Новоизлязла електронна книга с автор Валентин Стоянов хвърля обстойна светлина върху стопанското състояние на Батак през 1845 година. Изданието, озаглавено „Батак в средата на XIX век“, стъпва върху ценни архивни източници и предлага нов поглед към историята на региона.
В основата на изследването стоят османските данъчни регистри, известни като теметтуати. Заедно с нюфусите (списъците на мъжкото население), те са създадени по време на Танзимата с цел пълна информираност за икономиката и населението на империята. В теметтуатите са записани главите на домакинствата с техните имена, дължимите данъци като вергия, джизие за немюсюлманите и такси за дребен рогат добитък, както и площта и видът на земеделската земя, притежаваните животни и очакваният приход.
Статистиката в книгата показва, че основното перо в икономиката на селището са били дъскорезниците, от които са печелели цели 90% от работещите мъже. Земеделието е било представено от отглеждане на ръж, ечемик и овес, като половината от обработваемата земя е оставала на угар.
Анализът на доходите разкрива, че макар батачани да са били по-бедни в сравнение с жителите на Пещера, Радилово и Капитан Димитриево (Али ходжа), в тяхната общност не се наблюдава ярко изразено социално неравенство, за разлика от градските центрове като Пещера. Книгата включва още задълбочен анализ на местната именна система, както и преглед на имотното състояние на три от най-известните родове в Батак. В края на изданието е поместен пълен превод на теметтуата, изготвен от д-р Алджан Джафер Мустафа.
Авторът отбелязва, че нюфусите за Батак все още не са преведени, като тяхното бъдещо проучване ще разкрие по-пълна демографска картина на селището.
Електронната книга „Батак в средата на XIX век“ е напълно безплатна за читателите и е публикувана в два формата (PDF и ePUB). Тя може да бъде изтеглена на следния адрес:
