1--900.webp)
Васил Попов разкри тайни от „българския Туин Пийкс“
ВЕЛИНГРАД. Как се ражда една история? От стара легенда, случайно чута дума или от разговор с възрастен човек, който пази паметта на едно село? На тези и още десетки въпроси отговори писателят Васил Попов по време на срещата си с читатели в Кафе-клуб „Читалнята“ към НЧ „Отец Паисий-1893“. Литературната вечер бе част от Велинградските празници на културата и се проведе по инициатива на читалището,
след предложение от един от активните читатели на библиотеката
За нея пред „Знаме“ разказа председателката д-р Силвена Байракова.
- Още с първите си думи Васил Попов спечели публиката. Не с ефектни фрази, а с неподправеното си чувство за хумор, с непретенциозното си излъчване и с онази лекота, с която умее да разказва - също както пише. Срещата премина неусетно между смях, въпроси, любопитни истории и разговор за българските легенди, митичните същества и старите ритуални практики, които оживяват в книгите му.
Малцина знаят, че преди литературата Васил Попов завършва екология и
няколко години работи за телевизионния канал National Geographic
Любовта към природата и фотографията го отвежда из различни кътчета на България, а интересът към народните вярвания се оказва много по-стар, още от детските му години.
По време на разговора авторът сподели, че именно тогава се заражда увлечението му по българския фолклор. Години по-късно стига до идеята, че древните митологични образи могат да получат нов живот в съвременната литература, но
не като музейни експонати, а като герои, които говорят на днешния читател
Така се ражда „Мамник“ – първо като аудиороман в Storytel, а след огромния интерес и като книга. Телевизионната екранизация превърна поредицата в едно от най-разпознаваемите заглавия в съвременната българска литература, а след нея излизат „Лехуса“ и „Аждер“.
Особено впечатление направиха разказите му за творческия процес. Васил Попов говори за героите си така, сякаш са живи хора. С усмивка сподели и любопитни случки с читатели, които спорят за съдбата на персонажите или го разпитват дали зад някой от тях не стои истински човек.
Един от най-интересните моменти в разговора беше разказът за района на Трън, откъдето произхожда семейството му. Именно там, сред селата, старите думи и местните предания, намира вдъхновение за част от света на „Мамник“. Неслучайно
село Филиповци вече шеговито е наричано „българския Туин Пийкс“
– заради мистичната атмосфера, легендите и усещането, че зад всяка история се крие още една.
Публиката във Велинград не пропусна възможността да разговаря с автора и за необичайните заглавия на книгите му, за символиката на фолклорните образи и за това как забравените български вярвания могат да звучат изненадващо актуално и днес. Именно тази лекота, с която Васил Попов превежда читателите между миналото и настоящето, превърна срещата в истинско литературно преживяване.
В края на вечерта пък писателят зарадва почитателите си с новината,
че следващата книга от поредицата,„Караеврен“, вече достъпна като аудиороман, очаква печатното ѝ издание до края на годината.
Срещата с Васил Попов показа, че съвременната българска литература може едновременно да бъде увлекателна, мистична и дълбоко свързана с корените ни. А когато авторът умее да разказва така, както пише, вечерта неусетно се превръща в пътешествие – из легендите, през въображението и обратно към самите нас. Велинград със сигурност ще очаква следващата среща с Васил Попов. Защото
след такива вечери човек не си тръгва само с автограф,
а с усещането, че зад всяка стара легенда може би наистина се крие зрънце истина, убедена е д-р Байракова.
Във Велинград дипломираният еколог не пропуснал да посети и паметната плоча на своя съименник – лесничеят Васил Попов, известен със своята борба срещу незаконната сеч. Снимката си от това място, която младият автор веднага сподели в социалните мрежи, предизвика много реакции. Ето и текстът на поста: „Наричат го пазителят на българската гора.
Заради своята неподкупност бива убит в село Лъджене,
сега квартал на Велинград. Минах покрай паметната му плоча. Има нещо в това име явно. Добре че и лесничей не съм, защото някои хора щяха да получат инфаркт от съвпадението на имената вече. Макар че образованието ми по екология и опазване на околната среда донякъде ни сближава… В началото на ХХ век биват убити стотици български горски служители. Защото са били неудобни. Има сюжет в това. Може някой ден някой писател да напише книга…“
В нашия край писателят Васил Попов разгледа още музея в Дорково, както и крепостта Цепина. Нямаше как да си тръгна от тази част на Родопите и да не отида да видя пак гледката от крепостта Цепина, коментира той. А за земеслонът (мастодонтът) от Дорково твърди, че го е подготвила за срещата с Гимли.
Мария ДЪБОВА
