“Съкровищата на Панагирик“ вади от пепелта паметта за бележити панагюрци

Следваме завета на Събо Николов: „Цялото човечество да бъде изпълнено с добро, живот, мир и любов!“ – казва Иван Станчев, учредител на фондацията

ПАНАГЮРИЩЕ. Както писахме, преди дни главният редактор на „Знаме“ Тодор Гроздев получи националната награда за журналистика „Стоян Власаков“, връчена от Фондация „Съкровищата на Панагирик“ и Община Панагюрище. Фондацията през годините работи на културния фронт и е учредила и защитила в Патентно ведомство марките на няколко национални награди, но дейността й не се изчерпва с връчване на призове и популяризиране на панагюрските видни личности. Но прави и това и го прави с жар. И с убеждението, че възкресява забравени големи личности, ще каже пред наш репортер учредителят и председател на неправителствената организация – поетът Иван Станчев.

Още през 2016 г. тогавашният столичен кмет Йорданка Фандъкова е първият лауреат на новоучредената национална награда „Павел Бобеков“. През 2024 г. „Съкровищата на Панагирик“ създаде награда на името на Петър Карапетров – Черновежд, основателят на панагюрското читалище „Виделина“ в Панагюрище, затова логично първи носител на тази национална награда е НЧ "Виделина - 1865". Има и

награда на името на Ненко Терзийски – Балдьовеца - предателят на събранието в Оборище

Което си е антинаграда, но засега тя все още си няма пръв носител.

„Не е късно някой да спечели „Ненко Терзийски – Балдьовеца“. Идат такива времена и то скоро, когато кандидатите за нея ще са мнозина. Както казва Слава Севрюкова, "затворите ще са препълнени... и ще бъде страшно!“... Някои хора ме питат: „Ама защо има толкова национални награди?“. Ами има, но има и личности в историята, големи личности, и днес ние, съвременниците, трябва да съхраним техните чисти дела за пред България и поколенията!“, допълва събеседникът ни. Признава, че през годините имало и опити за кражби, и разправии с овластени хора и с мутри, за да се спрат посегателства и домогвания върху марките „Златната амфора“ и „Златната фиала“. „През настоящата година утвърдихме националната награда за журналистика „Стоян Власаков“ . Той е панагюрец, основател на вестник „Оборище“ (1903 г.) и заради острия си писец е уволнен, и тръгва из редакции на вестници в страната, за да се превърне в лидер на тогавашната разследваща журналистика. Един от основателите на Дружеството на столичните журналисти (1905). Репортер и завеждащ провинциалния отдел на вестник „Мир”. Щатен сътрудник на в. „Балканска трибуна” от основаването му до абдикацията на Фердинанд (1918). За статия във вестника лежи в Черната джамия. Съден, но оправдан след убийството на министър-председателя Димитър Петков (1907). Сътрудничи на в. „Нов дневник” (в. „Реч”). От 1911 г. е заместник-началник на канцеларията на Народното събрание. Участва в Балканската война, помощник-кмет на Одрин. Участва в Първата световна война, издава всекидневния войнишки вестник „Дунав”. След войната продължава работата си във в. „Мир”, където води рубриката „Бележки на деня”. Бори се непримиримо с корупцията, кражбите, подкупите и данъчните измами; разкрива много афери в държавното и общинско управление. За публикациите си често е съден… През миналата 2025 г. фондацията учреди награди на името на Анка Зафирова – панагюрка, първата жена магистър фармацевт, и на името на

Събо Николов – панагюрец и първият българин ротарианец

На 30 юли 2025 г. фондацията учреди Национална награда „Събо Николов“ и изработи статут за наградата по Закона за авторските права, кореспондиращ и със Закона за марките и географските обозначения. Това бе споделено в разговори с кмета на община Панагюрище Желязко Гагов, с обществеността. Предложихме на Ротари клуб - Панагюрище наградата да се връчва съвместно с ротарианците. Статутът на наградата ще се актуализира, като и двете страни ще използват марката безвъзмездно. Не искаме нито един лев, правим всичко на ползу роду. Вече имаме разговори с Ясен Христов - почетен президент на Ротари клуб – Панагюрище, както и с настоящия  президент Стефан Мирев, а през септември ще финализираме това начинание. Нека заедно да се връчва тази награда в името на чистото послание на Събо Николов: „Цялото човечество да бъде изпълнено с добро, живот, мир и любов!“. Нека наградата да е повод за национална конференция на ротарианците в България в Панагюрище, на която да се обменят идеи и опит. А възможност на марката е и Издателска къща „Събо Николов“, която може да поеме дейността по популяризирането на живота и делото на Събо Николов и на ротарианското движение“, отбелязва председателят на фондация „Съкровищата на Панагирик“.

Дейността й не включва само награди

Предстои организирането на фестивални прояви. И съвместна работа с други неправителствени организации като Кръг „20 април“, с председател Атанса Атанасов, който издаде наскоро книга с избрани откъси от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов – касаещи Панагюрище. Книгата излезе с финансовата подкрепа на проф. Сабина Захариева. Кръгът възобнови и ритуала с хорото на Долнищното хорище. „Бе традиция на 2 март да се събират игралци на знаменателното Долнищно хорище в Панагюрище. А от Финджековата къща, в която Стоил Финджеков е правел топчетата за въстаниците, Бенковски е гледал хорището…“. Иван Станчев прави пауза и се усмихва. „Знаете ли, Панагюрище и Пазарджик са духовно сродни – даже и етимологично и двете населени места носят в имената си пазарища. Навремето направих филолого-историческо изследване и написах, че Панагюрище означава „град-празник на Богородица, град празник на вси светии“. Цар Константин Тих издава Виргинската грамота в полза на манастира край Скопие „Свети Георги Бързи“ (той е на Виргино бърдо) и в нея споменава и „панаира на 21 ноемвриѝ“ – с думата „панагюр“. При развитието на езика в „панагюр“ в процеса на палатализация Г-то изпада и става „панаир“. А пък Пазарджик… Преди 40 години бях в Пазарджик с чудесни хора и в една разкошна нощ се роди стихотворението ми „Градът на петлите“. Трима бяхме. Маргарита Грозданова - Бог да я прости, Николай Недев и аз. Да, днес гребените на петлите са поувиснали, но могат да кукуригат, знам го. Будителите могат.

Иван Станчев е роден на Нова година през 1963 г. в Панагюрище. Завършва “Българска филология” в Шуменския университет с курсова работа по “Диалектология на панагюрския говор” и  “Режисура” в НАТФИЗ с дипломна работа - оперетата “Малката кибритопродавачка”. Негови стихове са публикувани в различни вестници, списания и литературни сборници, звучали са в радио и телевизионни предавания, има награди от литературни конкурси, носител е на Златен медал за поезия. Автор е на стихосбирката “Дяволден” /1992/, на фотостихосбирката “Мед с привкус на тамян или любов по време на СПИН” /1995/ с благотворителна премиера-концерт в НДК, на лирическата антология “От икебана дървесата ги боли” /2015/, а едноименното хорово изпълнение участниците в социалната мрежа “Фейсбук” възприемат като Реквием за загиналите във Фукушима. Автор на стихосбирката „Аз, Юда, споделям ви“, фотостихосбирката "Ракхива или Господ е българин" /2020/. Има популярни песни по негови музика и стихове, а една от тях е „От икебана дървесата ги боли“, изпълнена от Деян Неделчев. Водил е театрални школи за ученици и творческо писане. Общественик и културен деятел, създател на фондация “Съкровищата на Панагирик”. Инициатор е за провеждането на конкурса за млади оперни гласове “Елена Николай”, а една от наградите, която се връчва по негова инициатива и изключителни права е Националната литературна награда “Нешо Бончев”.

„Знаме“

ТЕКСТОВЕ на снимки:

Иван Станчев

Учредителят на „Съкровищата на Панагирик“ и холивудският актьор Димитър Маринов тук говорят за злато, но в преносен смисъл…