Репортаж от Мондиал’2026
Стадионите: Добре дошли в Америка
За фенове по цял свят е много вълнуващо да гледат футболни мачове в САЩ, Канада и Мексико. Стадионите са много красиви и поддържани, с огромни светлинни табла и екрани. В Мексико организаторите подредиха около 80 хиляди мексикански знамена по седалките преди мача с Англия, да ги развяват феновете. Стадионът в Монтерей, Мексико, пък се намира до планински район и гледката от него показва красиви зелени възвишения над трибуните, които накараха някои фенове да се усъмнят, че снимките на този стадион са генерирани от ИИ. Ванкувърският стадион също предлага внушителни гледки и има подвижен покрив, който създава неповторима акустика.
В САЩ стадионите имат и големи зали, в които фенове с някои видове билети, или пакети от билети, могат да пийват и хапват 3 часа преди и 2 часа след мача (на сянка и с климатик!) както и да получат сувенирен подарък с логото на ФИФА за спомен. В тези зали има диджеи, големи екрани, жонгльори, фотографи. Има и художници, които могат да ти нарисуват на лицето който и да е флаг на страна участник. Цените на билетите от този вид започват от около $1500. Много от тях се предлагат с намаление на някои корпорации и работодатели, ако закупят по-голям брой наведнъж; по този начин и аз се добрах до два такива билета заедно с мои колеги, тъй като работодателят ми имаше известен брой от тях за служители и клиенти (но не и за семействата на служителите). Отидох пред стадиона около 4 часа преди мача и 3 часа преди началния сигнал първо минах пред метален детектор като си носех всичко в малка прозрачна чанта, както е задължително, а след това през специален вход ме пуснаха в залата - тя е до трибуните за гости с тези специални билети. На входа на залата стояха сервитьори с подноси с чаши шампанско, а в самата зала имаше няколко различни бюфета с топла храна, барове, които предлагат коктейли и други алкохолни напитки, и много места за сядане с маси. Ледът за коктейлите беше във фирма на футболна топка, а храната и напитките можеше да си занесеш и на трибуните (само че алкохолът задължително се пресипва в пластмасова чаша). Най-хубавото е, че след мача можеш да останеш два часа в тази зала, също с достъп до храна и напитки, за да ликуваш или тъгуваш, и да избегнеш задръстванията, докато хиляди фенове напускат стадиона.
Интересното е, че някои билети без достъп до зала също се продават за над 2000 долара, особено тези, които се препродават, но не само те. Тоест понякога скъпите билети излизат по-евтини, защото включват храна и безплатен паркинг. Любопитно е също, че билетите за мачовете в Сиатъл и Ванкувър бяха около три пъти по-евтини от тези в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Атланта или Маями. В Хюстън и Далас също имаше по-евтини билети, но там температурите през лятото са изключително високи, слънцето е много силно и не е за всеки фен да стои навън преди залез слънце. Голяма част от жителите на тези градове не излизат през деня и ако го правят, просто отиват до гаража вкъщи или на работа, за да се качат на колата си.
За съжаление в Далас е станал и малък гаф: местен полицай буквално се нахвърлил върху член на екипа на Египет, докато египтянинът снимал дете с един от играчите на Египет. Полицаят смятал, че това е фен без пропуск, който прави снимка без разрешение. Стигнало се е до намеса на консулството на африканската държава, след което полицията в Далас поканила делегацията на Египет на кратка среща с храна и напитки, където се разменили подаръци и доброжелателни изказвания.
Като цяло мачовете се състояха до този момент при пълни стадиони. На срещата между Парагвай и Германия например присъствахме около 64 000 души. Точният брой беше изписан на светлинното табло в почивката преди дузпите. Била съм на мач в Бразилия с 65 000 фенове, на който ми казаха, че 5000 от тях са влезели на стадиона без билет. Де да можеше да се промъкне човек из американските стадиони! Уви, вероятността е нищожно малка. Стадионът гъмжи от полицаи и охрана.
Много приятно беше обаче, че преди да започне мачът между Ирак и Норвегия в груповата фаза на най-големия екран на стадиона в Бостън показаха компилация от кадри от първенството през 1994-та, сред тях и гола на Стоичков срещу Германия. Като видях Стоичков на този екран, толкова се развълнувах, че направо му простих, че никога не е играл за отбора на Левски...
Фенове: Шотландия даде урок как да си луд фен
Феновете на отборите в България и по света имат много да научат от агитката на Шотландия, които се появиха в Бостън с карирани полички, отидоха на бейзболен мач с местните хора след като спретнаха цяло шествие пред бейзболния стадион с няколко гайди, а след мачовете се покатериха по статуите из града, за да им сложат оранжеви конуси от строежи на главите като шапки. Видеоклипове с мъже в поли, които се качват с конус в ръка по паметници из центъра на Бостън се появиха из всички медии и няколко седмици вече им се смеем.
Още през първата седмица на шотландското нашествие кръчмите в Бостън също се оплакаха, че бирата им е свършила, като коментираха, че никога не са виждали такива купонджии, дори и на деня на Свети Патрик, когато бостънските ирландци празнуват неудържимо. Тук е мястото да кажа, че бирата в бар не е толкова скъпа, колкото бирите по 25 долара на стадиона, а и шотландците са си малко като габровците, хем пестеливи, хем страшни зевзеци.
Накрая Бостън стана “побратимен” град с Глазгоу, а феновете и местните жители си писаха писма един до друг в социалните медии, за да си благодарят за веселото прекарване.
Норвегия: Любимци на света
Всички, дори и лудите шотландци, са единодушни, че отборът на Норвегия е много силен и съставен от истински спортсмени и добряци. Норвежките играчи, които ще се сблъскат в европейски четвъртфинал в неделя с Англия, с часове даваха автографи преди и след мача си с Ирак от груповата фаза. Имах удоволствието да наблюдавам на място колко са скромни, усмихнати и приятелски настроени към всички, много съсредоточени и сплотени. Също толкова силни и вдъхновяващи са и норвежките фенове. По стадионите правят много красиви вълни, а когато се движат заедно все едно гребат, усещането е, че могат да преместят стадиона. На мача с Ирак до нас се оказа сериозна агитка иракчани с два тъпана и с инструменти, подобни на зурни. Но двете момченца на по около 8 години от Норвегия зад мен стояха прави през целия мач и ги заглушиха напълно. От преживяванията с норвежците се замислих за това, че всеки човек заслужава да види детето си толкова много да се радва на любимия отбор. Норвежките фенове също разбиха стереотипа, че скандинавците не са емоционални: на мача с Бразилия норвежката Принцеса Ингрид Александра подскачаше високо във въздуха и отиде да прегърне играчите в съблекалнята, а съпругата на треньора на Норвегия плака с глас.
Сензационното отстраняване на Бразилия ми показа един норвежки отбор, който не само е физически подготвен, но и е в истински мир със своите собствени емоции и демонстрира желязна концентрация. Интересно беше, че в края на мача вратарят на Норвегия проведе диалог с Неймар на испански (те играят заедно в испанската лига).
Неймар преди дузпата: Къде я искаш?
Вратарят: Аз ще я парирам!
Неймар след дузпата: От мен: не!
Ние видяхме един изключителен играч, Неймар, който наистина никога в живота си не се е съмнявал в себе си. А може би ако се беше съмнявал, макар и за малко, щеше да бъде още по-добър футболист. И ако Бразилия беше изработила по-удачна защитна тактика, те щяха да спечелят този мач. Норвегия победи, защото подходи и смело и уверено, но и логично и много внимателно.
Стисках палци на Норвегия, за да може Ерлинг Холанд да има шанс за още голове и за златната топка, а феновете да продължат да гребат напред!
Други фенски моменти: Европейци тръгнаха пеша по магистралата
Норвежците могат да гребат, но много футболни фенове бяха забелязани да ходят пеш, за голяма почуда на американското население. Повечето американски градове имат малък брой пешеходни улици, нямат и добър градски транспорт, за всяка малка задача се тръгва с кола.
Цените на такситата до стадионите обаче се вдигнаха многократно и европеецът реши, че няма да се даде току-тъй да го одере жив някой, който сигурно дори печели повече от него самия. Така до мантинелата по магистралата в Бостън се появиха в стройни редици и норвежки, и германски, и шотландски фенове, които отидоха на малък поход до стадиона. Ако ви кажа, че и храна си носеха в найлонови торбички по този поход, няма да излъжа. Да не мислите, че само българинът пести.
Парагвай срещу Германия: Понякога мечтите се сбъдват
Ако феновете са готови да изминат километри пеш до стадиона по трасе без тротоар, то отборът на Парагвай беше готов на бос крак да обиколи света. Има късмет във футбола, има и случайности, и съдийски грешки, и малшанс при контузии, и от всичко по много. В мача на Парагвай обаче такива неща нямаше: там игра с пълно сърце само един отбор. Един голям отбор, от една малка държава, който излезе без никакви предимства освен способността си да вярва и мечтае. Повечето от нас на трибуните не вярваха, че Парагвай може да победи. Да, но тези момчета вярваха цели 150 минути (в колко отбори играчите спират да вярват още по средата на мача?). Към края на първото 15-минутно продължение вече бях повярвала и аз, към края на второто продължение извиках силно: “Още две минути! Остават ви две минутиииии, давай Парагвай!”. Няколко души около мен избухнаха в смях, сред тях и баща и син руснаци, които викаха “Давай, давай” за Германия. Когато обаче Парагвай излезе за дузпите, въздухът на стадиона сякаш замръзна. В тези минути ми се стори, че чувам мислите на футболистите от Парагвай преди да бият дузпите и че те си мислеха: “Аз ще вкарам тази дузпа, а след това светът може и да свърши, ако ще!”… Победиха! И себе си, и света.
В края на този мач се замислих и за това, че българският национален отбор беше по-силен от сегашния отбор на Парагвай, когато ние победихме Германия. Имаме добри футболисти и сега, а защо май някак сме спрели да мечтаем?
Кабо Верде: Повече от мечта
Представянето на отбора на малката страна Кабо Верде (известна и като Зелени нос) не е само сбъдната мечта, то е смесица между сън и някакъв напълно неочакван, но реален, пълен триумф на доброто. Доброто, може би тук трябва да е с главна буква, то е най-истинското човешко Добро.
Този отбор замина за световното под съпровода на песен, писана специално за тях, под заглавие “Нашият час вече дойде.” В нея се пее, че тяхната държава се намира “между звездите и Атлантическия океан”, че там звучи “песента на свободата”. Отборът се нарича “сините акули”, безспорно най-хубавото название след това на Босна (босненците са “змейовете”). Когато сините акули направиха равен мач с Испания, вратарят им Жосимар Диаз по прякор Возиня (Бабичката) спаси 7 удара към вратата. После той излезе пред журналисти и сподели, че е започнал да тренира футбол чак на 25 години, че баба му и дядо му да го изгледали като дете, но вече не са живи, а майка му не е успяла да получи виза, за да дойде да го гледа в САЩ. Това откровение докосна сърцето на американския конгресмен Хакийм Джефрис, чийто прадядо е емигрант от Кабо Верде. “Всяка майка заслужава да гледа своето дете, когато то играе на Световната купа”, каза той. По негова инициатива американските власти се задвижиха, дадоха визата на майката бързо и в Маями кацна госпожа Кандида Евора, една скромна, отрудена жена, която се оказа в полет между океана, звездите и слънчевите лъчи на майчината любов и надежди. Междувременно в клип в Инстаграм Возиня разказа колко се гордее със своята страна и народ, колко е красива природата на Кабо Верде с много плажове, зеленина и водопади. Говори за тяхната музика, сподели и за местната храна, която обича. Две от ястията са популярната и в Бразилия фейжоада (буквално “бобеница” от думата за боб, представлява варен боб с наденица) и качупа (постна каша от царевица, боб, сладки картофи, зелени банани, зеле или други зеленчуци; може да се прави и с месо или риба, но тогава се казва “качупа за богати” ). Накрая на интервюто Возиня каза: във футбола може да се случи всичко, но нашата цел е винаги феновете на Кабо Верде да се гордеят с нас.
Не е чудно за мен, че с тази цел и мироглед сините акули достигнаха 3:2 с Аржентина в един от най-динамичните и красиви мачове в цялото първенство. “Моите съотборници заслужават да играят в най-добрите футболни лиги по света”, каза след мача Возиня, който вече има над 26 милиона последователи в Инстаграм.
Техният час наистина настъпи, извисиха се като звезди, и то на крилете на човешката доброта.
САЩ: Правилата са си правила, но само за другите
САЩ междувременно победи босненските змейове в един мач, който, за съжаление, беше скучен като мачовете на Канада и Австралия.
Затова пък бюрократите спретнаха скандал, малко да подлютят мезето (все пак този мач се явява мезе) преди големите двубои. След като Фоларин Балогун от САЩ щракна с бутонките крака на босненски играч, американците бяха недоволни, че съдията използвал VAR, и то на забавена скорост, за да определи дали да даде червен картон. Повтарям, САЩ са бесни, защото е ползвана технология и се е видяло нарушение, което си е налице, но без технологията е нямало да се види! Останалото го знаете. Тръмп звъни на шефа на ФИФА Инфантино. И хоп, ФИФА решава, че Балогун не е наказан... Пълна и катастрофална гавра с правилата и с доверието на отборите и феновете към ФИФА. Абсолютен крах. Има и друга интересна подробност и тя е, че този играч на САЩ е роден от майка нигерийка, която жиееела в Лондон, но дошла като турист в Ню Йорк. Лекари в Ню Йорк я прегледали по спешност и забранили да лети обратно към Лондон, където пребивавала по онова време. Неизвестно е защо е дошла в напреднала бременност. Бащата също е нигериец, пребиваващ в Лондон. Но майката е родила в САЩ и така синът получава американско гражданство. Точно такъв вид получаване на гражданство, заради раждане на територията на страната от не-гражданин на САЩ, републиканците искат да забранят. Но не и за този играч, разбира се. Правила и принципи няма, за тях правилно изглежда е само това, което им изнася към момента.
А сега накъде?
Надявам се отбори, федерации и фенове по цял свят да се обединят в желанието си да запазим доверие в съдийството и вярност към правилата. Всичко друго би било подигравка с футбола и със спортсменството, отказ от желанието за достойна игра. Потъпкване на труда и мечтите на всички.
Страстта към футбола впримчи каубойската нация, но понякога човек може да се хване в капана на собственото си ласо. Сега те са обградени с въже от несправедливост. Иначе прогнозирам финал на Аржентина или може би Норвегия… Надявам се, с Испания. Стискам палци на Мароко срещу Франция.
Александра ГРАШКИНА
