След поредните избори на първа страница на „Знаме“ бе поместена бодряческата статия ,,Хванахме се за зелено“, отразяваща историческия оптимизъм, обхванал гласувалите и негласували българи и българки. Знайно е, че над нашата Родина небето е като коприна и земята ни, като една човешка длан голяма, е потънала в зеленина. А зеленината, ще подчертае всеки виладжия и растениевъд, освен поливане, изисква отстраняване на съпътстващите я бурени. И тръгна мнозинството, акламирано горещо от болшинството, да унищожава троскот, плевели, тръни, с които нашата България е богата и пребогата. Оказа се обаче, че тези, които ще премахват вредната растителност, не знаят откъде се държи мотиката. Затова и логично последваха многобройни настъпвания на мотиката. Политическата практика у нас показва, че в такива случаи мнозина захвърлят мотиките с надеждата, че жегата и студът (в зависимост от сезона) ще унищожат плевела и пред нас ще светнат житата, както се пее в песента. Но българският народ е изпитал на гърба си, че това, което го пише в предизборните програми, не винаги расте по нивите. И сега все повече расте числото на гласимащите, които чакат избраните (и избарани) управляващи да не чакат да минат сто дни „в кувьоз“, а вместо да се маят, да хванат мотиките откъм правилната страна и да изкоренят бурените, както обещаваха. Вярно, че и бурените са зелени, но пък нали нашите „зелени“ победители са достатъчно узрели, че да могат да различат троскот от полезната растителност. Не могат ли, буренът може да доведе до буря.
Михаил ТОДОРОВ
