Вече е факт българската премиера на моноспектакъла „Юлий (наричайте ме Цезар) Цезар“ – комична сатира за демокрацията и властта, по пиесата на Оуен Маккафърти – съвременен ирландски писател, един от най-популярните във Великобритания. Игра се вчера, а тази вечер от 21 часа, в двора на паталенското училище „Константин Величков“ може да гледате второто представление.
В „Знаме“ вече ви разказахме за английския режисьор Ръсел Болам, който поставя първия съвременен прочит, по пиеса на Барда, за нашата Шекспирова компания „Петровден. В ролята на Цезар пък е Божидар Мицев. Той се завръща на Лятната сцена в Паталеница след 10 години, когато, когато, като студент в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов, участва в „Укротяване на опърничавата“.
- Още тогава открих, че Божидар е изключително талантлив и много, много забавен, натурално забавен – спомня си британецът. - Освен това той е актьор, на когото можеш да се довериш и да разчиташ. И сега, по време на репетициите, съм свидетел на разгръщане на таланта му. Смятам, че това е добър шанс за него да покаже на България своите актьорски възможности.
- Харесах пиесата, още когато я прочетох за първи път на английски език – не крие пък Божидар. – Допаднаха ми въпросите, които задава – макар и от миналото, те са важни и днес.
Подобно на много млади хора в днешно време, аз също се интересувам от политика, от стабилността на света и бъдещето, което ще оставим
на децата си. Самият аз отскоро имам дъщеря. Ето защо усещам тази пиеса близка до себе си и много бих се радвал, ако тя продължи своя живот и след двете й премиери в Паталеница.
На това се надява целият екип, който тази година е по-малък от обикновено.
- По принцип това е трудно – не си прави илюзии Инна Церовска. – Често сме много хора, понякога – и българи, и англичани, а пространството, в което играем, е сложно за пренасяне. Но с това представление обаче бихме могли да успеем. Такова е желанието и на Ръсел, а младата ни сценографка Ния Бозова се постара да направи декорите най-практични и най-леки.
Младата сценографка е израснала с представленията в Паталеница,
които следи от много малка. Признава, че те са и повлияли за избора на професионален път.
- Паталеница ме е белязала, без преувеличение. Да съм част от екипа на „Петровден“, за мен е сбъдната мечта, голяма мечта. Много харесах „Укротяване на опърничавата“, първия спектакъл на Ръсел тук. Надявам се с работата си да допринеса и настоящият да стане толкова добър.
- Това е магията на Паталеница и една от целите на всичко, което правим през годините – да заразяваме с театър и млади хора като Ния да продължават да се развиват в тази област, отбелязва г-жа Церовска.
За трети път в Паталеница ще е и англичанката Хедър Горниак, актьор-музикант. Тя отново ще свири на живо по време на самото представление. Музикалната среда, основа на спектакъла, ще е дело на Явор Карагитлиев.
- Този път на сцената ще сме само двама – аз и главният герой – казва гостенка. – Усещането е различно, а отговорността ми сякаш е по-голяма. Но пък преживяването е изключително вълнуващо.
Режисьорът Ръсел Болам е работил не само в Паталеница, но и в Народния театър „Иван Вазов“.
В Лондон пък е представил поставял по „Римска баня“ на Станислав Стратиев
- Всички добри режисьори с душа обичат актьорите си. А аз обожавам българските актьори – таланта им, уменията им да импровизират, скоростта, с която се справят със задачите си – откровен бе и по този повод. – А това, което намирам за най-уникално в Паталеница, е, че тя събира актьори от различни населени места в страната, обединява ги и заедно те създават тези прекрасни представления. Всеки, който някога е идвал в Паталеница, може да потвърди, че това е едно място, изпълнено с живот и талант.
Потвърждение, че Паталеница е уникално място идва и от Румъния.
Миналата година там гостува румънски драматург, който, вдъхновен от видяното, написа съвременен текст по „Ромео и Жулиета“
Същото представление - „Ромео и Жулиета: любовта като обред“, с режисьор се игра и тази година – в началото на август.
- Надяваме да представим поне част от новата постановка на румънския ни колега на фестивала в Стара Загора тази година, а догодина да участваме с него на фестивала в английския град Йорк – уточни Инна Церовска.
Освен това, тя припомни философията на „Петровден“:
- През всички тези 27 години и българите, и англичаните работят в Паталеница безвъзмездно. Води ги най-вече желанието за различност в правенето на театър. Както и за заедност, заедност по собствена воля. Именно тази заедност се оказа най-силно привличаща. Ние дори живеем заедно, докато сме тук.
Обичаме да казваме, че сме като скачени съдове – новите ползват създаденото от предишните. За моноспектакъла на Ръсел например е трансформиран стар декор, който ще заживее нов живот. Стремим се всичко, създадено тук, да го пускаме напред към следващите, които идват. И това много ни харесва.
Договорът е на душите,
както още обичаме да казваме.
Тази година Община Пазарджик отново подкрепи Шекспировата театрална компания „Петровден“. Освен ръководството й, благодарности получават АртЛаб и Младежкия дом в областния град, откъдето също много съдействат да го има театъра под открито небе. Както и любезните домакини от ОУ „Константин Величков“, начело с директора му Никола Колев:
- Често съм казвала, че може да излезем и играем дори на една поляна, но магията на това училище и неговия двор е много различна. Без тях нямаше да е същото. Дори дръвчетата бяха съвсем малки, когато започвахме преди 27 години, докато сега са огромни. Развива се и нашите участници през годините. И е безкрайно удоволствие да го наблюдаваме израстването им и на сцената, когато след време се завърнат – завършва емоционалният разказ на г-жа Церовска.
А стремежът към заедност, който тя спомена малко по-горе, намира израз дори в красивия ритуал на Петровци, който те ревностно изпълняват преди началото на всеки спектакъл. Участници и създатели се събират в една от класните стаи на паталенското училище, която временно е превърната в гримьорна. И следвайки традицията, останала от първото представление на „Ромео и Жулиета“ през 2000 г., с протегнати шпаги всички в един глас изричат: „Един за всички, всички за един!“.
Повече за тазгодишния моноспектакъл на "Петровден" четете ТУК.
Мария ДЪБОВА
