ПАЗАРДЖИК. Изложба живопис „Без багаж“ на пловдивската художничка Кристина Господинова отвори врати в галерия „Георги Машев“. Показаните 35 творби – маслени бои и акварел, отвеждат зрителите в красиви кътчета по света. Изображенията в картините са средство за връзка между материалното и вътрешните измерения на човешката душа. За авторката изкуството е надежда и духовна храна – в противовес на сивотата и забързаността на съвременното битие. „Без багаж“ е покана за далечни пътешествия, за търсене, за откриване, за опознаване на света около нас, ще признае Кристина Господинова пред „Знаме“.
- Как се роди идеята да съберете целия свят в една изложба, г-жо Господинова?
- Това е дебютната ми изложба, затова беше важно темата да ми е любима и достатъчно богата от художествена гледна точка. Пътешествията винаги са били моя страст и стремеж. Всяко едно място крие спомени, опит и преживявания, които са ме променили завинаги. Реших, че ще е страхотно, ако хората имат възможност да се срещнат с толкова различни места в рамките на една зала, и се надявам това да ги вдъхнови да пътуват, да са смели и отворени към света, да гледат на живота като откриватели. Земята е осеяна с чудеса, които си струва да видим.
- Коя е първата дестинация, която Ви накара да посегнете към четката и защо?
- Мисля, че първата е Менорка – „Тайни места“. Живях една година там и историята е доста забавна. Правихме международен проект за артисти в Испания и Франция, темата беше „Дон Кихот“. След дълго пътуване от Париж до Сеговия с групата спряхме за почивка след границата по изгрев на плажа на Сан Себастиан. Тогава реших, че ще отида да живея в Испания. По-късно ми се обадиха за друг проект с условието, че тръгвам до 15 дни и ще остана една година там, на остров, за чието съществуване не подозирах (Менорка). Събрах си багажа и тръгнах. Когато пристигнах там, се оказа, че седалището на приемащата ме организация е красива стара мелница. Картината е от едно малко плажче, на което ме заведе един от местните меноркини; то не е туристическа атракция, а е от онези места, на които ходят хората, израснали от деца там.
- При изображенията на кътчета от света какъв способ използвате – на живо, скици, фотографии, въображение или…
- В тази серия доста от работите са по снимки от пътуванията ми, събрала съм тези с най-голяма сантиментална стойност. Но това са пътуванията ми през годините и няма как да се работи от натура. Има и няколко, които са вдъхновени от определени места, но са въображаеми – те са в списъка ми за следващите приключения.
- Пейзажите на Исландия и Мароко променят палитрата Ви от студения Север до горещата пустиня…
- Точно това богатство ме накара да се спра на темата. От топлите гами на пустинните терени на Египет и Кападокия през студените тонове в китайската Венеция (в онзи дъждовен и облачен ден). Исках да имам възможност да изследвам различни хармонии, материи, светлинни ситуации и сюжети.
- Как балансирате между документалната точност на едно място и Вашата лична емоция като творец?
- В тази серия си поставих за цел да работя по-реалистично, въпреки това се постарах да пресъздам особеностите на всяко място и субективното си възприятие за него.
- Кое „камъче“ от българските кътчета Ви накара да ги поставите редом до екзотичните дестинации като Португалия и Испания?
- България в никакъв случай не е по-малко екзотична, просто я приемаме за даденост. Тук в Родопите съм срещала сърни и защитени видове, виждала съм светещия планктон на плажа „Корал“. Тракийският регион е олицетворение на плодородието, културата ни е древна, а историята ни – пълна с достойнства. Иска ми се хората да се разходят по света, за да видят, че има много красоти, но и много мъка и мизерия. Може би тогава ще се сетят, че няма оправдание да не уважаваш и да не се грижиш с любов за родното. Екзотиката си е тук, трябват ни очи за нея.
- Как избирате всяка следваща забележителност от планетата, която да нарисувате?
- До голяма степен от това, с което разполагам като материал – не всеки кадър или спомен може да се разработи до завършена картина. Наблягам на местата, които познавам. Мисля, че не ги избирам, просто правя следващата и следващата, и си харесвам нови и нови места. Иска ми се да нарисувам всички и постоянно си харесвам поредната локация за вдъхновение.
- Крият ли тези картини Ваша лична история?
- Доста истории има в тях. Със съпруга ми се сгодихме на онези балони от „Круиз по Нил“ и се прибрахме с една от тези лодки. В Португалия бяхме на меден месец. В Назаре пристигнахме след цял ден премеждия и първо отидохме на брега да видим океана с едни от най-големите вълни в света, а той беше като огледало, спокоен, само в леките вълни, които стигаха брега, се усещаше огромната му мощ. Няма пътуване без спомени и те тайно проблясват между всяка маска на платното, някои споделям, други ще оставя в тайна, но те са там и разказват за себе си. Но картините са, за да отразяват този, който ги гледа, и се надявам да видите в тях вашите собствени истории.
- Мисленото пътуване за Вас бягство ли е или възможност да откривате себе си?
- Въображение – едно от най-забележителните качества на човешките същества. Дали с него ще избягаме от тежестта на ежедневието, или ще се обърнем към вътрешния си свят, то разкрива много за нас. Струва си да наблюдаваме къде се озоваваме в това мислено пътуване и какво преживяваме, има много прозрения, които се крият там.
- Кое посланието искате да предадете у хората, разглеждащи творбите Ви?
- Моето желание е да се събуди любопитството, приключенският дух и желанието за пътуване и откриване на света. Не само физически, а като начин на живот. Всеки ден е нов и във всяко до болка познато място се крият неща, които сме пропуснали да видим. Ако поне няколко от гостите ни не си направят резервация за следващото пътуване, значи не съм си свършила работата…
- Какво още да очакваме от Кристина Господинова?
- И аз не знам какво да очаквам от себе си, имам толкова много и различни идеи. Моята цел е да реализирам и материализирам това което се случва във въображението ми, само времето ще покаже какво ще излезе от там.
Кристина Красимирова Господинова – Тошкова е завършила художествена гимназия с графика и графичен дизайн, след това – НХА, със специалност „Дизайн за детска среда“ и педагогика. По-късно завършва и магистратура по живопис в НХА и следдипломна квалификация за инструктор по йога в НСА и Българската федерация по йога. Участвала е в различни международни проекти в Испания, Франция, Гърция, Турция, Германия и др. Има участия в различни съвместни изложби и конкурси, последните от които са Конкурсът на ДИКА за екзотични птици, на който получава трето място, и номинация на Трети международен младежки фестивал на акварела – Пловдив 2025 г. „Без багаж“ е първата й самостоятелна изложба.
Пенка МИХАЙЛОВА
