Началникът на доктора в пазарджишката „Урология” е негов студент
ПАЗАРДЖИК. Д-р Стефан Здравчев е главен асистент в Клиниката по урология на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Зад гърба си има близо четири десетилетия медицински опит, главен асистент пък е над 30 години. А от 1 юли тази година работи в Урологично отделение на МБАЛ–Пазарджик. Там началник му е д-р Стоил Томов, който не крие, че д-р Здравчев е един от хората, от които се е учил.
- Доволен съм, че имам ученици, с които мога да се гордея – коментира по този повод д-р Здравчев. – Имам много студенти като д-р Томов, които вече са добри уролози. Радвам се, че отново ще работим заедно. Очаквам работата с него да е спокойна. Ще си помагаме и ще се разбираме като колеги.
Д-р Стефан Здравчев завършва специалност „Медицина” в Медицински университет в Пловдив през 1988 г. Клиничната си специалност „Хирургия” придобива през 1995 г., а "Урология" – през 1999 г.
Като млад обаче е мислил за съвсем друга кариера:
- Като войник служех в МВР войски. Когато се уволнявах от казармата, създадоха Специализиран отряд за борба с тероризма, т. нар. червените барети. Набираха се кадри и много от момчетата, с които служех, постъпиха там.
Но моите родители не бяха съгласни да ставам барета и ме насочиха към Медицината
Не съжалявам, че ги послушах. Това беше желание на майка ми, още преди да вляза в казармата. Сега си мисля, че каквато и друга професия да бях избрал, щях да уча много, за да израсна професионално.
Д-р Здравчев е първият лекар в рода си. След дипломирането си практикува четири години и половина в Провадия, откъдето е съпругата му:
- Работех като хирург, но за три години постигнах максимума, което можеше да се извършва там като хирургични интервенции. Започнахме да обмисляме да отидем към Варна или към Пловдив. Съпругата ми държеше на морския град. Тогава взех бял лист, на който написах имената на двата града, както и показателите за Варна и Пловдив. И се оказа, че плюсовете за Пловдив бяха повече и тя се примири. Съгласи се да дойдем към Пловдив. Аз държах на този град и по друга причина - защото е близо до родния ми Асеновград.
Обадих се тогава на моя асистент, който сега е професор - проф. Божидар Дичев. От него разбрах, че се обявява конкурс за специализация в „Урология“. Помогна ми с литература и се подготвих. Така спечелих конкурса. Станах уролог и съм доволен от избора си.
- Не мога да кажа, че хирургията ми липсва, защото и
„Урология“-та е хирургична специалност
– признава още д-р Здравчев. - Бързо разбрах, че това е специалността, в която искам да се развивам. И на младите лекари, които днес я избират казвам, че няма да сгрешат, защото това е една много добра дисциплина.
Най-важното, на което иска да научи своите студенти, пък звучи така:
- Да слушат внимателно своите пациенти, да им обръщат повече внимание. Да се отнасят с разбиране и към тях, както и към колегите си. Да четат много и да навлизат по-дълбоко в специалността „Урология“, за да знаят повече. Да бъдат в час с всички съвременни тенденции в тази област на медицината. Винаги съм се държал приятелски със студентите си.
Сред своите учители пък д-р Здравчев нарежда проф. Божидар Дичев и доц. Ангел Шопов.
- В края на 90-те години доц. Шопов извършваше цистектомии - операция за премахване на пикочния мехур.
Взимаше тънко черво, моделираше го и правеше нов пикочен мехур
Такива операции бяха хит в целия свят. Едната продължаваше 8-10 часа, но се оказа, че червата не са годни да се приспособят за това. Някъде през 1998-1999 г. доц. Шопов имаше 28 или 29 операции на пикочни мехури. През 2024 г. в цяла България има 23 такива операции. С времето обаче се установи, че е по-добре уретерите да се фиксират за коремната стена.
В началото на 90-те години на 20 век доц. Дичев, който е работил преди години и в тази болница, ходеше по няколко месеца в Германия, в Максимилиан Клиник в Мюнхен. Там той видя и се научи как се правят при рак на простатата простатектомии. До 1998 г. в България никой не правеше такива операции при злокачествено заболяване. Той пренесе опита от Германия и ни ги показа.
Доц. Шопов също започна да прави простатектомии. Той може би направи първата такава операция в българска болница - в Пловдив.
Проф. Дичев ме научи да мисля, а доц. Шопов ме научи на оперативната техника. Искам да предам тези знания и на бъдещите уролози, споделя д-р Здравчев.
В Пазарджик той смята да наблегне на някои по-големи
операции на бъбреците и простатата, каквито не са правени до момента
- именно простатектомии, цистектомии, нефректомии и други.
Макар да е на новото си работно място по-малко от месец, тук вече го намират пациенти, които той лекува от години. Включително от чужбина. Георги Тингаров, който от 23 години живее в канадския град Монреал, пристигна специално в Урологичното отделение на МБАЛ–Пазарджик за годишен профилактичен преглед при д-р Здравчев.
А урологът съветва мъжете да не пропускат тези прегледи, защото са ключови за ранното откриване на заболявания на простатата, бъбреците и пикочния мехур.
- При най-малките симптоми за нарушения в микцията, в уринирането, е необходима консултация със специалист, а не с личен лекар. Важно е да се отбележи, че симптомите при доброкачествено и злокачествено заболяване на простатата са сходни и разликата трябва да я направи уролог.
Един път в годината мъжете трябва да си правят изследване на простатно-специфичния антиген (PSA). Представлява кръвен тест и е ключов маркер за скрининг, ранно откриване и проследяване на състояния като простатит, доброкачествена хиперплазия и рак на простатата.
Предвид сезона, д-р Здравчев не пропуска да напомни, че най-честите заболявания, с които той и колегите му се сблъскват в ежедневната си практика, са
бъбречните кризи, а те се обострят през лятото от обезводняването
- Голям процент от тях преминават с консервативно лечение. Болките от страна на пикочо-отделителната система обаче като цяло не бива да се пренебрегват, както и наличието на кръв в урината. При такива симптоми консултацията с уролог е задължителна.
Попитахме го и за най-новите тенденции в съвременната урология и кои от тях намират приложение в практиката му:
- Съвременната урология се развива изключително динамично, а навлизането на лазерната техника бележи нов етап. През 90-те години на 20 век при 90% от случаите на бъбречно-каменна болест правихме отворени операции, дори и при малки конкременти в уретера. Днес ситуацията е коренно различна. Благодарение на модерните технологии голяма част от тези случаи се лекуват по миниинвазивен път – с помощта на лазер, ендоскопски техники, поставяне на стентове и други съвременни методи за дрениране и почти отпаднаха отворените операции.
И след толкова години за д-р Здравчев е предизвикателство да намери баланс между натовареното си професионално ежедневие и личния живот.
- Имаше период, в който работех на 6-7 места
И тогава всеки ме питаше как успявам, а моят отговор беше: „И аз не знам“. Ощетявах семейството си по този начин. Това е истината. И когато завършиха училище и тръгнаха да кандидатстват, и двете ми деца категорично не искаха да продължат с „Медицина”. Но пък станаха архитекти - професия, за която самият аз мечтаех като ученик.
Днес д-р Здравчев обича да се развлича с приятели и спортни предавания, когато не е в операционната или лекарските кабинети. Иска му се да му остава повече време за почивка, за пътувания и гостувания в чужбина.
„Знаме“
Георги Тингаров, който от 23 години живее в канадския град Монреал, пристигна специално в Урологичното отделение на МБАЛ–Пазарджик за годишен профилактичен преглед при д-р Здравчев
