям след себе си добре обучени хирурзи, налице е приемственост. Има и хора, които чакат да започнат работа.
- Но не отричате недостига на медицински сестри?
- Няма държавна болница или отделение, които да не се сблъскват с него. Той ще продължи да съществува поради обясними фактори. Ние предлагаме нормални условия за работа с най-високи месечни възнаграждения. Методиката за разпределение на допълнителното възнаграждение е одобрена от ръководството на болницата.
- А извършват ли болногледачи дейности и манипулации извън своите компетенции?
- Тази длъжност често се заема от студенти по медицина или здравни грижи. Те работят под контрола на медицинските сестри и лекарите. Това са децата на Пазарджик, които са показали високи резултати в учението и са бъдещи лекари. Това е стъпка към тяхното професионално израстване и те се справят отлично. И двама от работещите лекари в Хирургично отделение преди това са били болногледачи. Вече са много добри лекари. И аз вярвам, че един ден нашите болногледачи ще станат най-добрите професионалисти. По тази линия бяха отправени нападки към мен, включително на сесия на Общинския съвет от един човек, който удобно не спомена, че е бил пациент на Хирургично отделение, че е писал похвали в Книгата за похвали и оплаквания по време на пролежаването си, както и че жената, с която живее, е дисциплинарно уволнена от отделението. Но как се допуска да се изнасят данни от работата, които са представени изкривено и манипулативно? В разрез с всички морални, етични, медицински и човешки норми бе коментиран случай на пациент и беше вменена вина на болногледач... А що се отнася до споменатата пациентка, тя е жива, възстановена и насочена за специализирано лечение в друга болница. Всеки, който има съмнения за нормалността на работата в Хирургично отделение, да заповяда. За тези години отделението е проверявано неколкократно от ИА „Медицински надзор“, НЗОК, РЗОК. Имаме проверки от следствие, прокуратура, при които не са установени никакви нарушения. Не се обиждам на човешката агресия и негативизъм, приел съм ги като част от човешкия характер.
- Как се издържа на това темпо на работа?
- За мен това е най-хубавото в тази професия. Не ми тежи да ме извикат през нощта или когато съм в отпуска или на почивка. Идвам, за да помогна на човек, да спася живота му, даже не го приемам като работа, която ще ме умори и отегчи. Да, има стрес, но се решава с работа. Стресът не идва от работата, а от хора, които ти пречат да работиш.
- Баща сте на три деца и всички сте изкушени от медицината.
- Съпругата ми също е лекар – д-р Ива Стоилова. Големият ми син е ветеринарен лекар. Вече има и ветеринарна клиника, а в свободното си време аз дори му помагам да оперираме и спасяваме домашни любимци. Дъщеря ми е лекар, в момента специализира „Дерматология“. Най-малкият ми син беше абитуриент, показа отлични резултати на матурите и се надявам той също да бъде приет да учи за лекар.
