В навечерието на Мондиал’2026 „Знаме“ направи анкета сред футболни хора кой ще играе на финала и кого виждат като световен шампион. Някои от тях познаха (част от тях – не за пръв път) и това бе повод да ги помолим за кратък коментар на финала и за пътя към него.
.jpg)
Иван БУТРАКОВ – ЦАРЕТО, футболна легенда на Пазарджик: Испания заслужаваше титлата още след първия мач
Гледам футбол повече от 80 години и за мен Испания беше най-постоянният отбор в целия турнир. Не спечелиха само финала - те заслужиха титлата с играта си още от първия мач. Хареса ми дисциплината, спокойствието с топката и това, че играха като истински колектив. Във всеки двубой показваха характер и не изневериха на стила си. Затова още преди първия съдийски сигнал казах, че точно Испания ще стане световен шампион.
Аржентина много ме разочарова на финала. Не можеш да играеш за световна титла и да нямаш нито един точен удар към вратата. Липсваше идея в атака и не показаха нивото, което се очаква в такъв мач. А грозните сцени и излишното напрежение по време и след срещата не подхождат на финал на световно първенство. Финалът трябва да бъде празник на футбола!
Кирил ВАСИЛЕВ, бивш футболист, голмайстор №1 за „Хебър“ в „А“ група:
Феноменална Испания!
Какво беше представянето на Испания? Феноменално, поради което закономерно и безапелационно станаха световни шампиони. Същевременно, това е един отбор, изграден от млади футболисти най-вече, които тепърва ще показват пълния си потенциал и блясък. Отбор с един треньор, който вдъхва вяра на своите избраници. Добър колектив. Най добрата защита, средна линия, която умее да притежава през по голямата част на мача владеене на топката, респектиращ вратар, но дори резервните вратари са на неговото ниво. И нападение което може да матура всяка защита. Макар че липсваше, както казах и преди, един мой любимец - Фермин Лопес. Всичко това е плод на много труд постоянство и вяра. В Испания спортът е държавна политика и всичко се прави в името на това да се спортува, да се радват хората на добър спорт, но и да участват в него. Това е манталитет. Що се отнася за пътя им към финала, макар че започнаха с равенство в първия мач – 0:0 с Кабо Верде, и хвърлиха изненадата, след това испанците спокойно и уверено спечелиха групата. В елиминации не бяха затруднени освен, че получиха единствения гол в своята врата (срещу Белгия на четвъртфинал, б.р.). На полуфинала с вяра в себе си, спокойно преодоляха сочения за фаворит звезден отбор на Франция, а финалът… Е, финалът беше едно безапелационно надиграване и заслужен успех срещу бившия световен шампион Аржентина, водена от господаря на футбола Лео Меси. Испания извървя пътя до върха като световен шампион съвсем заслужено и това бе закономерен венец на изминалия мондиал.
Янко АНГЕЛОВ, капитан на „Хебър“:
Двата най-заслужили отбора играха на финал – не исках да свършва
Моят поглед върху финала е, че мачът се разви точно както очаквах – с контрол от страна на Испания над Аржентина, но не и с чак такава убийствена доминация. Все пак говорим за финал на Световно първенство, в който се изправиха един срещу друг първият и вторият в световната ранглиста на ФИФА – нещо, което не се беше случвало досега. Освен това, видяхме сблъсък между действащия световен и шампион на Копа Америка – Аржентина, и европейския шампион – Испания. Според мен именно това бяха двата най-заслужили отбора да играят на този финал. Испания тотално надигра всичките си съперници, с изключение на първия си мач срещу дебютанта Кабо Верде, който беше доста колеблив за Ла Фурия Роха. Аржентина, от своя страна, нямаше такава доминация над своите съперници, но показа характер и непримиримост във всеки един мач. Два от двубоите си спечели след продължения, а други два – след инфарктни обрати в редовното време. Разбира се, с огромната заслуга на великия Лео Меси. Гледах и се наслаждавах на този финал и не исках да свършва, въпреки че липсваха голове. Имаше огромен заряд и напрежение, защото във всеки един момент можеше да се случи нещо решаващо. Във футбола това, че контролираш мача през по-голямата част от времето, невинаги означава победа. Един миг невнимание, една загуба на концентрация, неочакван гол, отсъдена дузпа или червен картон могат напълно да променят развоя на срещата.
Не мога да кажа, че Аржентина беше слаб отбор във финала. Очаквах с техния буен нрав да се опитат да накъсат ритъма на мача, да го изнервят с агресия, провокации и повече нарушения и да не позволят на Испания да владее топката по начина, по който обича. Според мен обаче това не им се получи и голяма заслуга за това има именно испанският отбор. Испания е отбор, който за мен е шаблон за съвременен футбол. Играчите винаги подават в правилната зона, в точния момент и към свободен съотборник, който не е поставен под преса. В защита се позиционират изключително бързо и правилно, а често изглежда, че мислят и действат с един ход пред съперника. Футболът победи!
Илия ЛУКАЕВ, спортен журналист и футболен фен:
Големите фаворити често започват по-лежерно
Преди близо два месеца написах, че Испания ще стане световен шампион. Дори след 0:0 срещу Кабо Верде не промених мнението си. Причината беше ясна – огромният потенциал в халфовата им линия и фактът, че големите фаворити често започват по-лежерно световните първенства, преди да покажат истинската си класа. Испания заслужено и категорично стигна до титлата. Начинът, по който надигра Франция и Аржентина, беше впечатляващ. Контрол, качество, характер и футбол от най-висока класа – просто нямам думи.
Познах и за Норвегия, че ще бъде приятната изненада на турнира . Изгледах около 90% от мачовете и мога да кажа, че това беше едно от най-равностойните световни първенства. В много срещи всичко се решаваше от дребните детайли и от гениалността на големите футболисти в ключовите моменти.
И накрая – най-важното е, че въпреки всички политически теми и скандали около турнира, накрая победи футболът. Именно това ще остане в историята.
Христина ЙОРДАНОВА, спортен журналист и анализатор:
Разумът и сърцето са две различни планети
Две различни планети са разумът и сърцето. Доказаха го дисциплинираната Испания и страстната Аржентина с цялостното си представяне на Мондиала. Преди месец започнах да се вълнувам с фланелката на Испания, сега завършвам турнира с тази на Аржентина и с отбора на Скалони в сърцето. Ако проследим сухата статистика, Испания си заслужи титлата, тъй като бе отборът с най-добрата защита – само 1 допуснат гол, а в прекия двубой за трофея обезличи съперника си. Мислех, че не се е родил такъв, но наставникът на иберийците Луис де ла Фуенте доказа, че само той може да обезоръжи най-добрия футболист за всички времена. Професорът в дисциплините „Еволюция на футбола“ и „Изграждането на отбор“, и преподавател в тези дисциплини на самия Лионел Скалони, по време на курса за треньорски лиценз каза пред "Гардиън" преди първенството: "Нищо не ни беше дадено даром. Всичко е работа, работа и още работа". И в края на пътя, който явно късметлийски започна с успех над България в София в квалификациите, го доказа отново. Неговата Испания имаше 20 голови удара срещу 0 за най-доброто нападение на турнира. Той направи и от резервите си войници и убийци. "Моята работа е да създавам бъдеще, да оформям хора. Става дума за възпитание, ценности, принципи. В този смисъл съм повече от треньор", добави испанският „генерал“ в интервюто си за „Гардиън“, доказвайки думите си и на дела. Той вече е бащата на новите световни шампиони! Луис де ла Фуенте спря гения Меси. Щастлива съм за Испания и от друга гледна точка – треньорът призна, че винаги е харесвал Кройф, който промени философията на футбола в Барселона. Отново да отбележим, че цели 8 от играчите на Испания са звезди и на каталунците.
Това първенство мога да опиша с едно заглавие на Педро Алмодовар, но то не важи за испанците. „Болка и величие“ беше за Аржентина и най-вече за най-големия в историята – за Лео Меси. Толкова обичам това момче, толкова щастие ми е донесъл, че си пожелавам някой ден до края на живота си да го намеря и само да го прегърна. Много силно! Плаках с него след финала и плача от дни. Не беше честно. Това световно мога да сравня само с онзи загубен финал през 1990-а от легендарния Марадона. Той тогава преди старта на последния мач казва: “Ние бяхме дотук.“ Знаел е, че никой няма да допусне Аржентина да дублира титлата. Причината затова беше гнусна. Играчите и техните семейства са били заплашени със смърт точно преди последния мач и затова тепърва ще излизат доказателства. Появиха се информации за умишлени такива действия от страна на криминални групи. Помните ли, че бяха запалили магазин в Росарио на бащата на Антонела преди години? Неслучайно сега се появи и видео от речта на Меси в тунела на „Мет Лайф“‘ преди битката за трофея. Там гласът му трепери и той увещава съотборниците си да се успокоят и да забравят всичко. Това „всичко“ отне титлата на Албиселесте. Не са обвиненията, че уж са подпирани от съдиите. Съдиите ли дадоха топката на главата на Лаутаро на полуфинала с Англия или на крака на Хулиан срещу Швейцария. Ами мача с Египет? Тогава се случи сцена от Библията. А този с Кабо Верде? Надеждата не умира и на това ни научи Меси. Сам! Не умира, ако нещо отвън в последния сюблимен момент не те спъне. Тогава плачеш, отиваш при семейството, прегръщат те, нацията, феновете, децата ти и всички признателни ти показват колко те обичат и пак продължаваш. Защото ти си онова дете, което, когато го ядосат, е способно да вкара 8 гола на световно и на 39 години. Ти си онзи мразен гений, който многократно разплаква Реал Мадрид и великите европейски клубове, защото не се предаваш. Ти си тоя, за когото цялата аржентинска нация се моли сега. Статистиката с купите, рекордите и головете я махам от уравнението. Тя не е Меси. Меси е магията и любовта към футбола. Искам да кажа нещо на всички, които обичат тази игра. Порадвайте му се още малко, защото после ще боли! Най-мъчно ми е за децата, които го боготворят. Искам да ги прегърна и да им покажа фланелката му в Залата на славата на Христо Стоичков. Искам да видят с очите си и как вдига 9-ата си „Златна топка“. Футболът никога не е само игра. Аржентина го показа на целия свят с всичко – имаше качества, имаше барбекю с половин тон пържоли, имаше красавици, имаше семейства, деца, които след всеки мач играеха заедно като братя, имаше братя на терена, един луд гений, на когото, както каза Далма, дъщерята на Марадона, сълзите му са и наши, а майка й призна, че Марадона е мислел, че ерата на Меси е по-велика от неговата…, имаше вяра в Девата от Лухан и молитви и за отбора в църквите, имаше вълнение на ветераните от войната за Фолклендските острови, красота в атаките, страст да изринеш терена в името на победата и изведнъж всичко това спря. Ще издам и още една тайна – във върха на емоциите си написах писмо до Аржентинската футболна федерация с молба към президента Чики Тапия да направи всичко Скалони и Меси да останат в отбора до 2030 г., т.е до следващото световно, на което страна – домакин ще е и Аржентина. И получих отговор – „Благодарим Ви за любовта и съпричастността!“. Аз 16 години чаках титла на Испания и сега не мога да й се зарадвам, въпреки, че е заслужена. Защото футболът не е казарма, футболът е красота, любов, страст и емоциите, които Меси ни подари. Сега и аз страдам с него. И никога няма да спра да обичам Аржентина.
Йордан ЛИНКОВ, бивш футболист, настоящ председател на ОС на БФС:
Победи футболът!
Финалът бе на много високо ниво и заслугата е и на двата отбора. Да, Аржентина бе по-груба на моменти, но видяхме тактическо надиграване от класа и от двата отбора. Ако едните имаха идея за това как да стигат до вратата, другите имаха идея как да ги неутрализират и не им оставяха особени пространства. Испания напълно заслужено спечели титлата. Паднаха се в по-трудния поток и успяха. Аржентина също закономерно стигна финала. И това, което показаха с Египет, и това срещу Англия. Нямаше го това бутане напред, при положение, че имаше спорни голове и за Португалия, и за Англия – голове, не картони или фалове. Докато Аржентина всички обрати и голове си ги направиха сами. Победи футболът. Испания показа, че най-много може. Аржентина показа желанието и непримиримостта да защитят честта на родината и Меси (Роналдо например нямаше в такава степен подкрепата на отбора си), но в крайна сметка във футбола един отбор тежи повече от един човек, дори този човек да се казва Лионел Меси. Но пък Меси показа защо е велик и се раздаде максимално – и то на тези години! Пред гения му трябва да свалим шапки!
Станахме свидетели на световно първенство, организирано на много добро ниво. Да, не всичко ни харесва, имаше и неразбории, и спорни нововъведения (аз също съм против хидратейшън брейка), но чисто организационно всичко бе на високо ниво. Видяхме и стадиони за милиарди, докато ние тук мечтаем за стадиони за по няколко милиона… А освен перфектни като съоръжения, стадионите бяха и пълни, а това също е атестат за добре свършена работа. Приятна изненада бяха и участниците – видяхме, че отборите в САЩ, Канада и Мексико не бяха попаднали там случайно.
Георги КУЦОВСКИ, бивш футболист и настоящ треньор: Победи най-добрият и обичан отбор
Закономерно Испания стана световен шампион. Трудно начало в групите, но постепенно набра скорост и логичното се случи. Явно целият щаб и футболистите бяха направили добра подготовка, за да се стигне дотам, Испания да обезличи Франция и Аржентина. Просто играха като отбор, и то като отбор фаворит. Макар и трудно, Аржентина се добра до финал и между другото ни подариха може би двата най-вълнуващи мача – с Египет и с Англия. Но – до там. Самият финал доведе до закономерна победа на испанците и ако трябва в едно изречение да го обобщим, може да кажем, че Испания имаше отбор, а Аржентина – Меси. Едните разчитаха на отборния дух, а другите – на най-добрия футболист на планетата. И спечели най-добрият и обичан отбор.
Световното първенство беше зрелищно, а отборите показаха атрактивен футбол. Лично мои разочарования бяха Турция, Мароко и Германия. За германците все ще се питам въобще играха ли на това първенство…
Дочо ЧАНЕВ
