Татуировка с надпис „Майка“, убити приятели и малки братовчеди и взети на границата маротонки извикваха ту сълзи, ту усмивки
ЛЕСИЧОВО. Както „Знаме“ писа в предишния брой, в навечерието на Международния ден на бежанците – 20 юни, в Лесичово бе организирана вълнуваща среща с деца от Сирия, които живеят в местните центрове за настаняване от семеен тип. С разказите си те ту извикваха сълзи в очите на присъстващите, сред които и много деца, ту караха лицата им да разцъфтят в усмивки. С любопитство, но и с тъга, изпълнилите залата научаваха все нови и нови неща за своите нови приятели.
Абду, Низар, Мохамед и Хасан споделиха как са напуснали родните си места
Някои били с по-възрастните си братя и братовчеди, други – с напълно непознати. Низар е от град Хасака и си тръгнал от Сирия, едва 5-годишен, само с по-големия си брат. Мохамед е от град Хомс, Хасан - от Халяб, а Абду от село до град Халяб. Всички са ходили пеша в продължение на дни. Търпели са какви ли не несгоди. Понякога гладували. Не липсвали дори случаи да бъдат бити.
Момчетата си спомниха и за семействата си – всички са с по няколко братя и сестри, за училищата, в които са учили, за приятелите, част от които вече не помнят. С две думи - всички те са
деца, пораснали твърде рано
и видели неща, които дори на нас, възрастните, ни е трудно да си представяме.
Преди да дойдат в Лесичово, Абду, Низар, Мохамед и Хасан не се познавали. Запознали са тук. Макар да имат роднини в Германия и да се чуват се с тях, не желаят да напускат България. Признават, че у нас им харесва. Чувстват сигурност и са спокойни. Единият обаче иска да отиде в Пловдив, другият - в София, има желаещ и за Пазарджик.
И четиримата имат приятели тук.
15-годишният Мохамед дори получи награда от кмета на общината
инж. Серьожа Лазаров за доблестна постъпка. Преди време той намери и върна на собственика забравена банкова карта.
Освен с разказите си по време на срещата, момчетата трогнаха и със снимки от родните си места в Сирия преди и след войната, които прожектираха и показваха като презентация. Не скриха, че спомените им оттам постепенно избледняват с времето и че това ги натежава. Низар показа и татуировка която си е направил с думата „майка“.
Освен това, той призна, че още му е мъчно за „мъртвите приятели“. Мохамед пък разказа за свои малки братовчеди, които са били убили. Така най-често звучаха болезнените отговори на въпроса „Какво ти липсва най-много?“. Но те още веднъж напомниха на всички присъстващи, че думи като „мир“ и „свобода“ са свещени.
А днес момчетата са като всички останали тийнейджъри
Хасан се притесняваше от външното оценяване, Низар има приятелка, Абду е срамежлив, а Мохамед е като адвокат - всичко знае, все му се иска да е прав, шегува се непрекъснато, дори се оплаква, че на границата са му взели маратонките и си поискал същите.
От името на кмета на община Лесичово инж. Серьожа Лазаров, зам.-кметът Веселина Милкова подари на Абду, Низар, Мохамед и Хасан енциклопедии за България. Във всяка имаше лично писмо от г-н Лазаров. „Вие сте смели и смелостта ви е вдъхновяваща“, беше им написал той.
Накрая за всички имаше почерпка.
А в началото внимание бе обърнато и на Международния ден на бежанците. Той отбелязва годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за статута на бежанците и
солидарността към Африка- континента,
понесъл най-големите бежански кризи. Датата 20 юни е обявена за Световен ден в знак на подкрепа и уважение към силата и издръжливостта на милиони хора по света, оставили целия си живот зад гърба, за да спасят себе си и децата си от насилие. Денят цели да се напомни, че никой не е става бежанец по свое желание и че всеки може да се окаже в същата ситуация.
Представени бяха органите по закрила, държавните институции, международни и неправителствени организации. Както и видовете правна закрила.
Припомнено бе също така, че
българската история също и белязана от мащабни бежански вълни
След Освобождението милиони българи остават извън границите на Княжество България, след Илинденско-Преображенското въстание, след Балканските войни и Първата световна война, при Крайовската спогодба през 1940 г. През 1926 г. страната ни също е изправена пред икономически колапс и с помощта на Общество на народите тегли заем, за да построи т.нар. Шаронски къщи на бежанци - цели квартали в Бургас, Варна, Пловдив и на много други места.
Чужди бежански вълни, приети в България, са още Белогвардейците от Русия през 1919-1923 г., Еврейските бежанци през Втората световна война, Арменските бежанци през 1894-1896 и през 1915-1922 г. Да споменем и големите български исторически диаспори в Бесарабия и Банат.
Десетилетия по-късно Голямата екскурзия или т.нар. Възродителен процес, както и над милион българи тръгнали към Западна Европа през деветдесетте години на миналия век.
„Знаме“
