В селските групи шкембелии искат уважение от момчетата, но това е добра школа
СОФИЯ. От новия сезон ще стискаме палци на още един отбор във „В“ Югозападна група – столичният „Национал“ с треньор Станислав Катранков спечели за пръв път промоция не само в трета дивизия, но и в мъжкия футбол. Разговаряме с пазарджишкия наставник за пътя на младите „лъвчета“ и за дупките по този път. Катранков е старши треньор на мъжете и U 19 в столичния клуб „Национал“, а феновете на футбола знаят, че той е бивш футболист на „Хебър“ във „В“ и в „Б“ група, играл в професионалния футбол още с отборите на „Миньор“ (Перник), „Любимец“, „Ботев“ (Гълъбово), „Созопол“, носил екипите на „Локомотив“ (Стара Загора“, „Пирин“ (Разлог).
- Г-н Катранков, какви бяха изпитанията по пътя до баража с „Костенец“ на стадион "Искър" в Самоков, спечелен от вас с 4:2?
- Най-големите изпитания бяха в нашата окръжна група – София-град, защото там бяхме 17 отбора и изиграхме страшно много мачове, дори имаше и междинни кръгове. Голяма гонитба имахме с „Надежда“ (Доброславци) – бяха нашият основен конкурент и завършихме с равен брой точки, но по голова разлика ние станахме шампиони с голяма преднина. Вече се очертаваше крайното класиране и… в един мач те отбелязаха 17 гола. Без цяла година дори да са стигали до 10. В крайна сметка „Етрополе“ победи отбора от Доброславци след изпълнение на дузпи с 3:1 в другата квалификация. За мен отборът ни не е за Окръжната група, колкото и нескромно да звучи. Въпреки че сега в Трета лига ще ни е трудно, трябва да предизвикаме играчите, защото в мачове от така нареченото „селско първенство“, когато в 20-та минута резултатът стане 4:0, мотивацията на играчите рязко и драстично спада. Особено при млади футболисти като нашите. Затова сега използвахме нечетния брой отбори в Трета лига, за да правим често контроли през сезона, за да бъдат в оптимална форма и мотивация. Тази промоция ни коства доста труд, и на щаба, и на футболистите. Защото миналата година не влязохме буквално за една точка. Сега успяхме, но през цялото време не сме спрели да играем и да мечтаем за това първо наше участие в Трета лига и при мъжете. В началото стартирахме от „Б“ Окръжна - тогава бях помощник-треньор, после влязохме в „А“ Окръжна група, а след 4-5 кръга колегата замина за Саудитска Арабия. И сега във втория ни сезон в „А“ ОФГ успяхме да пробием в Югозапада. А на въпроса за изпитанията - селската група не я пожелавам на никого. Там има отбори от закоравели и обръгнали футболисти с шкембета, които искат да „респектират“ младите си опоненти на терена. Изнервят се като видят младоците, че тичат пъргаво, подават си, изнервянето преминава в закани и псувни: „Къв си ти?“, „Ей, ти трябва да имаш уважение!“... Ама за какво уважение говорим – отсреща имаш човек, който ходи по тебе, рита те, псува те и ти трябва да му имаш уважение за това?! Беше трудно, но пък това е добра школа. Получи се добър колектив и именно това издърпа отбора – всеки по веригата имаше своя принос.
- Отборът е изключително млад, кажете повече за момчетата?
- Най-големият ни играч е 2003 набор, а най-малките, които играха и в баража (по време на първенството те си играха в елитната група до 18), са родени 2008 година. И най-малките момчета ще се подготвят с мъжкия отбор. И момчетата, които покажат ниво в контролите, ще бъдат картотекирани за трета лига. А тези, на които им трябва още работа, ще ги оставим да тренират всеки ден с нас и ще ги изпращаме за мачовете в отбор, в който реално да трупат мъжки мачове – в Окръжната група. Дали в софийската, дали в пазарджишката, имаме опции. Казвам „колектив“, но с всеки играч работим индивидуално. Например Коцето - за две години претърпя коренна промяна. Късен му беше пубертета, бе с голямо наднормено тегло, но виждаш как това дете „чете“ играта, как може да изпълни това, което искаш от него, че и повече. Реално пречката пред него бе чисто физическа. С тест за хранителна поносимост започна да си спазва препоръките, изключи някои храни, показа дисциплина и със следване на препоръките отключи пубертета, отключи растежа, свали килограми, израсна и сега цяла година играе елитна група до 18. Голове отбеляза, асистенции направи – сега разчитаме на него в трета дивизия. Момче, което слуша и вярва на треньора.
- Но родителите много-много май не слушат треньорите…
- Някои ослушат, но има и такива, които си гледат само техните деца. Но аз гледам общото - отбора, защото отборът ще направи добрия играч още по-добър. Ако се вглеждам само в конкретен играч, за да върви напред, колкото и да е талантлив, в един момент ще забие, няма да я има сработката с другите. Ако можеше само индивидуално, футболът щеше да се играе 1:1 и да е като щангите, бокса и тениса.
- Трета лига по-голям трамплин ли е за професионалния футбол от окръжните?
- Може би не. България е малка. В момента, в който някой някъде направи впечатление, веднага изниква някакъв интерес. И в момента имаме на проби момчета в професионалния футбол – надявам се при тях всичко да се развие по най-добрия начин. Видя ли някой в телевизионен мач, дай, Боже, да направи кариера в Първа лига, ще съм най-щастливия.
- Отдавна не сме виждали новия Владо Манчев, Гошо Петков, Сашо Тунчев… кое куца – базата, методиката, талантите?
- Има много таланти в нашата малка страна, но куцаме в доста направления. Не знам доколко методиката е сбъркана, но имаме и много млади, можещи, кадърни специалисти. Ето, нашият съгражданин Илиян Иванов стана треньор на годината за елитната група до 5 години. Треньор от Пазарджик, в „Левски“, с потенциал. Много колеги знаят много, надъхани са и си гледат работата. В същото време може би задачата им е най-трудна – да подготвяме футболисти за мъжкия футбол. Всеки казва Ямал носи „Барселона“ на гърба си, но това са световни звезди единици. Разликата от „Барселона“ до „Боровец“ е огромна. При всички положения отборът е важният, да, понякога звездата издърпва отбора, но пак ще кажа – „колектива“. За мен основният проблем са условията. Трябва да инвестираме в терени, съблекални, рехабилитатори, масажисти. Нито една школа няма басейн, да не говорим за сауна. На много места големи школи имат само по един изкуствен терен, на много места по тях има дупки. Твърдо съм убеден, че в годината преди влизане в мъжкия футбол е добре да се играе на трева. Ясно е, че трябва повече пари, повече поддръжка, но искаме ли добър национален отбор трябва да предоставим условия. Аз съм изумен – в Разград всички елитни групи играят на изкуствен терен, при положение, че имат невероятна база. На терена нищо няма да му стане. Пък и да му стане – затова е терен. А басейните – това е световна практика, ние искаме да изопачаваме нещата с някакви неспирни инжекции, с медикаменти, а може чисто и просто откъм рехабилитация да вдигнем нивото. Много по-щадящо е за стави, мускули, да работиш във водата, за да предотвратиш повторна травма. Има момчета на по 17 години, вече с мъжка мускулатура и по клубовете трябва да се замислят върху този елемент. Ние имаме масажист, който да обръща внимание и на отборите в елитните юношески групи поне веднъж седмично. Всеки си има някакъв лимит – колата я караш, но нали трябва да й смениш маслото и филтрите. А тялото на един атлет е доста по-ценно и сложно от една кола.
- Какъв е предварителния анализ на съперниците в трета дивизия?
- Има много корави отбори – с традиции в трета дивизия има тимове, които са там от 15 сезона и повече. Но вече сме посвикнали на тоя „въздух“ – въпреки че контролите са коренно различни, умишлено в последните две години съм им правил основно контроли с отбори от Трета лига. Като сме опитвали всякакви трети лиги. От Берковица до Кюстендил, до Раковски и Пловдив, до Хасково, с израелски отбори сме правили всяко лято международни спаринги. Да, друг ще е зарядът в официалните мачове, но тъкмо ще има накъде да напредваме. Имаме добър трамплин.
Дочо ЧАНЕВ
_[ZNAME]--230.jpg)
